Берлин не трябва да забравя решаващата роля на Вашингтон за обединението на Европа и Германия след Студената война, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като германският външен министър нарече обединението "подарък от Европа", съобщава "Ройтерс".
"Обединението на Германия и Европа би било невъзможно без гаранцията за сигурност от Съединените щати", обяснява ръководителят на НАТО.
"Всеки опит за дистанциране на Европа от САЩ не само ще отслаби трансатлантическия алианс, но и рискува да раздели самата Европа", допълва той на събитие по случай 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
В статия, публикувана в 26 европейски държави миналия уикенд, германският външен министър Хайко Маас категорично пропуска да оцени заслуга на САЩ за победа над СССР и сигурността, която позволява на ЕС да се развива.
Повтаряйки по-ранните си коментари за това, което той вижда като ненадеждност на САЩ при Тръмп, Маас призова ЕС да се обедини като сила, която да отстоява континента.
Но Столтенберг предупреди, че макар да подкрепя усилията за интегриране на отбраната в ЕС, блокът, който Великобритания иска да напусне, не е заместител на САЩ, най-голямата военна сила в света.
"Европейският съюз не може да защити Европа", коментира генералният секретар на НАТО.
Той също така призовава Европа и САЩ да работят заедно, за да отговорят на нарастващата военна мощ на Китай.
Столтенберг отбелязва рязкото увеличение на китайския флот и на неговия инвентар от ракети, които ще нарушат договорите за контрол на оръжията от времето на Студената война.
НАТО е основата на европейската и трансатлантическата сигурност, обясни в реч на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Берлин:
Винаги е прекрасно да съм във фондация Körber. Обикновено всъщност се срещаме за закуска, а вие сервирате много храна и добро кафе. Сега няма храна, няма кафе, но има свежа чаша вода. И както казахте, повече храна за размисъл, дано.
Факт е, че независимо от храната или без храна, за мен е голямо удоволствие да се върна тук на Körberstiftung, особено в навечерието на тази важна годишнина. Гледайки оживения Берлин днес, е трудно да си представим колко различно изглеждаше светът, само преди едно поколение. Разделен град. Страна, разкъсана на две. Континент, замръзнал в дълбините на Студената война.
Затова е още по-важно да се помни храбростта на безброй мъже и жени в Източна Германия и в Централна и Източна Европа, които се изправиха срещу потисничеството и страха.
Германия разбира по-добре от повечето други страни в нашата част на света стойността на свободата и демокрацията. Историята на Германия показва значението на силната връзка между Европа и САЩ.
Нашият трансатлантически алианс е създаден през 1949 г. като "щит срещу агресията". Основан на тържественото ни обещание да се защитаваме взаимно. Един за всички и всички за един.
През 1955 г. НАТО разшири този залог за Западна Германия. Забележителен жест на доверие, толкова скоро след края на Втората световна война. Предложение към бивш противник, участие в нашата споделена сигурност. Да не се повтарят грешките от миналото. Но се ангажираме заедно да изградим уникална зона за мир и просперитет.
Защото НАТО винаги е било много повече от военен съюз. Това е политически съюз. Безпрецедентно обещание за запазване на мира. Предотвратяване на конфликти и поддържа нашите ценности. Германия от десетилетия е здраво стъпила в нашия трансатлантически алианс, което създаде рамката за политиката за сигурност на тази страна във всеки критичен момент. От Westbindung на канцлера Аденауер до Ostpolitik на канцлера Бранд. И в крайна сметка проправят пътя на канцлера Кол да обедини отново Германия и да задълбочи европейската интеграция.
Тази история за помирение е отразена в толкова много семейства, включително и в моето. Дядо ми беше военнопленник, който стана приятел на Германия. Баща ми служи в норвежката бригада през 1950 г. в Шлезвиг-Холщайн. И стана голям почитател на Германия. И съм горд, че продължавам тази семейна традиция.
И така, през 2000 г., когато станах министър-председател на Норвегия показах, че се възхищаваме и че се считаме за близки приятели на тази страна. Именно това желание за помирение помогна за събирането на приятели и близки, Изток и Запад, след 40 години Студената война.
За моето поколение падането на Берлинската стена бе определящ момент. Тази нощ всички бяхме берлинчани. Като толкова много други, аз бях залепен за телевизора си. Държах в ръце сина си, който бе само на няколко месеца. Това наистина бе почувствано като едно ново начало. Че неговото поколение, за разлика от на баща ми, дядо ми и моето, може да живее в свят без бариери и без постоянната заплаха от война.
Образите на стотици хора, които "рушат тази стена", станаха емблематични. Но както знаем, стените вече бяха започнали да се рушат. Из цяла Централна и Източна Европа.
