Война

Kotka

ВАЖНО! "В началото на 1878 руската армия почти достига Цариград, но Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на града. Под натиска на другите Велики сили и след претърпените огромни загуби (по различни оценки между 70 000 и 200 000 жертви), на 31 януари 1878 е сключено примирие, а на 3 март Русия се съгласява да подпише Санстефанския договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост от Османската империя и се дава автономия на България. Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили провеждат преразглеждане на договора на Берлинския конгрес (вижте Берлински договор)."

Black out

Kotka, стига спами де

Kotka

Руската армия, по това време наброяваща 314 000 души, вече може да започне настъпление срещу значително по-малобройните османски сили. Западният отряд (71 000 души), командван от Гурко, пресича при извънредно тежки зимни условия Стара планина и на 4 януари 1878 превзема София. На 9 януари при Шейново Южният отряд, под командването на генерал Фьодор Радецки, обкръжава и пленява 40 хилядна османска армия, начело с Вейсел паша. На 15 януари при Пловдив е разбита армията на Сюлейман паша, а на 20 януари руските войски превземат Одрин.

Black out

x-man, с какво ще извършат това умиротворяване???!!! блядовете избягаха!!!!

Kotka

На 31 юли се водят ожесточени боеве за Стара Загора, вследствие на които градът пада в ръцете на османците. В сраженията се отличава Българското опълчение, особено при защитата на Самарското знаме. По време и след превземането от редовната турска армия са извършени зверства спрямо мирното българско население. Руските войски се оттеглят към Стара планина и се укрепяват в Шипченския проход. Османците хвърлят значителни сили в опити да овладеят Шипченския проход, но без успех. С особен героизъм в боевете за прохода се отличават българските опълченци. Решителна подкрепа за запазването му оказва пристигналото подкрепление, начело с ген. Радецки. Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната, защото не позволява на корпуса на Сюлейман паша да се съедини с обсадените в Плевен сили на Осман паша и така да създаде заплаха за отхвърлянето на руските сили отвъд Дунав. Бойното поле при Шейново Бойното поле при Шейново Неуспешните атаки за превземане на Плевен блокират по-нататъшното настъпление на руската армия. Градът е обсаден с помощта на поискани от Румъния подкрепления. След нов неуспешен опит за превземане на крепостта на 11–12 септември руснаците налагат плътна блокада на Плевен. Принуден от липсата на продоволствие, на 10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата, но корпусът му е разбит, а самия той - пленен. Плевен е превзет.

x-man

Тамплиер Проблема е че Русия няма да нападне Грузия, те по скоро ще извършват "омиротворителна" операция във Южна Осетия .

Kotka

Тамплиер, чекай малко бре! И аз искам да пиша!

Black out

Viva_Turkija, с тоя брадат талибан на аватара ти предизвикваш единствено....търси емотикона за повръщане...

отдалече

Моника, ами ами много просто. Ако С.Осетия е свободна страна, няма да има никакво напрежение и в ю.Осетия.

Kotka

На 7 юли части от предния отряд влизат в Търново и на 14 юли преминават Балкана през Хаинбоаз. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, особено важен за връзките между Северна и Южна България. Гурко завзема прохода, след като османските войски там се изтеглят, въпреки че са отблъснали няколко атаки. Там е сформиран нов Южен отряд, който първоначално наброява около 20 000 души, а през август достига до 45 000. С това пътят за настъпление към Цариград е открит и Гурко дори превзема Стара Загора, но наличието на значителни османски сили в Северна България не позволява такава офанзива. На 16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол, което принуждава придвижващият се натам Осман паша да се отправи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му там първите руски сили нападат града. Осман паша организира успешно защитата и отблъсква две руски атаки с огромни жертви от руска страна (20 и 30 юли). В този момент двете страни са почти изравнени по численост, а руските войски са силно деморализирани. Пленяването на Гривишкия редут Пленяването на Гривишкия редут Междувременно османското командване прехвърля от Албания 20 хиляден копрус под командването на Сюлейман паша, който трябва да се съедини с войските блокирани в Плевен и да проведе контранастъпление.

