Бившият главнокомандващ Арменската Карабахска армия ген-майор Аркадий Тер-Тадевосян пред news.bg

Господин генерал-майор, разкажете подробности за превземането на Шуши.
Ние - Арменската Карабахска Армия, бяхме в обкръжение. Врагът господстваше във въздуха, имаше преимущество в числения състав, въоръжението и бойната техника. Задачата ни беше да защитим нашите градове и села, където живееха арменци. Водехме партизанска война в горите и планините. Преимущества ни бяха организацията и дисциплината. Имахме план за отбрана на всеки район. Защитавахме земята и домовете си.
Срещу нас, заедно с азербайджанците, бяха разположени съветски войски, които провеждаха съвместната операция "Кольцо" (Кръг). Когато СССР започна да се разпада обаче, те вече не знаеха кого трябва да защитават и не участваха толкова активно в операциите. Дотогава изпълняваха волята на Кремъл, макар че виждаха азербайджанските зверства над мирното арменско население на Нагорни Карабах. И ние всячески се стараехме да избягваме сблъсъци с тях. Въпреки това, нас ни смятаха за антисъветчици и екстремисти. А ние просто не искахме да живеем в старата система.
След като започнаха да съблюдават неутралитет, ние преминахме към действие. Когато съветските войски се изтеглиха, ние, с нашия натрупан опит, се изправихме единствено срещу азербайджанската армия. Тогава започнахме да се спускаме от планините и да излизаме от горите. Постепенно заемахме определени участъци от териториите, населени с арменци и принуждавахме азербайджанската армия към отстъпление.
Нейният гарнизон в Шуши държеше под обстрел населената с арменци столица Степанакерт и трябваше да предотвратим унищожаването й. С командирите на отрядите взехме единодушното решение да превземем Шуши.
Разполагахме със 70 отряда, обединени в 5 групировки. От тях настъпиха 4, една остана в резерв. Ние разполагахме с 3000 души, азербайджанците - с 2500. Дължината на фронта беше 45 км. Нашата атака беше абсолютно неочаквана за азербайджанската армия - 15% от военнослужещите в гарнизона в Шуши бяха в домашен отпуск. Изненадата беше пълна, което доведе и до победа. Оставихме обаче възможност на азербайджанците да се изтеглят.

Не така обаче се е случило при превземането на Ходжалъ... Азербайджанските, турските и световните медии и до днес напомнят клането, при което са загинали над 1000 мирни жители - азербайджанци! Каква е вашата версия за трагедията?
Версията за клането в Ходжалъ възникна най-вече заради противоречивите писания, появили се в Армения - много хора започнаха да разказват и пишат, че именно те са превзели Ходжалъ. Истината е следната: в района, където загинаха азербайджанците, веднага след това бяха проведени следствени експерименти и съдебна експертиза. Аз питам: ако ние наистина бяхме извършили тези убийства, защо тогава не убихме и разследващите?
Ако нашите огневи точки са били в състояние да разстрелят толкова мирни граждани на Ходжалъ, защо не разстреляхме и служещите в азербайджанските силови държавни органи, всичките до един в униформи? Нали няма никаква логика да избием мирните жители, а да оставим военните!
Защо още на следващия ден в азербайджанските вестници се появиха имената и фамилиите на всички загинали, както и подробностите за тяхната гибел и видовете и тежестта на нараняванията! Все въпроси без отговор! Освен това, там загинаха всичко на всичко 156 човека, които после алиевската пропаганда докара до над 1000! Който иска, нека да отиде на място, да проверява!

На какво се дължи извоюваната от вас неочаквана победа в една война, която според всички специалисти, трябваше да загубите?
Преди всичко на човешкия фактор! Налице беше съчетание на натрупания боен опит и свободолюбието на арменските войни. Ние съхраняваме спомена за Геноцида над арменците и не можехме да допуснем той да се повтори! Нашите бойци защитаваха своите семейства, домовете си, арменската територия. Всичко това ни позволи да победим!
В първите сражения, когато отстъпвахме, нашите войници се сражаваха храбро, но не умееха да боравят с оръжието. Аз ги обиждах и това им въздействаше - не можеха да допуснат един офицер от Съветската армия да се отнася така с тях. Затова бързо усвояваха военната наука.
Моралният им дух беше от самото начало на много високо равнище. След това и военният им професионализъм се усъвършенства.
Родителите на загиналите разбираха, че гибелта на синовете им дава право на живот на техните внуци, на целия арменски народ! Аз им се възхищавах! Те не издаваха душевната болка, разбирайки величието на подвига на синовете си! Най-важното беше единодушието на арменския народ!
Много ни помогна и диаспората. Около 300 нейни представители бяха в нашите редици. Сред тях имаше и бойци от АСАЛА (Арменската Тайна Армия за Освобождение на Армения) - хора с несломим дух, голям военен опит и бойни умения, възпитани в себеотрицание и жертвоготовност. От там към нас потече и голям паричен поток. Той изигра както положителна, така и отрицателна роля. Когато се върнах в Ереван, видях че тези пари са донесли разкош за някои хора, на фона на водената война...

