Москва обвинява украинските служби за сигурност и поддръжниците на хвърления в затвора критик на Кремъл Алексей Навални за убийството на известен руски блогър ултранационалист в кафене в Санкт Петербург. Киев и поддръжниците на Навални отхвърлиха обвиненията. Нападението срещу личност, тясно свързана с групата "Вагнер", обаче подчерта заплахите от ответния удар във войната в Украйна.

Street Food Bar No. 1 на улица "Университетска" на брега на река Нева някога е бил смятан за готино кафене за туристите, посещаващи Санкт Петербург, западния руски град, известен още като "Северната Венеция". Но това е било много преди всичко да избухне в неделя вечерта.

В кафенето се провеждаше "Киберфронт Z" - дискусионен клуб през уикенда, който привлича поддръжници на руската инвазия в Украйна, които се обединяват около провоенния символ "Z".

Максим Фомин - виден военен блогър, по-известен с псевдонима си "Владлен Татарски" - беше звездната атракция тази вечер. Снимки, публикувани в социалните медии, показваха ултранационалистическия блогър в рамка на голям екран, показващ в близък план лицето му, заобиколен от ореол от огнестрелни оръжия - пистолети, противотанкови пушки и други оръжия.

Изведнъж в помещението избухва взрив, който убива Фомин и ранява десетки хора, съобщават руските медии.

Дръзкото нападение срещу руски ултранационалистически блогър в сърцето на Санкт Петербург - родното място на президента Владимир Путин - разкри рисковете за сигурността в страна, която е изпратила наемници да водят война отвъд границата ѝ, въоръжавайки десетки хиляди граждани под командването на цивилни началници, които открито критикуват руските военни и заплашват държавния монопол върху насилието.

Задържаха жена за взрива, убил руски военен блогър в Санкт Петербург
Обновена

Задържаха жена за взрива, убил руски военен блогър в Санкт Петербург

Най-малко 32 души са ранени при атентата

Войната отвъд западната граница в Украйна също повдигна въпроса за проникване и нападения от страна на вражеската държава, като пренесе конфликта у дома и повиши вътрешните заплахи.

Убийството на Фомин е второто смъртоносно нападение срещу руски ултранационалист след взрива на кола бомба в покрайнините на Москва през август 2022 г., при който загина Даря Дугина, дъщеря на крайнодесния идеолог Александър Дугин. Според "Ню Йорк Таймс" американското разузнаване смята, че украинското правителство е разрешило нападението.

Руските власти нарекоха убийството на Фомин "терористичен акт" и обвиниха разузнавателните служби на Украйна, че са организирали бомбения атентат "с помощта на поддръжници" на хвърления в затвора критик на Кремъл Алексей Навални.

В понеделник Националният антитерористичен комитет (НАК) на Русия публикува видеозапис от ареста на 26-годишна жена, която според тях е предала на Фомин фигурка, натъпкана с експлозиви, в кафенето Street Food Bar No.1.

Според руските следователи заподозряната "има опозиционни възгледи и е привърженик на Фонда за борба с корупцията", визирайки забранената организация на Навални.

Взрив в Санкт Петербург уби руски военен кореспондент
Обновена

Взрив в Санкт Петербург уби руски военен кореспондент

Органите на реда считат, че целта е бил Татарски

Отричайки обвиненията, ръководителят на Фондацията за борба с корупцията на Навални заяви, че за Кремъл е "много удобно" да обвинява критиците си. "Естествено, че нямаме нищо общо с това", каза Иван Жданов.

Украинските официални лица също отхвърлиха твърденията, че разузнавателните служби на страната им са организирали нападението.

На пресконференция в понеделник в северната украинска област Чернигов, където отдаде почит на селяните, които бяха затворени от руските сили преди една година, президентът Володимир Зеленски предположи, че това е вътрешен руски въпрос.

"Не мисля за това, което се случва в Санкт Петербург или Москва. Русия трябва да мисли за това. Мисля за нашата страна", каза Зеленски.

Ден след нападението в Санкт Петербург Гъливер Краг, кореспондент на FRANCE 24 в Киев, отбелязва, че мнението по местните радиостанции е, че "украинците не са го направили" и че убийството на Фомин по-скоро се дължи на "някакъв вътрешен конфликт между руснаците". Критичният въпрос обаче, отбелязва Краг в публикация в Twitter, е, че киевските анализатори смятат, че е добре, ако "руснаците смятат, че украинците са го направили", тъй като това приближава войната "много повече и дори Санкт Петербург не е в безопасност".

За тези, които се замислят за случващото се в Русия, картината, която се очертава една година след пълномащабното нахлуване в Украйна, е тревожна.

Според експерти възходът и падението на Фомин, 40-годишен мъж с криминално минало, в много отношения е емблематичен за жестокото беззаконие, обхванало днешна Русия.

Произхождащ от украинската Донецка област, за която Русия претендира, Фомин прекарва известно време в затвора за банков обир, преди да избяга по време на хаоса през 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти завземат правителствени сгради в източния регион и обявяват независима държава.

След бягството си Фомин бързо се присъединява към сепаратистките сили, превръщайки се от престъпник във въоръжен боец и придобивайки опит на фронтовата линия.

ISW: Версиите на Русия за убийството на Татарски се множат и разминават

ISW: Версиите на Русия за убийството на Татарски се множат и разминават

Руските власти продължават да се борят и с вътрешната съпротива срещу войната в Украйна

Следващата му метаморфоза - от боец до военен кореспондент - разкрива предизвикателствата, пред които е изправен Кремъл, когато става въпрос за разказ за войната в страна без свобода на печата.

През 2019 г. Фомин се "пенсионира" от военна служба, според съобщения в руските медии, и става военен кореспондент за батальон "Восток" - промосковска милиционерска група, действаща в източната част на украинския регион Донбас от 2014 г. насам.

По времето на СССР военните кореспонденти са били престижна работа, когато някои от най-добрите журналисти в страната са отразявали инвазията в Афганистан.

Често внедрявани във военни части, журналистите не са имали никаква свобода на пресата при съветския режим, но са имали опит в маневрирането с комунистическата цензура и са били считани за майстори в занаята.