Шестима литовци, загубили роднини по време на репресиите на Москва срещу стремежа за независимост на прибалтийската държава, заведоха днес дело срещу бившия съветски ръководител Михаил Горбачов, информира "Франс прес".

Групата предприе съдебни действия 31 години от деня след нападението през януари 1991 г., при което загинаха 14 цивилни и бяха ранени над 700 души.

През 2019 г. литовски съд осъди десетки официални лица от съветската епоха за военни престъпления, но прокуратурата на страната отказа да разследва Горбачов, който беше на власт по това време.

Отказът разгневи онези, които търсят справедливост за репресиите.

В гражданското дело се посочва, че Горбачов е имал контрол над съветските военни, но не е спрял "международното престъпление" срещу литовци, търсещи свобода след 50 години съветска окупация.

"Ясно е, че действията на военните сили... не биха били възможни без координация с Горбачов", изтъкна Робертас Повилайтис, който е загубил баща си.

Той настоя, че процесът за военни престъпления е "много важен, но без да се вземе предвид отговорността на главнокомандващия, правосъдието не е пълно".

Нападението на 13 януари 1991 г. срещу ключови сгради, защитени от десетки хиляди мирни привърженици на независимостта, беше част от неуспешните усилия на Кремъл да подчини Литва след нейното отделяне от Съветския съюз през март 1990 г.

Литва получи признание от Москва като независима държава през септември 1991 г.

Повечето от 67-те души, осъдени за военни престъпления в Литва за нападението, бяха съдени задочно, включително бившият съветски министър на отбраната Дмитрий Язов, който почина през 2020 г.

Въпреки че няколко литовски официални лица от съветската епоха бяха вкарани в затвора за действията си, други заподозрени останаха извън обсега на правосъдието в Русия и Беларус.

Отношенията между Русия и Литва, 2,8-милионна страна, са обтегнати след обявяването на независимостта и особено след присъединяването на прибалтийската държава към Европейския съюз и НАТО през 2004 г.