БГНЕС |
След започналите безредици в бившата френска колония, банковата институция беше подлагана на натиск да блокира достъпа на Гбагбо до фондовете. Това се правеше с цел той да няма възможност да финансира военните структури и полицията и да бъде принуден да се оттегли.
Гбагбо все още държи контрол над държавната телевизия и армията, но чрез наложеното ограничение ще му бъде изключително трудно да изплати заплатите на военните следващия месец.
По официални данни след вота миналия месец 173 души са загинали в избухналите безредици. БиБиСи цитира и данни на американски официални лица, според които десетки души са били задържани и съдени без основателни обвинения. ООН пък разполага с информация за голям брой на отвлечени от домовете им хора, мъчения над задържани, изнасилвания, обири и разрушаване на имущество.
Съветът по правата на човека на ООН изрази дълбока загриженост за случващото се в Кот д'Ивоар и прие декларация, чрез която осъди „жестокостта" в африканската страна.
Междувременно АФП съобщи, че Генералната асамблея на ООН е признала за легитимен президент на страната Аласан Уатара. Това решение още повече засилва дипломатическата подкрепа за него посочва агенцията, като припомня, че той вече беше признат за президент от САЩ и ЕС.
Страната изпадна в политическа криза в началото на декември, след като двама от кандидатите за президент се обявиха за победители в изборите и положиха клетва като държавен глава на африканската държава.
Досегашният президент Лоран Гбагбо се закле за нов мандат като президент на Кот д'Ивоар. Това стана, въпреки че ООН, Съединените щати и Европейският съюз признаха за победител неговия съперник Аласан Уатара.
lotsopa
на 24.12.2010 в 10:47:38 #1Ебаси пародията на демокрация. САЩ и ЕС се събират и решават кого да посочат за "легитимно избран". След това го прокарват в Генералната асамблея на ООН. И ако Русия и Китай си правят пас, то ще мине. От друга страна е ясно, че за тъпите африкански общества демокрацията е не само безполезна, тя е вредна. Техният начин на мислене е в най-добрия случай пригоден за монархично управление. Както вече видяхме, демократичната форма не е достатъчно пригодна в този й вид и в Източна Европа, а какво да говорим за Африка.