Игор Мурадян: Турция трябва да се ограничи и да заиграе по определени правила

Известният арменски геополитик Игор Мурадян пред news.bg

Как оценявате резултатите от външната политика на република Армения след началото на „футболната дипломация"?
Преди всичко искам да отбележа, че след началото на така наречената "футболна дипломация" се създава впечатлението, че се развиват отношенията между Турция и Армения. Истината е, че всъщност те се развиват най-малкото в триъгълника САЩ-Турция-Армения. И фокусът на тази дипломация е фокусиран върху отношенията между САЩ и Турция. Армения в случая изпълнява някои функции: геополитически, осигуряване на безопасността, регионални инициативи и т. н.
В самото начало трябва да отбележим нещо, което арменските власти не са разбрали досега: САЩ не са в състояние да доведат докрай този процес. Във Вашингтон отдавна не разглеждат Анкара като стария надежден съюзник, който е под техен контрол. Вече две десетилетия, откакто Турция се измъкна от този контрол и се впусна в свободно плаване. Затова не може да се говори, че участието на световния лидер в този процес гарантира успеха му.
Трябва да се имат предвид следното: вече 150 години арменският въпрос е средство за натиск и манипулации спрямо Турция. Отначало го оказват европейските държави. След Втората световна война към тях се прибавя и САЩ. В момента, въпреки различията между главните центрове на ЕС - САЩ и Франция, от една страна и САЩ от друга, между тях съществува "заговор на мълчанието". Целта е тази голяма страна, с геополитически амбиции, да бъде държана под контрол, да бъде сдържана.
И докато Европа може да си позволи да се държи пасивно, като най-много може да отнеме на Турция перспективата за влизане в ЕС, САЩ като световен лидер, провеждащ активна оперативна политика във всички части на света, просто са длъжни да сдържат геополитическите амбиции на Турция. Те вече имат голям опит в двойното сдържане на Иран и Ирак.
Турция обаче не е нито Иран, нито Ирак. Тя е стар американски съюзник, турските и американските военни имат много тесни връзки. Затова е невъзможно игнорирането на Турция, така както правеше администрацията на Джордж Буш - младши.
Нужни са някакви инициативи за формиране на "Пояс на безопасност" около Турция. Именно такава функция изпълнява "арменският въпрос". Само че в досегашния си вид, при отсъствието на дипломатически отношения, от една страна, и силния натиск на арменските лобита в САЩ и ЕС от друга, той престава да бъде интересен. Нужно е да бъде преформатиран: да се установят дипломатически отношения и да се принуди Турция да играе по определени правила. В случая САЩ заемат позиция, при която не е възможно да загубят.
Ако "футболната дипломация" не доведе до успех, те получават в ръцете си аргументи за натиск и изолация на Турция. Въпреки че в такава ситуация повече ще спечели ЕС, за САЩ тя също е много изгодна. Ако границата се отвори, Турция ще бъде принудена да се държи по начин, удобен за САЩ. Ние с вас не знаем всички подробности, но трябва да бъде решена основната задача - да се ограничи Турция! 

Как се развиват руско-арменските отношения през последните месеци?
В руско-арменските отношения имаше печален епизод - подписването в края на ноември 2008г. на съглашението от Майндорф между Ереван и Баку с участието на Москва. Европейските и американските експерти коментираха, че след южноосетинската криза руснаците държаха да покажат пред света, че могат да действат и като дипломати.
Но не това е същността на съглашението. Тук явно участваше Турция, имаше силна инициатива от нейна страна, а Русия се опитваше в съюз с нея да създаде нов алианс и по този начин да се противопостави на нарастващото военно-политическо влияние на САЩ в Черноморско - Каспийския регион, предвид новите отношения на Вашингтон със София и Букурещ и отчасти с Киев.
Но това не се случи. Руско-турският алианс е блъф и в институционен и в по-фундаментален план. Принципно не е възможно да се достигне до него. В Москва разбраха, че Анкара има много сериозни и агресивни амбиции в региона. А нито Русия, нито Турция искат да правят отстъпки в регионалната си политика. И двете страни вложиха не малко и материални, и политически ресурси, за да завоюват нови позиции и нямат намерение да ги отстъпват една на друга.
Затова през последната година - след провала на съглашението от Майндорф, руско арменските отношения се издигнаха на по-високо ниво на развитие. В Москва са на власт корпоративни представители, те защитават корпоративни интереси и икономизират външната политика на страната. А руските икономически интереси в Армения са много силни, също както и военните, и енергийните.
А за Армения е изключително важна руската икономическа помощ в условията на кризата. Главното е да се разбере, че Армения не е този фактор, който Русия може да си позволи да игнорира, да не отчита в политиката си спрямо Турция, Иран и т. н. 

