На 25 юли излезе първото класиране на новоприети студенти за учебната 2010/2011 година на Софийски университет „Св. Климент Охридски". За резултатите от юлския изпит по история разговаряхме с доц. д-р Тодор Мишев, преподавател по Дидактика на историята и Методика на обучението по история.

Как оценявате резултатите от юлския изпит по история?
Резултатите са сравнително добри, особено по темата „Възход на българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II". По-разочароващо е постигнатото по другата тема - „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)", но за това има много обяснения.
Кандидат-студентите са изкарали 78 отлични оценки (над 5.50). От явилите се 2013 души 49 са първенците сред момичетата, а 29 - сред момчетата. Трябва да се отбележи и, че тази година броят на слабите оценки е по-малък от миналата година. Това може би се дължи на факта, че част от учениците се явяват на матура по история, при подготовката за която усвояват поне минимума от знания.

Защо кандидат-студентите се справиха по-добре с темата за Иван Асен ІІ?
Все пак Средновековието е една романтична част от българската история - с много битки, победи и загуби, има „екшън", така да се каже, и учениците по-лесно възприемат и научават материала. Докато след Освобождението започва една политическа история - с много казуси, факти и събития, което значително затруднява учениците да я възприемат. По принцип, оказва се, че учениците не могат и не искат да учат новата българска история, защото им се вижда сложна.

Какви фактологическите грешки се допускат?
Винаги е имало хора, които не знаят фактите. Немските кандидат-студенти, например, не знаят повече факти от немската история, отколкото българските кандидат-студенти факти от българската. Така че фактологията не трябва да ни притеснява - за това си има справочници.
Но изключителна неяснота има в смисъла на понятията. Тя се изразява в използване на неточни думи на неточното място и абсолютно незнание на историческата география - бъркат се Струма със Стряма, Пирот с Прилеп или Пирдоп, и т.н. Българският кандидат-студент не може да локализира събитията на Балканите, не знае дори кой град и коя река в България къде точно се намират.

А познават ли кандидатите книжовния език?
От 20 години нивото на познаване на българския книжовен език пада постоянно. В този смисъл, без да делим на периоди нашата история, до 1989 г. нивото в граматическо, стилно, във всяко едно отношение се качваше постоянно. Главно поради високите изисквания към българския език и литература. Докато през последните две десетилетия, най-вече поради занижените критерии и поради външните влияния, които са обективни, тенденцията е негативна.

Има ли шанс тази тенденция да се обърне?
Не, нивото на българския ученик ще продължи да пада, докато не стигне това на американския ученик, тоест полуграмотен. Защото няма система, която да стимулира по-доброто изучаване на българския език и литература, история и география.

Какво направи най-силно впечатление от темите, които прегледахте?
От гледна точка на силното влияние на чуждите езици и интернет върху езика на кандидатите - масова замяна на „и" с „й"; изречения, които започват с година или с малка буква; писане с обратен словоред и т.н. Въобще всички неща, които са характерни за английския и немския език, механично се пренасят в писането на български език.

Вашият избор - тема или тест на изпита по история?
Тестът е по-елементарната форма на вход и от 7-8 години той се практикува от висши учебни заведения, които не могат да привлекат достатъчен брой студенти. Имаше опити тази форма да бъде въведена и в Софийския университет, но те се оказаха неуспешни, защото е много трудно да се направи такъв тест, който да оцени всички качества на учениците. Докато с темата можеш да оцениш много повече качества на кандидат-студентите.

Тоест, според вас темата трябва да продължи да се използва?
Университетите, които искат да приемат по-добри студенти за елитните си специалности остават с теми. Това не е само Софийският университет, но и университетите в Пловдив, Благоевград и др. Дори Бургаският свободен университет за специалност право държи на тема. Така че няма никаква логика Софийският университет да я премахва.

Кой трябва да вземе крайното решение?
Имаме университетска автономия и всяко висше училище трябва само да преценява. Затова смятам, че в случая всяка намеса на Министерството на образованието, каквито опити вече имаше, е абсолютно неуместна.

А трябва ли оценките от матурите да отварят вратите на Алма матер?
За по-малките университети това е съвсем нормално, тъй като те не могат да попълнят своите бройки студенти. Същото е и за частните университети, които по същество са едни фирми, търсещи си хора, които да им плащат. За Софийския университет обаче, и особено за по-елитните специалности, това е абсолютно недопустимо, защото би свалило нивото на кандидатите.

Има ли решение проблемът с намаляващия брой кандидат-студенти?
Това е обективна даденост, няма как да се преодолее. Сега кандидатстват деца от гладното Луканово време и малко след това, така че следващите 2-3 години ще са рискови. Тоест броят на завършващите абитуриенти е почти равен на бройките на държавните места във ВУЗ-овете. Проблемът по-скоро е в ненормално големия брой места в университетите и в откриването на все повече нови университети. Тук играят изключително много лобистки интереси.
В предизборната кампания на ГЕРБ се говореше за окрупняване на университетите и свиване на излишните бройки, а със съдействието на депутати именно от тази партия се откри т. нар. Пернишки университет. Така че нищо не може да се направи в това отношение. През следващите няколко години всички, които изкарат над 2, ще влизат във ВУЗ.

Но това означава драстично падане на качеството на висшето образование...
Да, то вече е факт. Колегите във всички университети - като се започне от частните и се стигне до държавните - и сега се ужасяват от неграмотността, ниския интелект и малкото знания на техните студенти.

Свързано ли е това и с начина, по който се преподава в средните училища?
Не само в средните училища, но и в основното, и в началното се преподава скучно и трудно. Затова учениците намразват историята още от 5 или 6 клас. Но това важи не само за отношението им към историята. Същото отношение те имат и към географията, и към българския език и литература, и т.н. Защото учебниците са прекалено трудни, несъобразени с възрастта, което поражда негативно отношение към ученето въобще.

Има ли интерес у студентите, които завършват, към учителската професия?
Не, половината студенти въобще не желаят да получат педагогическа правоспособност, за да могат да преподават, а повечето от тези, които получават такава правоспособност, търсят друга работа след завършването им на университета.

Не се ли получава преливане от пусто в празно - „произвеждат" се педагози, а те не стигат до училищата?
Не искам да обобщавам, но последните добри педагози в българските училища са на 45-50 години. Следващото поколение, като изключим немногото ентусиасти, стоят там за малко, по принуда и се чудят как да напуснат системата.

Тогава не е ли обречена реформата, която министър Игнатов се опитва да направи не само във висшето, но и в средното образование?
Абсолютно е обречена, но не заради министър Сергей Игнатов, а защото в образователната система, както показва опитът на чужди държави, реформи се правят в продължение на минимум 10-15 години. Така че никой министър не може да смята и да има амбицията, че той ще направи реформата. Тя трябва да бъде продължена от няколко правителства и подкрепена от няколко парламента, но и да има една ясна крайна цел. Такава в България няма.

Защо липсва визия за дългосрочното развитие на българското образование?
Средното образование губи поради ниското качество на по-голямата част от учителите - дано да не се обиди някой - и поради нежеланието - казано директно - на децата да учат. Те не са стимулирани да учат нито от семейството, нито от училището, за да могат да постигнат нещо по-значимо не само на кандидат-студентските изпити, а и след това.