Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов пред News.bg

Г-н Хафъзов, предлагате промени в Закона за закрила на детето, свързани с т.нар. религиозна храна в училищата и детските градини. Разкажете по-подробно за тази ви идея?
Предлагаме да има възможност съответно родители или деца да избират сами храната според религиозните си изповедания, според своите религиозни разбирания. Това е закон, който, без да налага, урежда възможност на всеки според своите религиозни разбирания да консумира храна, която е позволена от религията му.
Нашето предложение е продиктувано от желанието на множество родители, а и на деца, които са в по-голяма възраст, които не са съгласни да консумират храна, която им се предлага, защото тя не отговаря на религиозните разпоредби. Ние специално сме сезирани от мюсюлмани от определени населени места, но съм убеден и съм сигурен, че от този закон ще се възползват и християни, които имат пости в определен период в годината и от юдеи, които също не консумират, каквато и да е храна.
От една страна децата много често биват възпитавани в битова среда или домашна обстановка, че едни храни са забранени от религията и други позволени и когато те бъдат поставени в позиция в училището да консумират, каквато и да е храна, се получава едно раздвояване на личността, една ембивалентност, която не действа добре на психиката на децата. Така, че ако децата имат права като всички останали граждани, ние би трябвало да се съобразим с техните искания, с техните очаквания.
Много от родителите не позволяват на децата си да консумират каква да е храна, заставят учителки и преподаватели да не им дават тази храна, а от друга страна има и такива, които не пускат децата си на детска градина само и само да не консумират тази храна.
Има случаи, когато децата сами си носят храна от вкъщи, защото не могат да ядат от тази среда, тъй като в семейството им се казва, че свинското например не е полезно или че свинското е забранено от тяхната религия. Когато децата видят нещо различно в училището, това не е полезно за тяхното развитие.
Няма да обсъждаме дали религията сама по себе си със своите изисквания, с нейните принципи има място в съвременния свят или не. Ние тук говорим за правото и възможността децата и въобще гражданите да избират как да живеят или как да изповядват дадена религия.

Как според вас технически това би могло да се случи?
Ще има храна, която ще бъде обща за всички и ще има храна, която е съобразена с религиозните разбирания на определени деца. С какво трябва да се съобрази учебното заведение е въпрос, който ще бъде отнесен към религиозните изповедания или към религиозните ръководства в страната.
Всяко едно изповедание може да даде мнение коя храна е забранена и коя позволена в съответната религия. Ще има хранителен режим с възможности, с различни варианти, ще има обща храна, който иска може да я консумира. Ще има и вегетарианска, и храна, която е съобразена със съответните религии.
Не е толкова трудно в една кухня да бъдат сготвени две-три ястия и всеки да избира това, което му позволява религията, ако го желае, разбира се, без да се налагат на никого каквито и да е разбирания.

Тоест предвиждате повече менюта, така че да не се дразнят децата и ако на едно дете му хареса менюто на друга религия, може да го консумира?
Разбира се. Има населени места, където всички родители желаят и искат едно и също, тоест менюто да бъде едно и също и то да бъде съобразено с тяхната религия. Много често те се обръщат към училищното ръководство или към общината, или към този, който доставя храната, но от там не проявяват разбиране и под никаква форма не съдействат и не помагат на родителите като налагат собствените си виждания.
Представете си едно село, където живеят само мюсюлмани, всички са религиозни, искат храната на техните деца да бъде съобразена с религията, но от общината им отказват това. Това е недопустимо. Ето там е много по-лесно и храната може да бъде съобразена с изискванията. Това може да стане с една молба, едно заявление от съответния родител и може лесно да се разбере кой родител иска или не желае да се възползва от такава възможност за определено меню или хранителен режим.
Разбира се, че може да има две-три храни и всеки родител предварително да заяви неговото дете каква храна трябва или иска да консумира или самото дете, ако е на такава възраст също може да избере без заявка.
Много често храната на мюсюлманите, християните и евреите съвпада и е идентична, тъй като религиите много пъти се допълват или се препокриват паралелно. Те не си противоречат в определени принципи. Така че няма да е толкова трудно всеки един да избира, без да му се налага какво точно може или не може да изповядва.

А няма ли повечето менюта да натоварят бюджета на учебните заведения?
Всички сме данъкоплатци. Всички съответно имаме определени права. Няма да се натоварят финансово по никакъв начин, тъй като и едната и другата храна струват някакви пари. Количеството на храната ще се определя спрямо исканията и заявленията на учениците. Съответно храната на религиозните хора не е по-скъпа сама по себе си от храната на нерелигиозните хора.
Много често даже е обратното. Ако например християните, които искат да спазват някакви пости, най-вероятно храната им ще бъде по-евтина от тази, която е с месни добавки. Това в никакъв случай не може да бъде аргумент. Даже могат да се направят разчети и сметки и ще се види, че това не е аргумент, който да не съдейства на такъв един процес, който ние се опитваме да инициираме.
Ние сме притиснати именно от родителите. Те казват: „Ние имаме ли религиозни права? Ние живеем ли в една свободна страна? Защо не се проявява разбиране към това, което искаме?".