Как виждате геополитическата структура на Кавказ и Средния Изток в близките десетилетия?
Като цяло всичко ще си остане по местата. Всички страни ще останат там, където са сега. Много е възможно формирането на ирано - арабски, или ирано - шиитски алианс: Иран - Ирак - Сирия, или по-скромния вариант Ирак - Сирия - Ливан.
Същността на политическата перспектива в региона - това е дейността буквално на всички страни - субекти на геополитиката: Иран, Ирак, Сирия, Гърция, България, Грузия, Армения, в някаква степен Украйна, разбира се най-вече Русия и САЩ. Става дума за стратегията за сдържане на Турция. Ясно е, че това е най-агресивната и експанзивна държава. Тя не е обезпечена с ресурси, няма нито нефт, нито газ, нито големи метални залежи, нито гори. Засега относително благополучно стоят нещата с водата, но това е временно.
На Турция е нужно да създаде обширна зона на влияние на Балканите, в Южна Украина, в Кавказ, в Централна Азия, в Близкия Изток. През 90-те години Турция се убеди, че САЩ са й сложили бариера на пътя на експанзията към Централна Азия. Тя не успя да създаде там своя нова империя. Нещо повече - САЩ направиха всичко възможно, за да дистанцират Южен Кавказ от Турция, включително и Азербайджан, който се разглежда като страна, чиято безопасност е гарантирана от Запада, а не от Турция. САЩ направиха всичко възможно, за да провалят турското участие в сирийско - израелските преговори, обвързаха Турция с участие в много неприятни събития в Ирак и т. н.
Буквално всички страни в региона, явно или прикрито, подкрепят сдържането, тъй като разбират, че от тази страна произтича опасност. Аз мисля че през следващото десетилетие ще има прегрупиране на силите в региона и американците ще създадат нова система за сдържане на Турция. Това от своя страна ще направят Иран, Сирия и може би Ирак.
Тоест, аз не мисля че ще има някакъв световен заговор, но Турция ще се сблъска с много сериозни препятствия и вероятно от време на време ще влиза в някакви конфронтационни отношения. Тя няма да може да създаде неоосманска империя. Твърде много са заинтересованите страни това да не се случи.
Аз съм уверен в бъдещото сближаване между Иран и САЩ в някаква степен. Това няма да се случи в резултат на свалянето на режима, а на неговото смекчаване и на разбирането от страна на САЩ, че Иран всъщност не им е противник. Иран не е агресивна държава. Ще остане в това състояние, в което е. Държавата няма да се разпадне, тъй като иранското общество (макар да е полиетническо) и култура са много силни, но не е в състояние да води експанзионистична политика. И американците много добре разбират това, че бъдещият съюзник на САЩ в региона е именно Иран. Колкото и да е странно, това е така. По този начин разсъждават и опитните политически анализатори в Лондон. Те се занимават много сериозно и разбират значението на тази страна.
Що се отнася до Русия, тя без съмнение ще продължи експанзията си и никога няма да се откаже от идеята за създаване на евразийски алианс, в който да господства. Той в някаква степен вече е формиран. И на тези, които твърдят, че е крехък и нестабилен, ще отговорим, че все още е минало много малко време. Кой е екзистенциалният фактор за образуване на общоевропейски алианс?
Смята се че това е натискът от страна на Запада. Всъщност Западът не е толкова опасен за Русия и нейните партньори. Нараства експанзията от страна на Китай. С течение на времето всички страни от Централна и Средна Азия и Близкия Изток ще разберат, че основната опасност идва от меката експанзия на "Жълтата империя", на която трябва да се противостои. В тази ситуация много държави ще разберат необходимостта да се обединят и Москва отново ще се превърне в полюс. 

Съществуват ли варианти за промяна на границите между Армения и нейните съседи?
Практически всички арменци от много десетилетия мечтаят за разпадането на Турция. Много видни тюрколози в Москва, Вашингтон, Лондон, Берлин са ме питали: как може да се разпадне такава силна, многомилионна държава? Според тях това дори не е ирационално мислене, а просто мечта. Ние обаче видяхме как се разпадат много страни. А тази има твърде много вътрешни проблеми. Те нарастват паралелно с амбициите и. Нарастването на външнополитическите амбиции на Анкара е по-скоро реакция на вътрешните и проблеми.
Що се отнася до другите страни, аз рискувам да ме приемат за фантазьор, далече от реалността. И все пак, Азербайджан не може да съществува в сегашните си граници. Това е временно съществуваща държава. Грузия ще успее да съхрани това, което и остава и ние не сме заинтересувани от по-нататъшния разпад на тази страна. Защото аз не знам добре ли ще бъде за нас и за нашите съседи съществуването на нейно място на редица малки държави. По-скоро не!
Иран ще премине през нов етап на модернизацията. Той ще има много вътрешни проблеми, в това число етнически и регионални. Най-вероятно в иранското общество правата на тези етноси ще се развият на основата на универсалното право. Всъщност Иран е единствената страна, където Кюрдистан се нарича Кюрдистан.
В Техеран има "Кюрдистан авеню", различни улици с това име, вестници, списания и книги на кюрдски, също както и на азърбайджански, лорийски и т. н. Там социално-политическите проблеми са по-сериозни от етническите. Все пак смятам, че страната ще оцелее. Аз нелошо познавам нейната специфика.
Ирак няма да съществува. Това го казвам еднозначно. И американците не знаят какво да правят там по-нататък. Но това скоро ще им се изясни и ще им го подскажат от самия Ирак. В сунитската част може би ще се възроди Хашемитската монархия. Шиитската ще се превърне в ислямска държава, която все повече ще се секуларизира. На север американците и англичаните създават Кюрдистан. 

Как виждате бъдещата роля на арменската диаспора?
Арменската диаспора свърши много работа. Тя се представи пред света като реална политическа сила. Разбира се, тя е интегрирана в политическите структури на редица страни, преди всичко САЩ и Франция, и най-вече Русия.
Обаче настъпи моментът, когато диаспората трябва да разбере необходимостта от модернизация на нейните структури. Те са до известна степен архаични и апелират към емоционални оценки. Трябва да се откажат от това. Емоциите са полезни за възпитанието на младежта, за извисяването на националния дух, но са необходими нови моменти - участие в политиката на водещите силови центрове като партньор.
Притеснява ме, че нашата диаспора още не е станала такъв. Тази във Франция защитава едни интереси на световната арена, а тази от САЩ - други. Така се стига до разчленяване на диаспоралните структури, а това е лошо. Нужна е консолидация на диаспората. Освен това, тя не трябва да се концентрира само върху основните силови центрове в света като САЩ и Канада, Франция и Германия, Русия, а да създава структури и в други страни като България, Румъния и най-вече Полша.
Това е голяма и много важна европейска държава, където от столетия живеят стотици хиляди арменци. И за в бъдеще трябва да се има предвид, че Армения има две лица - родина и диаспора.