Турция изпрати в последния си път един от ключовите политици от втората половина на 20-ти век Неджметтин Ербакан, съобщават турски медии.

Лидерът на Партията на благополучието, определян от политическите анализатори като умерен ислямистки политик, беше погребан днес в Истанбул в семейно гробище с многохилядна церемония.

На погребението присъстваха много политици и дипломати, както и представители на други страни. Сред тях бяха президентът Абдуллах Гюл, премиерът Реджеп Ердоган, външният министър Ахмет Давутоглу, председателят на парламента Мехмет Али Шахин, кметовете на Анкара и Истанбул, бивши и настоящи лидери на политически партии - политически опоненти на Ербакан, както и премиерът на Севернокипърската република Дервиш Ероглу, политици от Босна и Херцеговина и от други страни.

Заради погребението на Неджеттин Ербакан турският премиер отмени планираното си посещение в Брюксел.

Неджметтин Ербакан е роден през 1926 година в черноморския град Синоп. След завършване на висше инженерно образование в Турция специализира в университета Аахен в Германия, където защитава докторат, след което работи в завод на компания DEUTZ.

През 1953 година се завръща в Истанбул и преподава в различни университети, работи в компания за производство на мотори. Още тогава той поставя цел за икономическото развитие на Турция, която включва собствено производство на автомобили, мотоциклети и аксесоари за автомобили.

През 1967 година той се хвърля в политиката, а през 1970 година изгражда Партията на националния ред, която е забранена само след година. Впоследствие той изгражда последователно Партията на националното благополучие, която влиза в парламента с 12 % през 1973 година. В периода 1973-1978-ма е вицепремиер на страната в коалиционни правителства. След преврата на 12 септември 1980 година Ербакан е оставен извън политиката с наложени забрани за политичекска дейност.

През 1991 година отново е избран за депутат след премахване на забраната за политическа дейност. На 7 юли 1995 година става министър-председател на Турция, но през 1997 година напуска премиерския пост заради натиск от турските военни, а партията му е забранена.

Ербакан, въпреки подкрепата която има и успехите му в икономическата област като политик, вицепремиер и премиер е силно атакуван от военните среди в Турция за нарушаване на принципите на Ататюрк за светския характер на държавата.