Президентът на САЩ Барак Обама е дал разпореждане на екипа си да внесе промени в закона, за да се постигне смекчаване на икономическите санкции спрямо Куба.
Правителството трябва "да даде живот" на закона, одобрен по-рано и от двете палати на Конгреса.
Съгласно промените американци с кубински произход могат вече да изпращат повече пари на своите роднини на острова. До този момент обемите на финансовите преводи бяха силно ограничени.
В значителна степен ще бъдат намалени и ограниченията за изпращането на хранителни продукти и медикаменти.
Въпреки това икономически размразяване, американците с кубински произход ще могат да посещават родината си само веднъж годишно. Но и това е значителна стъпка, тъй като в предишния Закон - това можеше да става само веднъж на три години и то за две седмици.
Освен това американци ще могат да канят свои роднини от Острова на свободата, които не са само от най-тесния семеен кръг.
Предишните промени в санкциите бяха направени от администрацията на президента Джордж Буш.
Експерти коментират, че този нов закон още веднъж показва, че Барак Обама изпълнява своите предизборни обещания.
Барак Обама е заявявал, че е готов на диалог с кубинските лидери. Освен това той посочи, че е готов да свали напълно търговското ембарго, стиган Куба да демонстрира готовността си за демокрация. Това би могло да стане чрез провеждането на свободни и демократични избори.
Президентът на Куба Раул Кастро заяви, че е готов да води преговори с САЩ, но без каквито и да е предварителни условия.
Wiseone
на 12.03.2009 в 11:26:16 #31Прав си Аксел, Но за американците това е реакция на самосъхранение, примерът на комунистическа Куба без санкции и рестрикции щеше да бъде последван от почти всички централноамерикански страни, с всички негативни последици от това за световния мир и стабилност.
ахl_rоsе
на 12.03.2009 в 11:21:51 #30Куба - живот по време на блокада Куба няма право … на нищо СПРЯМО КУБА всичко е по-сложно, защото американските закони засягат и трети страни. Американските компании нямат право да търгуват с Куба. Всяка стока, произведена където и да било, макар и с незначително американско участие, не може да се изнася за Куба. Така японската компания “Шимадзу” не може да продава спектрофотометри на Кубинския институт по хигиена и хранене. Когато някоя американска компания откупи европейска или друга компания, сделките с Куба секват. Щом “Дженерал Електрик” откупи финландската “Datex-Ohmeda”, веднага спират традиционните продажби на упойки и многообхватни монитори. Когато едно предприятие от трета страна търгува с Куба, губи американските си клиенти. На банката Netherlands Carribbean Bank от холандските Антили й бяха замразени сметките в САЩ, а на американските граждани и фирми им бе забранено да ползват услугите на банката. Примерите нямат брой. Обсадата продължава и се затяга. САЩ налагат на света свободата на търговията с философията, че всичко е позволено, без предпазни мерки за местните индустрии, налагат и неограниченото движение на капитали и стоки, което често нанася непоправими щети на местните икономики, но спрямо Куба е точно обратното. Куба не може да изнася нищо за САЩ, Куба не може да използва долари за сделките си, Куба не може да реализира финансови операции, нито да получава заеми от световни, регионални или американски финансови институции. Куба не може да внася нищо от предприятия, които търгуват със САЩ. Кубински кораби не могат да влизат в американски пристанища, кубински самолети не могат да кацат на американски летища. Куба не може да внася продукти с над 10% американски компоненти. Предприятията от трети страни не могат да внасят в САЩ продукти от кубински суровини или с кубински компоненти - Буш създаде специална агенция, която да пречи на продажбата на кубински никел в света. Куба не може да използва американска технология, например оптически кабели. Куба не може да приема американски туристи, а те нямат право да купуват кубински продукти като ром и пури дори в трети страни или по Интернет, а в същото време позволяват да се използват на територията на САЩ кубински марки като на рома “Хавана клуб” и на пурите “Ромео и Жулиета”, въпреки усърдието на американските власти да защитят американските марки и лицензи, записването на музика от Интернет и т.н., което България изпита на собствен гръб. Със специални лицензи могат да се продават на Куба някои храни и медицински материали, но те не могат да се използват за лекуване на пациенти във Венецуела или в други латиноамерикански страни или в общо 70-те страни, където практикуват кубински лекари по програмите на офталмолозите по “Операция чудо” или “Бригадата Хенри Рийв” и “Интегрална програма за здравето”. Всяка покупка със специално разрешение за Куба трябва да бъде платена предварително в брой чрез банки на трети страни. За транспорта на тези стоки също се иска разрешение и не могат да се използват кубински кораби. Предприятията на трети страни, особено тези, които инвестират в Куба, са застрашени със съд по закона “Хелмс-Бъртън” и губят американските си клиенти. На техните директори и на семействата им се отказват визи за САЩ. Куба намира много трудно кредити и може да ги ползва при най-неизгодни условия поради намеса на американската администрация. През 2006 г. Куба е загубила 184 милиона долара при ползване на кредити, поради американската класация, че е несигурна страна.
