Едва 40% от руските избиратели гласуваха на изборите в неделя. Ниска избирателна активност има понякога и на Запад. Само че тя не може да се сравнява с това, което се случи на 18 септември в Русия, твърди Инго Мантойфел в коментар за Дойче веле.

Малко след като бяха обявени първите резултати от изборите за Думата президентът Путин и премиерът Медведев изразиха задоволството си пред публиката. Те обаче определено не бяха изненадани от изхода на гласуването. Защото това, че партията "Единна Русия" ще получи две трети мнозинство в Държавната дума (включително и благодарение на големия брой депутати победители в едномандатните окръзи), вероято отдавна е било решено в кабинетите на Кремъл. Също както и това, че в долната камара на парламента ще влязат още три партии, които фактически се контролират от Кремъл.

Задоволството на руското ръководство се дължи на друго. А именно на факта, че сложният демократически ритуал на изборите беше организиран така, че да бъдат избегнати масовите протести като онези преди пет години. Тогава хиляди руснаци излязоха в студа по улиците на Москва и Санкт Петербург, за да изразят своето недоволство от изборните фалшификации и манипулации.

Апатията на руснака

Този показатал обаче не бива да се сравнява с ниската избирателна активност в демократичните държави. Защото всички избиратели в Русия, към които държавата има така да се каже пряк достъп (държавни служители, военнослужещи, сътрудници на държавните промишлени и селскостопански предприятия) в голяма или по-малка степен отиват под строй към урните. За гражданите извън големите градове е много трудно да не се поддадат на това влияние. Единствено руснаците, които не зависят икономически от държавните структури и живеят в големите градове като Москва и Санкт Петербург, могат до известна степен да си позволят да не гласуват. А избирателната активност в тези руски метрополии не достигна дори и 30 процента, което е най-яркият пример за цялостната политическа апатия в Русия.

В настоящия момент липсата на интерес към политиката е добре дошла за Кремъл. Но за каква легитимност може да се говори, след като над 70 процента от московчаните не участват в парламентарните избори, а в цялата страна гласуват само 40% от избирателите? Демократическият параван на днешна Русия почива на нестабилна основа.

Апатията на руснака

Този показатал обаче не бива да се сравнява с ниската избирателна активност в демократичните държави. Защото всички избиратели в Русия, към които държавата има така да се каже пряк достъп (държавни служители, военнослужещи, сътрудници на държавните промишлени и селскостопански предприятия) в голяма или по-малка степен отиват под строй към урните. За гражданите извън големите градове е много трудно да не се поддадат на това влияние. Единствено руснаците, които не зависят икономически от държавните структури и живеят в големите градове като Москва и Санкт Петербург, могат до известна степен да си позволят да не гласуват. А избирателната активност в тези руски метрополии не достигна дори и 30 процента, което е най-яркият пример за цялостната политическа апатия в Русия.

В настоящия момент липсата на интерес към политиката е добре дошла за Кремъл. Но за каква легитимност може да се говори, след като над 70 процента от московчаните не участват в парламентарните избори, а в цялата страна гласуват само 40% от избирателите? Демократическият параван на днешна Русия почива на нестабилна основа.