Вие се завърнахте, защото тогавашният президент Левон Тер-Петросян ви уволни от поста главнокомандващ на арменската карабахска армия, след блестящото завладяване на Шуши...
Левон Тер-Петросян беше против завладяването на Шуши, защото не искаше да изостря отношенията между Ереван, от една страна, и Баку и Анкара, от друга. Той беше готов да остави Нагорни Карабах на Азербайджан, само за да постигне мира, заради което беше свален от поста си.
Благодарение на това, че тогава в правителството имаше хора като министъра на отбраната Вазген Саркисян (загинал в престрелка в арменския Парламент, б.а.), а председател на Комитета за Отбрана на Карабах беше сегашният президент Серж Саркисян, който ми даде устно разрешение за атаката, беше постигната тази историческа победа. За разлика от Левон Тер-Петросян и неговото обкръжение, ние вече бяхме разбрали, че войната трябва да се подчинява на военните закони, стратегия и тактика.

Как оценявате сегашната ескалация на напрежението на фронтовата линия между азербайджанската и арменската армии?
Решението на проблема е ръцете на международната общност - ОССЕ, Минската Група и т.н. Те обаче искат Армения и Азербайджан да решат всичко помежду си.
В същото време арменският и азербайджанският президенти имат свои твърди виждания, които са непримирими. Между тях не е възможен компромис. Поради това неопределеността засега остава.
Нагорно-Карабахската Арменска Република е малка страна, която не може да противостои на великите сили и трябва да спазва правилата. Обаче най-важното е, че карабахските арменци живеят на своята родна замя и не могат да допуснат някой да я завоюва. Те вече са изпитали на гърба си азербайджанските зверства и не могат повече да позволят това да се повтори.
А що се отнася до азербайджанците, тях ги заблуждава президентът Илхам Алиев, който по произход е кюрд. Него не го вълнува съдбата на азербайджанския народ, а нефтедоларите. Затова е готов да изпраща младите азербайджанци на смърт, също както баща си Гайдар Алиев.
У нас, в Армения, не съществува такава анти-азербайджанска риторика, каквато съществува в Азербайджан против арменците. Там живеят различни народи: талиши, лезгини, авари и други. Те се отнаят добре към нас. И ако започне война, не биха тръгнали да умират за Илхам Алиев.
Затова пък генералите провокират напрежението, за да оправдаят богатството си, натрупано от комисиони от оръжейни сделки. На фронта обаче всичко ще се решава от народа. В Азербайджан има политическа и етно-религиозна нестабилност, в Нагорни Карабах и в Армения няма! Но те приписват на нас всички свои слабости.

Неведнъж ми се е налагало да цитирам заплахите, отправени от вас, че в първите часове на втората война за Карабах (ако изобщо избухне) арменските ракетни войски и диверсанти трябва да разрушат тръбопроводите, по които се експортират азербайджанските нефт и газ, а също така и най-важните промишлени обекти на страната. Оставате ли на това мнение?
Да, категорично! Според съвременната военна наука, не е достатъчно да се извадят от строя стратегическите военни обекти и комуникациите на противника. Нужно е преди всичко да се разруши промишлената инфраструктура и животообезпечаващите системи на държавата, с която воюваме. По този начин волята за съпротива на управляващите и народа ще бъдат блокирани и войната ще свърши по-бързо.
В момента, в който извадим от строя енергийната инфраструктура на Азербайджан, страната от богата ще се превърне в бедна, няма да може да издържа раздутата си армия и да закупува съвременно оръжие и боеприпаси и ще отпадне веднъж завинаги изкушението за вземане на реванш в Нагорни Карабах. Така войната ще приключи по-бързо, с по-малко жертви и от двете страни.