Нораир Ашотович Григорян е работил 5 години в системата на КГБ на СССР и впоследствие 12 години е лежал в затворите в Урал и в град Владимир, където се е запознал с простреляния кандидат-президент на Република Армения Паруир Айрикян
Интервю на Георги Коларов

От колко време се познавате с Айрикян?
Още от 70-те години на ХХ век. Познавам първата му жена Елена Сиротенко от Москва и трите му деца, бил съм при тях в Бостън, САЩ. Познаваме се и с настоящото му семейство. Той е един от най-заслужилите съветски дисиденти, който достойно излежа своята присъда. В колонията му добавиха към нея още 3 години, благодарение на един провокатор - Владимир Илич Светлов. По това време беше разстрелян и зет му Затикян, след прословутия взрив в московското метро. Ползваше се с уважението на останалите дисиденти от другите бивши съветски републики и дори в Ереван беше под постоянно наблюдение, дори и като кандидат-президент.

Кой според Вас е извършител и кой-поръчител на атентата?
Засега не мога да кажа, защото нямам никакви доказателства и могат да ме привлекат под отговорност за клевета. Целта обаче е ясна на всички - да се провалят президентските избори! Това може да се определи еднозначно! Покушението срещу Паруир Айрикян е удар срещу президента Серж Саркисян и срещу националното самосъзнание на арменците.
Дестабилизацията и поставянето под въпрос на устоите на безопасността на страната са изгодни за западните специални служби. За това има много както преки, така и косвени улики. За съжаление, арменското разузнаване и контраразузнаване не са на висота след разпадането на СССР и позволяват подобна намеса във вътрешните работи на страната.

Как ще обясните тези подозрения?
Този атентат е част от веригата покушения, като се започне от убийството на основателя на управляващата сега Републиканска Партия - Ашот Навасардян през 1996г. и разстрела на 8 арменски политици в Парламента на 27.10.1999г. Те са звена от една верига - да се премахнат личностите, пробуждащи националното самосъзнание на арменците, настояващи за връщането на арменските земи от страна на Република Турция.
Навремето КГБ люто ненавиждаше и Ашот Навасардян, и Паруир Айрикян, защото не бяха съгласни с официалната съветска външна политика. И по-рано или по-късно ги постигна злата участ!