Дългогодишният арменски дипломат Арман Навасардян пред news.bg, интервю на Георги Коларов

Ще паднат ли още цените на нефта и газа, вследствие падането на санкциите срещу Иран?
Никога повече нефтът няма да достигне 120 долара. Лично по мое мнение няма вече да прехвърли и 60 долара. Вероятно няма и да падне под 25 долара. Макар че, кой знае може да стигне дори и до 10 долара. Именно ниската цена на нефта причини разпадането на СССР. Тогава всичко беше централизирано и започна глад в регионите. Сега имаме частен сектор, който може да изхрани населението. Освен това, Франция през юни най-вероятно ще вдигне анти-руските санкции. В икономически план, заради падането на цените на нефта и газа се очакват големи изменения в международната обстановка. Те ще засегнат районите на Близкия и Средния Изток.

Как оценявате резултатите от визитата на иранския президент Хасан Роухани в Рим и Париж?
Възстановяването на отношенията на Техеран с Рим, Париж и, като цяло с ЕС, ще върви много по-бързо, отколкото с Вашингтон, защото САЩ имат своите специфични условия. Например, Иран не може да внася оттам военна техника, а от Франция и Италия може. Така че, по мое лично мнение, сега европейците ще изпреварят американците. И иранската икономика скоро ще тръгне напред.

Ще се реализира ли китайският проект за „нов път на коприната”, който да минава през Иран и Армения?
Щом китайците са решили, значи ще го прокарат. И Армения при всички случаи трябва да вземе участие в него. За целта е нужно да се построи ж. п. линията Иран-Армения-Грузия-Русия, която да свърже Персийския Залив с Черно Море. Пекин е готов да вложи в проекта нужните 4 млрд. долара, а Техеран – да поеме част от разходите. Армения води преговори с Китай по въпроса. Има и проект за газов коридор по същия маршрут. Ако всичко се реализира, Армения ще реши всички свои проблеми, посредством този транзит. С Иран имаме и чисто търговски отношения. Ние не сме голям пазар, но можем да станем финансов хъб за Иран, тъй като имаме много добре развита банкова система. Силни сме и в сферата на високите технологии. Нужни сме и на Иран, и на Китай.

В последното си телевизионно интервю по арменския Първи Канал прогнозирахте укрепване на геополитическата ос Москва – Ереван – Техеран, вследствие падането на санкциите срещу Ислямската Република Иран. Какви са аргументите ви?
Между трите държави традиционно съществуват добри отношения. Вярно е, че е имало някои проблеми, но те са останали в далечната история. По принцип, нас с иранците ни свързва вековна дружба. По съветско време, отношенията ни минаваха през Москва, но също бяха нормални. В момента е важно, че Ереван имаше много тесни връзки с Техеран по време на санкциите, за разлика от някои други ирански съседи: Анкара се подчиняваше на натиска на Вашингтон за спазване на режима на санкциите, а Баку беше готов да предостави военните си летища за удар срещу южния съсед. Нашите търговско–икономически отношения също пострадаха по време на санкциите, както и от лошото качество на моста, който ни свързва през река Аракс. Сега пред нас се отварят нови възможности за сътрудничество. Ние, арменците, сме връзката на иранците с руснаците и другите народи в ЕвраЗЕС. Нашата граница е единствената сухопътна граница на Иран с държавите от съюза (другата е през Каспийско Море). Още преди падането на санкциите, в Иран говореха за Армения, като за най-прекия път към ЕвраЗЕС. А това е огромен пазар, със 170 000 000 население. Затова през ноември в Техеран беше подписан Договор за свободна търговия между Ислямската Република и пост-съветското обединение. Аз бях тогава в Техеран и присъствах на подписването на договора. И видях, че Армения се превръща в основната връзка на Иран с Русия. Разбира се, че не всичко ще върви по мед и масло: всяка страна ще защитава своите национални интереси. Включително и нашите съседи, които се опитват да ни изолират. И по оста Север-Юг, и по оста Изток-Запад, се води остра геополитическа борба, с активното участие на всички актьори.

В отношенията между Ереван и София напоследък се наблюдава активност, за съжаление, с противоречив характер: състоя се успешна визита на арменския външен министър Едвард Налбандян у нас. След това, арменските телевизии коментираха последните анти-арменски резолюции на ПАСЕ и ОССЕ, на фона на снимката на един от съавторите на много от тях – социалиста Евгени Кирилов. Преди това, някои арменски СМИ рязко критикуваха България за замразяването на „Южен Поток” и за поредните отстъпки пред Турция. Какъв е вашият коментар?
Лично аз, като дипломат, защитаващ интересите на Република Армения, съм огорчен от факта, че възникват такива прецеденти. Ние трябва да се гордеем с вековната си дружба и връзки. Имаме обща история, общи интереси, ако щете и общи врагове! Аз съм разочарован, преди всичко, от сегашното състояние на българо-руските отношения. Техните негативи автоматично се прехвърлят и на българо-арменските, макар че, за разлика от съветския период, ние вече сме самостоятелни субекти на международната политика. Ереван и София трябва да развиват своя богат исторически потенциал във взаимен интерес, без да питат Москва, Вашингтон и най-малкото Анкара! И никой няма право да оскърбява другия - това говори за нисък професионализъм и некомпетентност.