Убийството на Кашоги отново сблъска две държави, които са ключови конкуренти: Турция и Саудитска Арабия. Западът е изправен пред трудни дилеми, констатира Дойче веле.
А за жертвата става дума само периферно, посочва анализаторът от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Николас Бусе.

От речта на турския президент всъщност не научихме нищо ново. Обещаните подробности около случая Кашоги Ердоган тъй и не съобщи. Така единственото що-годе сигурно си остава фактът, че саудитският журналист е бил убит в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. Външният наблюдател трудно може да прецени дали смъртта му е била непредвидена последица от сбиване, както твърди Риад, или пък целенасочено, дори варварско убийство, както гласят информациите от Турция. Едва ли обаче има надежда Саудитска Арабия да изпълни изискването на Ердоган и заподозрените наистина да бъдат съдени в Турция. Кралството няма да се съгласи на натоварен с политически заряд процес пред "независимото" турско правосъдие. Най-малкото, защото в такъв случай би изгубило предимството си да обяснява какво точно е станало.

Турция или Саудитска Арабия: кой е лидер на мюсюлманите?

По-малко загадъчни се политическите интереси, които определят обществения дебат около случая, в който само периферно става дума за личната съдба на злощастния Кашоги. Ердоган, чиято страна не убива критичните си журналисти, но с удоволствие ги вкарва в затвора, очевидно вижда в случая шанс да отслаби своя най-голям враг. Турция и Саудитска Арабия се борят за лидерство в ислямския и в арабския свят - те се сблъскаха още в конфликта около Катар. Ердоган следва ислямски курс, докато Саудитският кралски двор провежда една не по-малко авторитарна политика, в която обаче напоследък се промъква леко религиозно и обществено разведряване. По замисъл то трябва да доведе до икономически ръст и без петрола. Но в центъра на скандала сега се оказва именно престолонаследникът Мохамед бин Салман, архитектът на новата саудитска стратегия, а това дава козове в ръцете на Ероган.

Оръжейни доставки, морал и стабилност

В цялата тази сложна игра Западът няма добри карти. Американският президент, който не иска да застрашава своите близкоизточни приоритети (оръжейните доставки, ограничаването на иранското влияние и поддръжката за Израел), изпада в трудно положение предвид тежестта на обвиненията. Европа пък се е съсредоточила върху моралната страна, както показва германският дебат за оръжейния износ.

Тъй или инак обаче не би било в наш интерес Саудитска Арабия да се върне назад във времената, когато подхранваше и изнасяше екстремистки интерпретации на исляма.