Третият път е като че ли след Илинденското въстание. След като въстанието тръгва съвсем на зле (вали сняг, а населението е скрито в планините и умира от студ и глад), Главният щаб на въстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. Документът е широко известен и обнародван, както в България, така и в Македония.

България, естествено не влиза във война с Турция - обратното щеше най-вероятно да е предсрочният край на българската държавност. Щяхме да си повоюваме едновременно с Турция, Сърбия и Гърция. Документирани са официалните изявления на сръбската дипломация, че ще воюва с България ако София подкрепи въстаниците.

Що се отнася до Гърция, тя не остава само на ниво декларации. Гръцкото духовенство в Македония от най-висок ранг и гръцки андартски паравоенни формирования, направо участват в потушаването на въстанието. Владиката Германос Каравангелис е нарицателен пример за вдъхновител и дори физически изпълнител на гръцкия терор в Македония по време на Илинденското въстание.

Но всички тези рационални съображения не означават, че в паметта на македонците не е останало съмнението (да не кажа убеждението), че сме ги зарязали на произвола на съдбата. Някои дори го казват на глас - и тогава и днес ...

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците