Проф. Александър Маркаров пред news.bg

Как оценявате резултатите от срещата на Путин и Янукович на 17.12.2013г. в Москва?
Целта на срещата за руската страна беше постигането на „минимакс" вариант за продължаване не само на движението по посока на Митническия Съюз, но и на задълбочаване на по-нататъшното сътрудничество между двете страни.
Целта на Янукович беше, от една страна, да не отблъсне Путин, а от друга - да не остави впечатление, че е предал националните интереси. Ако не беше постигнал тези договорености и отстъпки, щеше да прекрати самото съществуване на Украйна.
Със заемите, получени от Москва и рязкото намаляване на цената на газа, той избегна покупката на еврооблигациите и това беше спасителният изход за него. Това не означава, че е настъпил краят на отношенията на Украйна с ЕС. Те ще се развиват, но няма да бъде подписано предвижданото до този момент споразумение. Иначе би дошъл краят на неговите амбиции да спечели отново президентския пост през 2015г., защото би загубил подкрепата на своя традиционен електорат на Югоизток.
За разлика от Полша и другите източноевропейски страни от преди 20 години, сега в Украйна не става дума за смяна на модела от планова към пазарна икономика, а за потенциална модернизация на пазара, с цел преформатиране на икономическите връзки със Запада.

Ще подпише ли все пак Киев някакъв документ с Брюксел?
Въпросът не е в документа, а в качеството на взаимоотношенията. То се губи и в двете направления - и московското, и европейското. Сегашното ръководство на Украйна днес говори и подписва едно, а утре - друго. Може да не се подписва нищо, и въпреки това, да се развиват взаимно изгодни отношения.
Киев през миналата година парафира договора с ЕС, а през тази година отказа да го подпише. Това е обяснимо, защото през 2014г. започва предизборната кампания и, ако беше подписал, Янукович би загубил подкрепата на Русия и Югоизтока. Това не означава, че изобщо няма да сътрудничи с Европа. Той ще продължи да лавира между двете геополитически направления.

Провалена ли беше срещата във Вилнюс, посветена на "Източното Партньорство"?
Ако погледнем на нея от практическа гледна точка, ЕС не постигна своите максимални цели - да интегрира шестте бивши съветски републики. Но все пак, не можем да говорим и за абсолютен провал. За Беларус не можеше да става и дума, Украйна и Армения се завръщат към проруската ориентация, Азербайджан подписа единствено споразумение за облекчаване на визовия режим, а Грузия и Молдова направиха това, което се искаше от тях.

Каква е перспективата пред отношенията на Република Армения с ЕС, след предстоящото й влизане в Митническия Съюз?
След срещата в Прага през 2009г., когато по същество започна реализацията на политиката по направление на "Източното Партньорство", на практика процесът беше завършен през лятото на 2013г. Договорът обаче не беше подписан, тъй като Митническият Съюз се превърна във външнополитически приоритет на страната.
Той ни дава не само дългосрочни, но преди всичко преки краткосрочни дивиденти: рязкото намаляване на цената на газа; премахването на митата върху необработените диаманти; вътрешните тарифи на Митническия Съюз. Освен това, военно-политическото сътрудничество с Руската федерация продължава позитивното си развитие.
Много е важно, че все пак Вилнюската среща демонстрира доверие към Република Армения като към страна, която изпълнява ангажиментите си. Затова и ние получихме облекчение на визовия режим. ЕС отпуска 41 000 000 евро за продължаване на сътрудничеството с Република Армения. Така че то няма да бъде прекратено.

Може ли да се говори за възстановяване на СССР, под управлението на Владимир Путин?
Има такава идея, която на Запад е превърната в плашило. Възможно е политическо възстановяване под формата на Евразес. Все пак, страните-участнички подчертават икономическата страна на сътрудничеството, общите ползи от него. Ако проектът бъде успешно реализиран в икономически план, политическата интеграция ще стане също реалност. Засега обаче е налице единствено желание за икономическо сътрудничество.

Каква ще бъде съдбата на новообразуваните държави на територията на бившия СССР: Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, в перспектива Крим? Те се отделиха от бившите съветски републики - членки на ГУАМ, населени с руски и други малцинства: Грузия, Украйна, Молдова, Азербайджан?
ГУАМ беше създадена в рамките на ОНД като алтернатива на силата на Москва в новата организация, насочена към намаляване на руското влияние в нея. През последните години тя не съществува реално, съществува само на хартия. Няма никаква перспектива пред нея.
Новообразуваните държави на територията на бившия СССР имат различен статус и степен на признание. Преговорните процеси около тях не протичат по един и същи сценарий. Например, отношенията между Кишинев и Тираспол се отличават от тези между Баку и Степанакерт: между Молдова и Приднестровието хората се придвижват свободно, докато на границата на Азербайджан с Нагорни Карабах се стреля и опасността от пълномащабна война остава реална. В случая главният въпрос е включването на Нагорно-Карабахската Арменска Република в преговорния процес.
Абхазия и Южна Осетия не само формално, но и реално са под защитата на Руската Федерация и имат частично международно признание. Отделянето на Крим от Украйна на този етап е малко вероятно, макар че периодично се пускат слухове за федерализация на украинската държава и е очевидна нейната несъстоятелност. Има групи от активисти, които традиционно повдигат този въпрос, но засега усилията им са крайно недостатъчни.

Как оценяват в Ереван новия съпредседател на Минската Група от страна на САЩ - Джеймс Уорлик, който, като беше посланик в София, стана скандално известен с грубата си намеса във вътрешните работи на Република България?
У нас на този етап той получава положителни, или в най-лошия случай, неутрални оценки. Не ми е известно как се е проявявал преди това в другите държави, където е бил.