Президентът на Московкия Институт за Близкия Изток Евгений Янович Сатановски пред news.bg

Евгений Янович, каква според Вас беше истинската причина конфликтът в Близкия Изток да се разрази с такава сила точно в този момент, когато бяхме свидетели на миротворческите усилия на редица държави-посредници и международни организации?
Това беше иранска провокация. Тъй като ръководителите на „Хамас" смениха покровителите си и спонсорите си - от Иран се прехвърлиха на Катар, от Техеран решиха да ги накажат и чрез подвластното на аятоласите движение „Ислямски Джихад" - конкурентно на „Хамас", устроиха една много удачна провокация, чрез изстрелването на ракета по израелската територия.
Израел, разбира се, отговори, като удари по „Хамас". Военният удар беше премерен и прецизен и нанесе сериозни поражения на неговата инфраструктура.
„Хамас" ще се въстановява с катарски пари. В случая сме свидетели на традиционното противопоставяне между сунити и шиити. Както и на традиионното съперничество между Иран и арабските петролни монархии. Подкрепяните от Техеран радикални группировки представляват сериозна опасност за еврейската държава, с основание смятана за военната суперсила в Близкия Изток.

А как оценявате ролята на мирните посредници?
Мирните посредници не вършат нищо сериозно и реално няма никакъв миротворчески процес. Функционерите на международните организации го имитират, за да печелят пари и трябва да признаем, че това им се удава твърде добре. А спонсорите, както винаги са готови да плащат толкова, колкото им поискат. Затова посредниците са заинтересовани от безплодното продължаване на процеса, а не от постигането на реални резултати от него.

Как виждате перспективите пред мирното споразумение между Израел и „Хамас"?
Подписаното мирно споразумение между Израел и „Хамас" не струва нито грош! Нужен е един по-сериозен и кръвопролитен атентат на израелска территория, за да бъде то обезсмислено.
За да има истински мир, трябва израелската армия и специалните служби да установят военен контрол над всички територии, отстъпени на палестинците през последните 20-ина години. Налице е обаче нежеланието на израелската държава да поеме формална отговорност за палестинското население, наред с тази за израелските араби.