В корабостроителниците на Гданск, родното място на "Солидарност". В общоевропейския пикник, на австрийско-унгарската граница. В мирните протести по улиците на Дрезден, Лайпциг и Прага. И в два милиона души, образуващи човешка верига от Вилнюс, Рига и Талин. И точно това направи тези събития толкова забележителни. Силата на мирния протест. Силата на солидарността. Да бъдеш част от нещо по-голямо.
И точно това прави трансатлантическата връзка толкова важна, където никой народ не стои сам и нито една преграда не е твърде голяма.
Връзката между Европа и САЩ направи възможна реинтеграцията на Германия в европейската и международната общност. За да сложим край на Студената война, без да е изстрелян един куршум. И да се създадат условия за европейска интеграция.
Обединението на Германия и Европа би било невъзможно без гаранцията за сигурност на САЩ. По-нататъшната европейска интеграция стана възможна под чадъра за сигурност, осигурен от НАТО. За страните от Централна и Източна Европа членството в НАТО бе първата стъпка към интеграция в евроатлантическото семейство. Двигател на демокрацията и реформите. Стъпка към по-голям просперитет. И предшественик на членството в ЕС. НАТО и ЕС са две страни на една и съща монета. Незаменими партньори за мир и просперитет в Европа.
Всеки опит за дистанциране на Европа от САЩ не само ще отслаби трансатлантическия алианс, но и рискува да раздели самата Европа. Европейското единство не може да замени трансатлантическото единство. Горещо приветствам усилията за укрепване на европейската отбрана, което може да подобри възможностите и да разпредели тежестта в НАТО, но Европейският съюз не може да защити Европа.
Отчасти става въпрос за военна мощ. След Брекзит, 80% от разходите за отбрана на НАТО ще идват от съюзници извън ЕС. И Германия ще бъде единственият член на ЕС, ръководещ една от бойните групи на НАТО в източната част на Алианса.
Става въпрос и за география. От Норвегия на север, до Турция на юг и САЩ, Канада и Великобритания на запад. Всички те са ключови за запазването на Европа.
Казвам всичко това, знаейки, че много от вас може да мислят за разногласията, различията и разделенията между съюзниците в НАТО, за търговията, енергетиката, изменението на климата, Иран. И най-скоро над ситуацията в североизточна Сирия. И преди сме имали сериозни различия. От Суецката криза през 1956 г. до войната в Ирак през 2003 г. Но в края на деня винаги сме били в състояние да се обединим около основната си задача, да се защитаваме взаимно.
НАТО е единствената платформа в която съюзници от Европа и Северна Америка седят ежедневно, за да обсъждаме трудни въпроси, засягащи нашата споделена сигурност и за да осигурми безопасността на близо един милиард граждани.
Консенсусът не винаги е лесен, знам това, след като председателствам Северноатлантическия съвет от няколко години. Но нашето единство е от съществено значение за нашата споделена сигурност. И в национален интерес на всеки един от нас е да останем единни. Добре е за САЩ и е добре за Европа.
Следователно всички ние носим отговорност да преодолеем различията си днес, както сме го правили в миналото. Защото сме изправени пред един по-непредсказуем свят. И в несигурни времена трябва да стоим заедно, нуждаем се от силни многостранни институции като НАТО.
По-настойчива Русия е ключов двигател за засилената непредсказуемост, пред която сме изправени. Нелегалното анексиране на Крим, за първи път след Втората световна война, една държава завзе територията на друга в Европа. Северна Америка и Европа реагираха по единен и твърд начин. НАТО приложи най-голямото засилване на нашата колективна отбрана след края на Студената война и Европейският съюз стои твърдо зад използването на икономически санкции.
Демонстрирахме пред Русия последиците от нарушаването на международното право и показахме силата на трансатлантическата връзка.
Контролът на оръжията и прекратяването на Договора за ИНФ допълнително показват значението на трансатлантическото единство. Русия е разположила нови ракети със среден обсег на действие, в явно нарушение на договора ИНФ, който бе крайъгълен камък за контрола на оръжия и сигурността от десетилетия. Договор, който се спазва само от едната страна, не може да пази. Ето защо всички съюзници подкрепиха решението на САЩ да се оттегли от Договора по-рано тази година.
Позицията на НАТО е ясна. Ще направим всичко необходимо, за да запазим гражданите си в безопасност. Но няма да отразяваме каквото прави Русия, не искаме нова надпревара с оръжия. Не искаме друга Студена война и нямаме намерение да разполагаме нови наземни ядрени ракети в Европа.
Съюзниците от НАТО остават ангажирани с ефективен контрол върху оръжията, разоръжаване и неразпространение и за открит и смислен диалог с Русия.
Както знаете, Договорът за ИНФ бе двустранно споразумение между САЩ и бившия Съветски съюз. Но НАТО предостави платформа за всички съюзници да вземат решения заедно. Както е ставало с други забележителни договори за контрол на оръжията в миналото. И както продължава и до днес. Така че това е силна трансатлантическа връзка, която оформя нашата архитектура за контрол на оръжията и нашата споделена сигурност.