Kotka

В самото начало на войната руснаците унищожават всички кораби по течението на Дунав и минират реката, което им дава възможност да я пресекат във всяка точка, но дори това не предизвиква реакция от османското командване. На 22 юни Долнодунавският отряд под командването на генерал Цимерман форсира реката между Галац и Браила и скоро след това заема Северна Добруджа. На 24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османците, че основните руски сили ще дойдат точно оттам. На 15 юни/ 27 юни , руснаците, командвани от генерал Драгомиров, построяват мост през Дунав при Свищов и започват пресичането на реката. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на ръководена от Осман паша 15 хилядна част да се отправи натам и да се укрепи в близкия Никопол. Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов, на Западен (35 000 души) и Източен отряд (45 000 души), като по-малка част от 12 000 души, командвана от фелдмаршал Йосиф Гурко и включваща българското Опълчение, е изпратена напред към проходите в Стара планина, важни за маневрирането на двете армии.

Viva_Turkija

Туркия за два дена ще смели ЕС.

Kotka

Основната част от военните действия се водят на Балканския полуостров, на територията на днешна България. Тук са концентрирани основните руски сили, които се опитват да установят контрол над основната част от Дунавската равнина и Тракия и да се насочат към османската столица Цариград. В същото време в Задкавказието те се опитват да завземат важната крепост Карс. Задкавказки театър [редактиране] Военните действия започват на Задкавказкия театър, където руските войски настъпват още през април. Те успяват да превземат Баязет и обсаждат Карс, но на 25 юни са отблъснати и са принудени да преминат в отбрана. Настъплението на османците е спряно на 15 октомври в битката при Аладжа, след което руснаците поемат инициативата и на 17 ноември превземат Карс. През следващите седмици те настъпват към Ерзурум, но войната е прекратена преди да достигнат града.

Kotka

В началото на юни руските войски (185 000 души) под командването на великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на Дунав, като основното им ядро е в района на Зимница. Османците, под командването на Абдул Керим Надир паша, имат около 160 000 души на Балканския полуостров, както и предимството да са укрепени. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В Задкавказието силите също са почти изравнени - около 100 000 руснаци, под командването на великия княз Михаил Николаевич, и около 90 000 османци, командвани от Мухтар паша. На практика обаче, през повечето време османците използват едва 1/4 от военния си капацитет. В допълнение те нямат представа за плановете на руснаците и не полагат особени усилия да предвидят и блокират действията им, предпочитайки да стоят в укрепленията си и да чакат появата на противника. Османското военно командване в Цариград прави лоша оценка на намеренията на руснаците, решавайки, че те няма да се придвижат нагоре по Дунав, а ще пресекат реката при делтата, както и че ще предпочетат краткия път по черноморското крайбрежие, въпреки че там са разположени най-добре укрепените османски крепости. Така нагоре по реката има само една добре екипирана крепост. Това е Видин и силният му гарнизон се дължи на това, че там все още са войските на Осман паша, воювали срещу сърбите през предишната година.

Kotka

Руско-турска война (1877-187 бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана Цариградската конференция. Макар че Османската империя не е представена, на нея Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята. Конференцията е прекъсната от османският външен министър, който уведомява делегатите, че Османската империя е приела нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички османски граждани. Въпреки това Русия остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частично решение. Чрез дипломатически преговори, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след войната. Останалите Сили са блокирани от силната обществена подкрепа в цяла Европа за независимостта на България, от съмненията си в способностите на руската армия, както и от вътрешни проблеми. През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812-1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната.

x-man

Viva_Turkija .......... и това без помощ от хАмериканците (които по разбираеми причини ще са на страната на ЕС) .

x-man

Viva_Turkija ЕС ще смаже Турция за 20 мин .

Kotka

1853 Руската армия прекосява река Прут, с което започва Кримската война между Русия и Турция. Кримска война 1853 г.-1856 г. е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. и обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. Обединеният англо-френски флот навлиза в Черно море и Русия обявява война на Великобритания и Франция (февруари 1854 г.). Русия участва в Кримската война с армия от 700 000 души, а нейните противници - с 1 милион души. В отговор следва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд река Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война се посреща с големи надежди от българския народ, който очаква своето освобождение от османското иго в победата на руското оръжие. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи. Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните и противници - Франция, във войната и срещу Прусия през 1870 г..

Viva_Turkija

Viva_Turkija

ЕС ке падне!