Доц. д-р Тодор Мишев пред news.bg

Доц. Мишев, неотдавна в Турция група учени обявиха, че искат да променят историята на Османската империя. Какво целят те?
Това са около 70 експерти по османския период на Турция, от около 30 държави, които участваха неотдавна в международна конференция, посветена на историята на Османската империя, в турския град Биледжик. Симпозиумът се организира по инициатива на местния университет.
Повечето участници във форума смятат, че западните историци са пристрастни и изразяват погрешно мнение за османската история в Азия и Африка. Според ректора на университета проф. Азми Йозджан проблемът е в това, че историята на Османската империя досега е писана само от чужденци.

Няма ли истории на Турция написани от турски автори?
Има много истории на Турция, написани от турци, и има една многотомна история на Турция, която е официално турско издание.

Тогава в какво по-точно са обвинявани чуждите историци?
В това, че според техните традиционни разбирания турците винаги са описвани като жестоки колонизатори и окупатори, които безмилостно са проливали кръв. Според проф. Йозджан проучванията обаче показват, че тези твърдения не отговарят на истината. Затова събирайки на едно място учените от повече страни, организаторите искат да направят първите крачки в промяната на историята на Османската империя.

У нас като че ли тази крачка вече бе направена с издаването на книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание", която разглежда „етническото прочистване" на османските мююслмани от 1821 до 1922 г.?
Нищо не става по случайни стечения на обстоятелствата. Тази книга е превеждана и по-рано на други езици, и явно е дошло време да се появи и в България. Основната теза на автора е, че през това столетие - след първата четвърт на 19 век - турците са дали повече жертви и бежанци на Балканите и в Кавказ, отколкото християнските народи взети заедно - сърби, гърци, българи, арменци. Маккарти твърди още, че жестокостите извършени от християните са далеч по-големи от тези извършени от мюсюлманите.

Подкрепя ли се тази теза от някакви факти?
Не, да се твърди подобно нещо означава тотално да се изкривява историята, а иначе жестокости има и от двете страни. Въпросът е какво ще извадиш от историята и как ще го експонираш. Маккарти, например, на практика отрича арменския геноцид, за което той често е обект на основателна критика. Но в книгата му има толкова много противоречиви версии, че не само арменският геноцид е проблем.

Кой всъщност е Джъстин Маккарти?
Маккарти е американски демограф, професор по история в Университета в Луисвил, Кентъки. Неговата изследователска област е историята на Османската империя и най-вече последните й 100 години. Автор е на редица изследвания, но си е спечелил известност преди всичко с книгата „Смърт и изгнание". Въпреки това не е много популярен американски автор, а и историята не е на особена почит в САЩ.

Маккарти твърди, че войната от 1877-1878 г. започва с „българските жестокости" от 1876 г., когато е извършено „клане" на българските мюсюлмани. Съществуват ли някакви доказателства за това?
Това е една безумна теза за Априлското въстание. Документално, а и по спомени,  едва ли може да се посочат повече от няколко десетки примера на известно насилие на въстаници над мирно турско население. Докато могат да се посочат десетки хиляди примери в обратна посока. В книгата доста често се срещат и други разминаващи се с фактите тези, като да речем твърдението, че османският генерал Шевкет паша е ръководил погрома в Батак?!...

Какви още „открития" прави авторът?
Маккарти пише и, че още от първите дни на руската инвазия в османската част на Европа руските войски започват да избиват беззащитното турско цивилно население. Няма обаче никакви документи за организирано и планирано прогонване, камо ли за тези неща, за които говори американецът - за изнасилвания на кадъни, избивания на деца и всякакви други безумия.

На какво се дължи този „подход"?
Повечето американски историци не са особени любители на точните факти. Те просто правят някаква стъкмистика от цифри, след което дават едни глобални оценки, които са характерни по-скоро за някой социолог или политолог. А, когато опрат до фактите, те твърде често правят груби грешки или не могат да подкрепят своите тези с достатъчно фактология.

Така ли ще се пренаписва османската история?
Османистиката е световна наука с тристагодишна история. От симпозиума в Биледжик обаче не става ясно коя история ще пренаписват и в какво отношение - в икономическо, културно или политическо. Когато видим писмен документ - протокол или решение от този симпозиум - тогава бихме могли и да коментираме. Но кръвта, бликаща от всяка страница на османската история, не може така лесно да се измие!

Трябва ли да се разделим с някои от представите си за нашата история, четейки книгата на Джъстин Маккарти?
Не, по-скоро трябва да се замислим, че ние не казваме също цялата истина - имам предвид като фактология. Имало е османски бежанци и то не по-малко отколкото нашите българи от Османската империя, дори много повече. Османските турци са загубили огромна част от своите имоти в територията, която сега е извън днешна Турция. Това е теза, в която има немалко истина, тъй като действително по различни поводи стотици хиляди мюсюлмани са избягали от териториите, които са били част от Османската империя.

Има ли официални данни за броя на тези османски бежанци?
Турската страна тук много хитро и в миналото, и в днешно време, дава конкретни цифри за това, колко според нея османски мюсюлмани са били прогонени или са избягали и колко имоти са оставили на територията на днешните България, Сърбия, Гърция, Македония и другите балкански държави.

Споменахте имоти. А има ли точни данни за това, което са оставили тракийските бежанци на територията на съвременна Турция?
Проблемът с имотите е изключително тежък, защото, когато ние поставяме въпроса за обезщетение на потомците на тракийските бежанци, Турция веднага издига своята контратеза. И тя е „дайте ни и вие обезщетение за имотите на нашите бежанци от България", а техните не само са повече по площ, но и с по-сигурна документация.

Очаквате ли въпросът за обезщетенията да бъде поставен от премиера Борисов пред турския му колега при предстоящото му посещение у нас?
Лично аз съм скептично настроен. Все пак предстои да видим.