Доц. Леандър Литов, ръководител на катедра "Атомна физика" в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на  екипа от Софийския Университет работещ  в CERN по проекта на адронния колайдер пред News.bg

Доц Литов, изясниха ли се окончателно причините за аварията в ускорителя?
На 17 октомври бе публикуван първият доклад за причините за аварията.
Доскоро не бе възможно влизането на хора на мястото на аварията. Проблемът е не толкова в ниската все още температура в тунела, колкото в радиацията.
Според френското законодателство (а аварията е на територията на Франция) след като е имало радиоактивен сноп, трябва да се изчака определен период след спирането на ускорителя, за да могат хората да влизат вътре. Ето защо достъпът е силно ограничен.
Температурата в момента е докарана до минус 70 градуса, т.е. стоплени са магнитите. В този ускорител магнитите работят при температура минус 269.4 градуса, поддържана с помощта на течен хелий.
Тази ниска температура позволява проводниците в магнитите да работят в т.нар свръхпроводящ режим, т.е. през тях тече ток, без да има някакво съпротивление на проводника и без да се отделя топлина при протичане на тока. Така може да протича много голям ток.
В момента, в който е станала аварията токът е бил повишен на 9 000 ампера, което е нещо огромно. В резултат на дефектна връзка на проводниците между два от магнитите е започнало леко нагряване.
Автоматично е започнало намаляване на тока, след около секунда  на мястото на свръзката се е получила искра, която пробива тръбата на течния хелий, в резултат на което имаме изхвърляне на около 2 тона хелий от мястото на пробива.
Това количество е изтекло почти взривообразно. Получила се е мощна газова вълна без да е взрив, но буквално за секунда-две.
Магнитите веднага са изключени и затова няма сериозни последствия. При всички случаи тези два магнита, както и най-близките до тях магнити ще бъдат извадени на повърхността за отстраняване на повредите и  след това инсталирани обратно.
По принцип всички магнити са тествани.
Случаят е доста неприятен, защото дефектът е съвсем дребен, а аварията спря ускорителя.

На колко се оценяват щетите във време и пари?
По първоначалния план, ускорителят трябваше да работи до края на ноемри т. г., след което да бъде спрян и отново да бъде пуснат през юни 2009 г. Заради аварията ускорителят ще работи по-кратко време тази година, а за догодина плановете са той да заработи по-рано - от 1 април или 1 май.
Така или иначе, догодина ще бъде пуснат по-рано от първоначално планираното, като идеята е сумарно времето, за което е работил и статистиката, която са набрали експериментите за 2008 и 2009 г. да бъдат толкова, колкото беше първоначално планирано.
С по-ранния старт през 2009 г. ще компенсираме закъснението от 2008 г., което стана заради аварията, така че се надяваме да не загубим  време. Разбира се, аварията ще струва някакви пари, но сума може да се каже, след като се извадят магнитите и се види какви са повредите.
Не би трябвало щетите да са големи. Важно е да отбележим, че необходимите за отстраняване на всички последствия от аварията резервни части, персонал и средства са на лице.
Това е сложна техника. Да се очаква в ускорителя всичко да тръгне перфектно отведнъж е наивно. Подобни аварии са нормални за такива изключително уникални и сложни съоръжения.

А хакерският пробив как беше допуснат и сигурно ли е че няма да се повтори?
Детекторът СМS е много сложна система. Управлява се от много компютри, разпределени на различни нива - едни управляват работата на детектора, други следят някакви критични параметри - включват, изключват напрежения, токове и т.н.
Има и компютри, които са за външни наблюдатели - хора от колаборацията, които в момента са извън CERN, но искат да следят какво става. За целта е направена уеб-страница, която е видима за външния свят и е, практически достъпна за всички.
На нея се показват събитията реконструирани, след обработка на данните, получени от детектора.
Хакерите са влезнали на този външен за системата компютър. През него те нямат достъп до нито една система, която е свързана с управлението на детектора, с набирането на данни, с обработката на тези данни. Атаката е най вероятно от гръцки хакери, защото оставените надаписи са гръцки. Оставили са един надпис. Нищо повече.
Резултатът е, че значително се повишиха мерките за сигурност към всички компютри, които са свързани с целия комплекс и ускорителя, и експериментите. Не очакваме проблеми. Екипът, който работи по сигурността е съставен от  професионалисти на най-високо ниво.
Изглежда наш американски колега малко невнимателно е написал един скрипт на този сайт и през него са успели да влезнат. Случва се.