Вашето предложение кореспондира с инициативата на кабинета за здравословно хранене в училище. Въвежда се данък „вредни храни", от години има програми за повече плодове в менюто на учениците и за по-здравословно меню. Как обаче ще се съчетае религиозната храна със здравословното хранене. Например, ако в менюто се включат „мюсюлмански" десерти като баклава и локум?
Аз съм съгласен с инициативата на Министерство на здравеопазването и на кабинета да се вземат мерки за здравословното хранене на подрастващото поколение. Това е важно. Именно религиозните разпоредби в известна степен обслужват този интерес, съвпадат с този интерес.
Без значение какъв ще бъде десертът или дали ще има или няма да има десерт - това няма никакво отношение към религията като цяло. Нещо повече, самите религии призовават именно към един много по-здравословен начин на хранене и на живот като цяло. Така че щом министърът на здравеопазването съвсем резонно има искането, има желанието около училището или съответните учебни заведения да не се продават вредни храни, по същият начин и родителите и деца би трябвало да имат думата с какво да се хранят и с какво не спрямо техните разбирания, без значение дали те са логични или алогични. Това е усещане.
Един човек, когато усеща религията, изпитва някаква религиозна необходимост, ние трябва само да му съдействаме, да му помогнем, не да се месим  в живота, да му се бъркаме в разбиранията в изповеданието.
В исляма не се налага да се яде баклава, няма такава разпоредба.

Но е традиция.
Но няма такава разпоредба да се ядат сладки храни. Това е въпрос на вкус, на желание на всяко едно дете или родител.

Защо сега поставяте на дневен ред темата?
Ние като политици можехме много по-рано да повдигнем този въпрос. Очакваме това да бъде продиктувано от интереса на гражданите. Многократно бяхме търсени по тази тема и затова в момента я повдигаме. Много често в обществеността, било то политици, или журналисти, или хора с мнение казват: „Ние не сме против самата религия. Ние смятаме, че религиозните хора имат права, но ние сме против крайните форми на религиозно изповядване. Ние сме против радикализма и фанатизма".
В това наше искане няма никакъв фанатизъм, в него няма никаква крайна форма. Тук в момента щадим и обслужваме интереса, желанието на чисто религиозните нормативни искания на гражданите. Няма никаква крайна форма. Именно ако проявяваме разбирания към религиозните хора и към религиите като цяло, би трябвало да се подкрепи това наше предложение. Защото иначе религиозните хора получават сигнала, посланието, че те нямат права, че те не могат да искат нищо, а ще им се даде това, което искат нерелигиозните хора или тези, които нямат разбиране за религията и ще им бъде наложено това, което те не искат.
Би трябвало да проявим разбиране. Без значение дали аз съм религиозен или не, като демократичен политик смятам, че трябва да предоставяме възможности във всички сфери на гражданите самите те да избират. Родителите много често сега казват: „Не се проявява разбиране спрямо нас, спрямо нашите деца", а те трябва да растат в една свободна, спокойна среда. Когато в дома, в семейството им се казва, че дадена храна е забранена, а в училището му я налагат, това дете наистина получава едно раздвояване. То не може да разбере защо няма уважение към неговата религия, няма разбиране към неговата религия. Това дете смята, че не е равноправно с останалите деца.
А и това е възможност всички деца да се опознаят. Представете си в една такава среда в ранна възраст, когато децата мюсюлмани се хранят, разбира се и немюсюлманите могат да се хранят със същото, това е въпрос на желание, но децата ще се опознава с особеностите, които притежават, с особените култури. Тук въпросът е и до идентичност.
Родителите казват: „Аз се опитвам да формирам определена идентичност на моето дете като го възпитавам по определен начин. Училището ми пречи, училището ми се противопоставя, училището му казва: „Оставете тази идентичност вкъщи. В училище или на улицата ще бъдеш различен, какъвто аз ти кажа". Тоест налага се една друга идентичност.
Родителите казват: „Ние искаме нашите деца да бъдат преди всичко граждани, да бъдат добри в училище, но ние искаме те да запазят своето съзнание на мюсюлмани". Как да бъде направено това, ако училището не съдейства на желанието на родителите?
Тук не говорим за налагане на норматив и някакви норми, а само подпомагане. Училището, улицата, домът трябва да възпитават детето, така както разбира родителят за правилно. Това предложение по никакъв начин не противоречи на други закони, на Конституцията. Само съдейства детето да израсне в една по-свободна, по-спокойна среда.
Хранителният режим е много важен, защото според нас той предопределя съзнанието, мисленето, дисциплината. Това е неоспоримо човешко право, религиозното право е част от човешките права на всички граждани.