Скоро не можем да очакваме подобряване на българо-македонските отношения. И от двете страни на границата е необходим здрав разум и спокойствие, смятат македонски и български наблюдатели.

Най-лошото е, че почти няма диалог между неправителствените организации и гражданските общества в България и Македония, казва македонският журналист Борян Йовановски. „Повярвайте ми, в Скопие също има много хора, които жадуват за срещи на всички равнища и по всякакви теми! Без обща карта за развитието на двустранните ни отношения всички заедно ще се лутаме като пътници, изгубени в дебрите на взаимното неразбиране и недоверие. Ако не можем с общи усилия сами да си начертаем тази карта, единственият изход е Европейският съюз да ни я направи!" - емоционално обяснява бившият говорител на президента Борис Трайковски.


Историческите емоции - лош съветник

Друг македонски журналист, шефът на скопския Център за медийно развитие Роберто Беличанец, също апелира за повече здрав разум: „Сега е особено необходимо първо да изпуснем парата от напрежението в двустранните отношения на всички равнища и нещата да се успокоят. Нека и двете страни да заговорят на езика на прагматизма, без излишни исторически емоции и лепене на етикети."

Българският политолог Огнян Минчев също взима под лупа историческите вълнения: „Сегашните проблеми в отношенията между София и Скопие произтичат преди всичко от водените и от двете страни „политики на идентичността", които са печално познати с изблиците на историческа емоционалност. През 1992 г. тогавашният български президент Жельо Желев обяви, че България признава македонската държава, но не и македонска нация. А това е пълен абсурд от гледна точка на международното право. Седем години по-късно Скопие и София официално се отказаха от взаимните си претенции за статуса на „своите" малцинства."


Вместо медийни и политически залпове - повече прагматизъм!

Оттогава започва обаче инерция в двустранните отношения, продължаваща вече 14-а година и довела до ново връщане към политиките за „защита на идентичностите". "В Македония, казва Минчев, копаеха все по-дълбоки ровове, за да обособят македонска идентичност, която край Вардар се свързва с кого ли не - от античността до наши дни, само и само да е много далеч от българската! В България пък историци от рода на Божидар Димитров си присвоиха думата по всички въпроси на съседството с Македония. Същевременно Скопие изнесе своята политика на идентичност на международната сцена по начин, който много дразни българската страна. Достатъчно е да спомена само шума около филма „Трето полувреме". Очевидно е, че след медийните и политическите залпове не можем да очакваме в скоро време отлични отношения между двете съседни страни. Но поне можем да се опитаме да ги направим по-разумни и по-прагматични, като уреждаме взаимните си претенции единствено през призмата на върховенството на закона", апелира Минчев.

Коментар на Н. Цеков за Дойче веле