Как е настроението в CERN в навечерието на официалното откриване на уви вече спрения ускорител?
Нормално. На 21 октомври е официалното откриване, както беше планирано преди да се случи аварията. Никой не е отменял церемонията, защото сме сигурни, видяхме, че тази машина работи.
Да, имаме някакъв проблем, но ще го отстраним. Ако на новата ви кола не й пали двигателят, защото една свещ е изгоряла, какво правите - сменяте свещта, не сменяте колата.
Вярно, ускорителят сега не работи, но четирите експеримента в него в момента работят и набират данни от космически лъчи, а не от тези от ускорителя.
Продължава много напрегната работа по четирите експеримента, защото там също трябва да се види дали всичко работи както трябва и всички проблеми, които се явяват трябва да бъдат отстранени.
Това, което беше видяно преди да стане аварията, е че ускорителят действително е направен както трябва и нямаме никакави съмнения, че той ще работи по начина, който очакваме.
Абсурд е такава сложна машина да тръгне отведнъж.

Бихте ли пояснили  как експериментирате с космически лъчи под  земята?
В  космическите лъчи има най-разнообразни частици, но основно това, което прониква под земята са мюони.
В момента през вашата глава всяка секунда преминават 6 мюона ето тук на това място, където сте. Измервали сме го - 6 мюона за секунда преминават през сцинтилатор 20 на 20 см. - това е за София.
Мюоните имат това свойство, че те не взаимодействат много активно с веществото, поради което могат да проникнат достатъчно дълбоко. Така че те проникват и попадат в нашите детектори. Ние ги използваме, за да проверим дали апаратурата ни работи нормално.
Общо взето и по четирите експеримента бяха видяни някакави дребни  проблеми, които вече се отстраняват, благодарение на тези измервания с космически мюони, както и на данните, които успяхме да вземем от ускорителя.

В какво се състои българското участие в експеримента?
Участваме в проекта от самото начало - от 1992 г. с две групи учени - от Софийския университет и от Института по ядрени изследвания и ядрена енерагетика кам БАН.
Ние участваме в един от четирите експеримента, които се провеждат на този ускорител.
Експериментът се нарича Компактен мюонен солeноид (Compact Muon Sollenoid CMS). България участва в проектирането на една от основните системи на детектора - адрония калориметър.
За него направихме дизайна - това са компютърни симулации, след което участвахме в производството на прототипи и тяхното изследване в сноповете на ускорителя.
Една съществена част от детектора - абсорберът за него, беше произведена в България. Това са около 700 т медни плочи, които произведохме тук с американско финансиране и които бяха допъланително обработени в Испания и изпратени в Женева.
Друг съществен български принос в този експеримент е разработването, конструирането и производството на камери със съпротивителна плоскост за мюонната система.
Заедно с нашите италиански колеги  произведохме и сме инсталирали в детектора 480 такива камери, които покриват площ от около 1 декар. По отношение на  хардуера, сега наша отговорност е поддръжката на тези камери по време на набора  на експерименталани данни.
Освен това участваме и в разработването на софтуер за анализ на данните от експеримента и в симулации на отклика на детектора и когато започнем да провеждаме този анализ ще получама съответно физически резултати.
Дотук сме построили детектора и тепърва ще започнем да работим с него. Както се казва - "дотук сме засели и оттук нататък чакаме реколта". Само че, за да се получи "реколта" трябва много да се работи.

