Doc Hammer от мотоклуб Gentleman MC пред Десислава Антова, news.bg

За пръв път закривате официално мотосезон 2016 г., кажете повече за събитието?
За пръв път закриваме сезона, при положение, че мотоклуб „Gentleman MC” го открива традиционно вече седем години подред. Закриването на сезона не означава спиране на карането. Закриването на сезона има смисъла да събере отново брадърите, мотористите, байкърите, да се видим преди по-слабо активния сезон, да почетем паметта на загиналите при пътнотранспортни произшествия наши братя и отново да покажем на обществото, че ние сме тук, че мотоциклетите са много и това трябва да се има предвид, за да няма повече нещастни случаи.

Толерантността на пътя ли е най-важното послание за вас?
Разбира се, че призоваваме за повече толерантност. Трябва да се знае, че всички на пътя сме равни, че по-малкият не е по-слаб и обратно, че големите трябва да имат едно добро чувство към по-малките. Всички на пътя сме равни.

Какво е вашето пожелание към събралите се мотористи?
Пожелавам им хубаво време и разбира се да се видим догодина на откриването минимум в този състав, а защо не и в разширен?

Какъв е интересът към мотоциклетизма в последните години?
Има определено завишаване на интереса, има разцъфтяване на карането на мотори. Примерите за това са много. Като започнете от скутерите, които разнасят пица, което е разбира се много по-икономично и екологосъобразно. Забелязва се и засилен интерес към мотоклубовете. Има много хора, които използват мотора винаги, когато могат. Моторите, возейки двама души, заемат много по-малко място от колата, която също вози от един до двама човека. Правят много по-малки задръствания и като цяло по-малко натоварване на пътя. Освен това съвременните мотори са с катализатори, което гарантира и много по-малко замърсяване на околната среда.

Създаде се негативно отношение към мотористите, преминавайки шумно през една съботна нощ в София?
Моторът може да се кара шумно и не шумно. Всичко зависи от задкормилното устройство. Това, което се случи бе част от „Голямото нощно каране”, която инициатива се случва веднъж годишно и не трябвало да изнервя софиянци. Събитието бе организирано от мотоклуб „Sofia Riders”, с което отново искахме да сплотим мотообщността. Събитието бе перфектно организирано. Ние само участвахме. Имаше много критики наистина, че сме минали на червено. Да, ние минахме в колони на червено, защото бяхме съпровождани с полицейски сили, които осигуриха бързото изтегляне на колоната по кръстовищата на София. Така колоната мина експедитивно, още повече, че там нямаше тези вулгарни изцепления - да се дава газ до дупка, да реват моторите, да прекъсват. Ние самите сме против подобни ексцесии, когато са в града.

В другите страни как е урегулиран животът на мотофеновете?
Ние сме се учили от най-добрите в това отношение. Във всички държави има мотоклубове. Една част, от които са с най-сериозната, понякога почти военна дисциплина. Обозначението на тези клубове е „МC” има и други „МCC”, където хората се събират преди всичко, за да пътуват. Има разбира се и всякакви други форми на сдружаване и несъмнено има свободни мотористи. Тоест ти не си длъжен да членуваш някъде, но ако ти харесва, ако искаш да си с някой, който споделя твоята визия за карането на мотор, ако искаш да имаш група, с която организирано да караш, тогава някъде членуваш.
Разбира се правилата, които имат клубовете с желязна дисциплина, е хубаво да се имат предвид и от другите мотористи, защото по сведения на КАТ няма случай с организирани мотористи от „МC”-клубове, да имат нещастни, трагични инциденти. Това означава, че ние караме внимателно. При нас са идвали на гости клубове от други държави – те влизат в София, където карат с 50 км. в час, стройно подредени.
Ние все още се учим. Всяка година ние се опитваме при откриването на мотосезона, което не събира само мотоклубове, а всички желаещи мотористи, да припомним за дисциплината. Тогава казваме - не правете циркове, не е необходимо тук да има акробатика, като се качим горе на Бояна, там има специално място за акробатика и бих казал, че успяваме много по-добре отколкото примерно преди четири години. Тоест опитваме се да обясним, че както има етика за поведение в обществото, има и такива стандарти и за мотористите и на пътя.
Сега има един друг проблем. Моторът е по-мобилен. На мотора мотористът е гол. Той посреща ударите с тялото си, той посреща дъжда с тялото си и е много глупаво един такъв мотор в едно голямо задръстване да седи някъде на опашката. Той гълта газовете на всички автомобили. Под него двигателят е горещ. Той може да мине. За него трябва съвсем малко място, за да мине. Всеки шофьор би могъл, подреждайки се, да се сеща, че е добре да се подреди до лентата, примерно крайно дясно, крайно в ляво, но в своята лента и просто да остави малко място. Има държави, в които това е урегулирано в правилника, че трябва така да се подреждат на светофар, че по средата да остава място за преминаването на мотористи. Това са европейски държави.
Добре, това е следваща стъпка. За сега искам да изразя определена благодарност, защото 90 - 95% от шофьорите го правят. Когато чуят мотор и се преместват кой колкото може и кой колкото сърце им даде. Има някои които казват – аз няма да мръдна, ние минаваме, ако можем. Ако не, ги изчакваме. Това е глупаво, нали трябва да си помагаме взаимно, животът ни да тече леко.
Несъмнено има и мотористи, които минават като стършели от ляво, от дясно, навират се. Те поемат огромен риск. Апелът ми към всички, които не са чували е - не карайте крайно в дясно. Все някой разсеян пътник ще реши точно тук да слезе, отваряйки вратата - вие сте на земята. Или колата решава изведнъж да завие в дясно, не е предприела маневрата, не е дала мигач, но решава да завие. Не всички са перфектни шофьори. Има много хора, които са натоварени, които говорят по телефона. Това, че използват „Hand`s free” не значи, че не е ангажирано съзнанието им. Ако ти си млад шофьор и ти трябва целия компютър или съзнание, за да управляваш колата – не може да говориш по телефона.
Когато видя някакви разсеяни представителки на нежния пол да пишат sms–ми настръхва косата. Защото тогава те ще гледат изненадано и ще кажат онази ключова фраза, която е смъртоносна понякога за нас – „ами не те видях”. Няма как да ме видиш. Къде ти беше погледът? Давайте мигач, гледайте в задните огледала, това е елементарно – много моля, сещайте се за това. Италия е пример за страна, в която задължително се дава предимство на водача с мотоциклет. Там така са свикнали. Това може да е тяхното дете, внуче и моторите са наистина навсякъде.