Северна Македония настоя, че Европейският съюз е трябвало да направи повече, за да помогне на югозападната ни съседка да придобие COVID-19 ваксини, като изтъкна, че това се е превърнало в "съпътстваща щета" на политиката на ЕС по отношение на обществените поръчки.
Външният министър Буяр Османи припомни пред "Франс прес" по време на посещение в Париж, че страната му е успяла да започне скромна кампания за ваксинация благодарение на дарения от няколко хиляди дози ваксини от Сърбия.
Но той се възмути от липсата на каквато и да е помощ от ЕС, като подчерта, че Брюксел изпращал "грешното послание" към Балканите, "оставяйки региона без ваксини".
Северна Македония, която е без излаз на море, и която споделя граница с Гърция, Албания, Косово, Сърбия и България, стана независима през 1991 г., присъедини се към НАТО миналата година, а повече от 15 години се опитва да си осигури членство в ЕС.
През 2018 г. страната с около 2 млн. души население се съгласи да добави "Северна" към името си, за да накара Гърция да отмени ветото си за членство.
Позицията на България обаче, че езикът на Северна Македония е диалект на българския, а не собствен език, остава пречка за членството, припомня АФП на международната си публика.
Османи уточни, че миналата година Северна Македония е поръчала и платила за 800 000 дози ваксини на AstraZeneca чрез системата Covax на Световната здравна организация и е поръчала още 800 000 дози директно от фармацевтичната компания Pfizer, но "все още нищо не е дошло в Македония".
Той настоя, че "всеки ден, в който отлагаме ваксините, излага на риск повече хора, особено уязвимите", като добави, че правителството му се опитвало да осигури китайски ваксини, като през следващите дни се очакват 200 000 дози от китайската държавна фармацевтична компания Sinopharm.
От балканските страни само Сърбия успя да започне масови ваксинации благодарение на преки сделки, които правителството сключва с фармацевтични компании.
USD
CHF
EUR
GBP