Друго предизвикателство, което изисква Европа и САЩ да бъдат заедно, е борбата срещу международния тероризъм. Рамо до рамо в Глобалната коалиция, ръководена от САЩ, постигнахме огромен напредък в борбата срещу ДАЕШ. Освобождаване на огромна територия и милиони хора в Ирак и Сирия.
Ситуацията в североизточна Сирия остава много трудна. Между съюзниците има различни гледни точки. Но съюзниците са съгласни с необходимостта да защитим спечеленото, постигнато в борбата срещу нашия общ враг - ДАЕШ, за да запазим ангажимента за нашите мисии и операции в региона. Включително обучителните мисии на НАТО в Ирак и Афганистан, както и да се намери политическо решение на кризата в Сирия чрез усилия, ръководени от ООН.
Европа и Северна Америка също трябва да работят заедно, за да разберат и да отговорят на променящия се геостратегически пейзаж. Това включва възхода на Китай и главозамайващите темпове на технологичните промени. Китай скоро ще има най-голямата икономика в света. И той вече има втория по големина бюджет за отбрана в света, инвестира сериозно в нови възможности. Само през последните пет години Китай добави към своя флот 80 кораба и подводници - еквивалентът на целия кралски флот на Великобритания. Той има стотици ракети с обсег, който би бил забранен от договора ИНФ. И наскоро показа нова свръхзвукова крилата ракета, асортимент от нови дронове, противокорабни ракети и хиперзвукови планери.
Китай се превръща в световен лидер в развитието на новите технологии. От 5G до разпознаване на лицето. И от квантовите изчисления до събирането на огромни количества глобални данни. Затова трябва да разберем какво означава увеличаващият се размер и обхватът на влиянието на Китай за нашата сигурност. Не само за нашата споделена сигурност, но и за свободата, демокрацията и върховенството на закона. Най-добрият начин да направите това е чрез Европа и САЩ, които работят заедно. Защото ние представляваме половината от икономическата мощ на света. И половината от световната военна мощ. Ние сме по-силни, когато говорим заедно на глобалната сцена. И ние сме по-защитени, когато застанем заедно, за да се изправим пред бъдещи предизвикателства.
Парадоксът е, че въпреки различията, които виждаме между съюзниците в НАТО, Европа и Северна Америка правят повече заедно днес, отколкото в продължение на много години. САЩ не изоставят Европа. Точно обратното. Инвестира в сигурността на Европа, с повече войски, инфраструктура и повече учения.
След падането на Берлинската стена, САЩ постепенно намаляват военното си присъствие в Европа. Последният боен танк на САЩ напусна Бремерхафен през 2013 г., сега те са отново там с пълна бронетанкова бригада. И следващата година ще видим най-голямото разполагане от 25 години на американски войски в Европа, за учение. Германия ще бъде логистичен център за това учение Defender 2020. Демонстрирайки желязната ангажираност на САЩ към Европа и ролята на Германия е в основата на нашия Алианс.
Европейските съюзници също се активизират. Инвестира се в съвременни възможности и готовност на нашите сили. Увеличаване на разходите за отбрана в продължение на пет години подред. И добавяне на допълнителни сто милиарда долара към бюджетите им за отбрана до края на следващата година.
Това е добра новина. Правим повече заедно. И съм уверен, че ще поддържаме инерцията. Не защото САЩ го изискват, но тъй като нашата свобода не идва безплатно и понеже в един по-непредсказуем свят трябва да продължим да пазим гражданите си в безопасност.
Не можем да си позволим да сме самодоволни. Нуждаем се от силна Германия, в основата на сигурността на НАТО и Европа. Германия е високо ценен съюзник в НАТО, дава голям принос в мисиите и операциите на НАТО, от Косово до Афганистан. Тази година тя води нашите Сили за висока готовност, за да подобрим способността си да се разполагаме където и когато е необходимо. И тя е домакин на нова команда на НАТО в Улм, за да гарантираме, че нашите сили могат да се движат бързо и лесно из цяла Европа.
В продължение на много десетилетия Германия се доказа като верен съюзник и отговорен световен лидер, движеща сила зад един по-силен и дълбок Европейски съюз. Най-голямата европейска икономика също трябва да остане водеща сила в нашия трансатлантически алианс.
Светът, пред който сме изправени, е много различен от 1989 г. Но едно нещо остава същото. Необходимостта от силна връзка между Европа и Северна Америка. Германия се нуждае от силно НАТО, а НАТО се нуждае от силна Германия.
Изправени сме пред нещо, което изглеждаше като непреодолими бариери в миналото. Но както показва историята, когато стоим обединени, никоя бариера не е твърде голяма. Преди 30 години, поколението се осмели да мечтае за невъзможното. Днес нашето поколение трябва да продължи своята борба, така че следващото поколение да може да посрещне бъдещето с увереност.
USD
CHF
EUR
GBP