ахl_rоsе
на 12.03.2009 в 11:21:13 #29Куба - живот по време на блокада Последните мерки на правителството на Буш от декември 2006 г. забраняват на американските компании да предлагат Интернет услуги на Куба. Когато кубински гражданин иска да се свърже с Google, получава отговор, че тази услуга не се предлага за Куба. Забраняват на компанията Saint - Jude износа на пейсмейкъри за деца за Куба, забраняват достъпа на кубинските издатели до Панаира на книгата в Порто Рико. Пак през декември 2006 г. хотелиерските вериги “Карлтън”, “Хилтън” и “Мариот” са инструктирани да прекъснат договорите на кубинските музиканти, освен ако не живеят в Маями. Наложена е глоба на Оливър Стоун за пътуването му в Куба, за да снима документалните филми “Команданте”, “Търсейки Фидел”, глобяват и Майкъл Мур за пътуването му в Куба по повод снимките на филма “Сико”, глобяват Съюза на Баптистките черкви заради пътуването им в Куба с хуманитарна помощ. Глобите за пътуване в Куба или за търговия с Острова са до един милион долара за фирмите и до 250 000 долара на човек и затвор до 10 години за американци и за кубинци, живеещи в САЩ. Кубинците имат право да посещават семействата си, останали в Куба, веднъж на три години и не могат да им изпращат повече от 300 долара на тримесечие. За кубинците се налагат ограничения, а знаем, че пратките на пари на работещите в САЩ за техните семейства е главно перо в бюджета на някои централноамерикански държави. Това перо е придобило особена важност и в българския бюджет. Може да се припомни, че американските власти и някои европейски правителства обвиняваха с право българските власти по време на социализма, че в редица случаи не разрешаваха на семействата да се присъединят към емигрантите, предпочели Запада. Днес, в ХХІ век това е повсеместна практика на САЩ и на Европейската общност, които отказват визи на семействата, останали в съответната страна.
ахl_rоsе
на 12.03.2009 в 11:20:05 #28Куба - живот по време на блокада http://bg.mondediplo.com/spip.php?article217 Целите на блокадата срещу Куба не се нуждаят от коментар. На 6 април 1960 г., броени месеци след влизането на бунтовниците в Хавана, зам. държавният секретар Лестър Д. Малори, отговарящ за междуамериканските отношения, в меморандум, разискван с президента на САЩ, пише: Не съществува ефективна политическа опозиция в Куба, следователно единственото предвидимо средство, което притежаваме днес, за да отслабим вътрешната подкрепа на революцията, е чрез разочарованието и унинието, въз основа на незадоволеността и икономическите трудности. Трябва да се използва веднага всяко възможно средство за затрудняване на икономическия живот в Куба. Трябва да се отказват пари и доставки за Куба, за да се намалят реалните заплати и възнагражденията в пари, за да се причини глад, отчаяние и сваляне на правителството [4]. Последваха редица закони, приети от американския Конгрес, които засилваха блокадата. Поводът, както винаги, бе, че малкият остров Куба е заплаха за сигурността на САЩ и на света. Познати аргументи. Всички американски правителства на републиканци или демократи засилват ембаргото срещу Куба под влияние на кубинското лоби в Маями. През 1992 г. в Конгреса бе гласуван законът “Торичели” и през 1996 г. законът “Хелмс-Бъртън”, насочени срещу Куба и всички фирми, търгуващи с Куба. Дж. Буш добави към тях и други извънредни мерки, целящи да задушат кубинската икономика. Европейската общност бе принудена да протестира против т. нар. извънтериториални закони, тоест, американски закони, действащи извън територията на САЩ. В търговски загуби и нереализирани печалби, както днес се изчислява всяка мярка или ново правило в търговията, Куба е ощетена от ембаргото с десетки милиарди долара – 89 милиарда, които, приведени към днешна дата, означават според министъра на външните работи на Куба Фелипе Роке 222 милиарда [5], в които не са включени всички саботажи, терористични актове или високите лихви на заемите за Куба поради натиска на САЩ. Загубите за 2006 г. се изчисляват на един милиард и 305 милиона долара - значителна сума за една малка държава. Но тази битка с цифри не отразява какво представлява блокадата. Изчисленията в цифри оставят впечатлението, че с пари е възможно да се премахнат последствията от щетата. Нима обезщетенията на застрахователните компании изличават страданието, причинено от една самолетна катастрофа или атентат? Обясняват ли цифрите личните трагедии на милиони хора при прехода към пазарното общество?
Man_o_war
на 12.03.2009 в 11:07:30 #27сега е момента да обявят война на САЩ
после стават поредният суверенен щат - така няма да чакат като нас да ни вземат в евросъюза.
Podroben
на 12.03.2009 в 10:39:39 #26Явно кубинците ще могат да дишат малко по-леко. Може пък и да им се усмихне щастието и да ги оставят да гласуват. Всички знаем обаче какво ще стане: първо ще управляват онези от техните тайнислужби, послед марионетните комсомолски секретари-бушони, а после Свтовната Банка![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_wink.gif?_=1446728989)
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:39:08 #25Фен съм на бразилския футбол още от 60-те години, но още не съм бил в Бразилия.
Спарко
на 12.03.2009 в 10:35:08 #24Куричиба е града, Рио го мразя - там само заблудени туристи можеш да намериш
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:31:52 #23Спарко, ОК, извинявай щом Бразилия ти е родина. Имам на десктопа си Рио със статуята на Христос.
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:30:27 #22Спарко, Не пуша дрога за разлика от някои, а даже и цигари. А за спомените - господ ми е свидетел, така беше.
Спарко
на 12.03.2009 в 10:29:58 #21Бразилия ми е родина, не Куба?! Така че е логично да се прибирам там, на в Хавана примерно
Спарко
на 12.03.2009 в 10:29:04 #20Визе, нещо си откачил днеска. Тия спомени от хипи годините, да не са се появили след като си препушил?
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:18:42 #19Преди време в България имаше млади работници от Куба. Спомням си, че се държаха много агресивно и плюеха в автобусите на градския транспорт - нещо, което не правят даже циганите!?!
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:15:25 #18Спарко, Много приказваш, ама май не избра за убежище Куба ами Бразилия. Защо ли![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_question.gif?_=1446728989)
boris
на 12.03.2009 в 10:15:02 #17Снимката е култова, баси циганията![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_biggrin.gif?_=1446728989)
Спарко
на 12.03.2009 в 10:11:52 #16Блахахаха - острова на гладната смърт ... оффф седерастотутки още ли веете байряка на потъващата ви империя а?
Ivan88
на 12.03.2009 в 10:09:47 #15Kihano6, гледам те много харесваш Куба. Ами хайде тогава отиди да живееш там!
Wiseone
на 12.03.2009 в 10:07:38 #14Киханич, Стига комунистическа демагогия. Куба е ОСТРОВЪТ НА ГЛАДНАТА СМЪРТ.
Kihano6
на 12.03.2009 в 09:51:15 #13"...Куба да демонстрира готовността си за демокрация. Това би могло да стане чрез провеждането на свободни и демократични избори." Свободни и демократични избори означава избиране на проамериканско правителство което ще върне Куба в състоянието на публичен дом на САЩ. Разхлабването на режима за пътуване (ама що чак сега ни го съобщават това? Ако света беше като Куба то САЩ шяха да са ограничили пътуването навън като бившия соц лагер ) само ще спомогне за трансферирането на "цветни" революционери. Характерната тактика на цветните революционери е прокарването на американския възглед за "демократични" избори. Сиреч, изборите не са демократични докато не спечели нашия човек (пример - Украйна), а когато спечели нашия човек изборите са демократични, независимо че се е гласувало под дулата на оръжия (пример Салвадор). Дано кубинците не се излъжат като нас с американска "демокрация" и капитализъм. Острова на свободата наистина е остров на свободата.
Aдонай
на 12.03.2009 в 09:43:38 #12Пиите от извора ,седерасти дебилни...: http://hdr.undp.org/en/statistics/ Куба -48 Балканска Кенефия-56
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_lol.gif?_=1446728989)