Разкажете за "реколтата", на която се надявате. Кои са най- смелите очаквания на учените?
Бих могъл да кажа какви въпроси имаме. Очакваме отговори на тези въпроси. Опитваме се да разберем кои са фундаменталаните съставящи на материята и как те взаимодействат помежду си.
Имаме някаква представа за материята, от която ние с вас сме изградени, материята, която ни заобикаля, която виждаме. Тя съставлява горе-долу 4% от материята във Вселената.
Имаме "Стандартен модел", който описва много добре познатата ни материя. Този модел е проверен експериментално изключително презицно. В неговите рамки се предсказва съществуването на една особена частица, която е свързана с механизма на генериране на маса на всички останали частици във Вселената.
Това е прословутия "Хигс-бозон" или "Частицата на Бога", както обичат да я наричат журналистите. Тази частица не е наблюдавана експериментално и това ще бъде първата задача за експериментите, които ще се провеждат на ускорителя LHC.
От там нататък, на нас ни се губят още 96% от съдържимото на Вселената. 25% от материята на Вселената  се състои от т.нар. "тъмна материя". Нарича се "тъмна", защото не излъчва светлина.
Ние знаем, че тя съществува, знаем, че я има, но не знаем какво е. За нея горе-долу имаме някакви идеи как може да изглежда, има някакви потенциални кандидати за такава тъмна материя. Така, че втората ни задача е това. Надяваме да разберем от какво е съставена тъмната материя.
Следващото важно нещо - както е известно, Вселената се разширява  с постоянно ускорение.
Значи има нещо, което я кара да се разширява непрекъснато. Това е някаква сила от типа на антигравитацията. Условно ние я наричаме "тъмна енергия".
Това съставлява около 75% от енергията на Вселената. За нея не знаем нищо. Оттук е следващия въпрос - какво е тъмната енергия, кое кара Вселената да се разширява. Очакваме да намерим отговори на този въпрос.
Оттук навлизаме в една област, която може най-точно да се определи с фразата "Бедна ви е фантазията". Точно така е, защото това, с което ние физиците се занимаваме е много по-фантастично от това, което са измислили до момента фантастите.
Да започнем оттам например, че в огромно количество модели се допуска, че пространство-времето не е 4-мерно, а има повече измерения, например 10.
Една от задачите, които ще имаме на този ускорител е да проверим калко е размерността на пространство-времето. Това е абсолютно фундаментален въпрос. Имаме сериозни основания да мислим, че тя е повече от 4.
Освен това, трябва да разберем каква е структурата на пространство-времето и как то е устроено. Ясно е, че до момента, то не ни е достатъчно добре познато.
Ние бихме могли да дадем отговор евентуално на въпроса дали е възможно да се отварят преходи в пространство-времето, така че бързо да стигаме от една точка до друга, без да караме по конвенционалния път. Ето друго нещо, което е напълно фантастично и т.н. докато се стигне и до доста популярния напоследък въпрос дали може да  се направи  машина на времето.
Ние не знаем отговора, но има модели, които предсказват, че е възможно да бъдат отваряни такива пространствено-времеви преходи, които да водят до връщане назад във времето.

Трябва ли да изчакаме 2010 г., за да разберем отговорите?
Общо взето - да. Има малък шанс през 2009 г. да има първи интересни физически резултати, но по-вероятно е 2010. Що се отнася до Хигс-бозона - не по рано от 2010 г.
Ние знаем достатъчно много за него, знаем колко време ни е необходимо да набираме данни, каква статистика ни е необходима, за да наблюдаваме евентуално тази частица.
Така че за нея - не преди 2010-а. Но има варианти и модели, които предсказват явления, които евентуално биха могли да бъдат наблюдавани 2009 г.

Значи на българо-италианските камери се разчита да уловят тази специална частица Хигс-бозон, наричана "частицата  на Бога",така ли?
В частност, да, защото Хигс-бозонът не е стабилен. Той се ражда и веднага се разпада, като една от предпочитаните му моди на разпад е на 4 мюона. А тези камери служат точно за това - да регистрират мюони.
Камерите, които направихме с италианските колеги играят особено важна роля. Те са изключително бързи като детектори и трябва да кажат на всички останали детектори, че в центъра на CMS се е случило нещо, че два протона са се срещнали и нещо става.
Така че те казват на всички останали:"О.К., имаме интересно събитие, вижте какво става!"

Вие лично как си я представяте специалната частицата?
Обикновено човек си представя една частица като топче. Тази е като всички останали. Това е нещо, което се ражда, съществува известно време, ("известно време" означава 10 на минус 23-а степен от секундата), което е безкрайно кратко и се разпада на нещо.
Тя е много тежка  и проблемът на тежките частици, т.е. с голяма маса, е, че те са много кратко живущи и много бързо се разпадат. Ние не регистрираме тази частица. Ние регистрираме продуктите на разпад и по тях съдим кой ги е родил.

Очаквате ли да настъпи революция?
Да. Вероятността в резултат на изследванията, които ще бъдат проведени на този ускорител да се получат принципно нови неща, които са качествено нови като познание за Вселената е много висока. Това ни очаква.
Ще имаме нещо принципно ново. Това са експерименти, изследвания, чиято цел е да се открие нещо ново.
Това не са изследвания, които водят до прецизно изясняване на някакви детайли или свойства. Светът ще си остане същия, но нашето разбиране за света ще бъде променено най-вероятно много.