Брат и сестра са дарители на иконата на Свети Георги Софийски Най-нови в новия параклис на Александровска болница. По този начин те изразяват благодарността си към светеца, който върна младия мъж към живота.
Преди две години, в желанието си да направят всичко възможно, близките издействат разрешение в болничния параклис да бъде отслужен маслосвет. Те събират всички необходими разрешения, за да се извърши това тайнство над младежа и са убедени, че това е помогнало на лечението му. Това бе потвърдено и от лекуващия лекар на брифинг преди дни, накарал ни да потърсим лекуваното момче и сестра му.
Уважаваме и желанието им за анонимност.

Как попаднахте в Александровска болница, кога беше това?
Братът - Преди 2 години. Бях станал като бременна жена, бях се подул много. Черният ми дроб се беше подул много, задържах вода, десният ми крак беше станал троен. Аз много-много в началото не помня, изпадах в делириуми, припадах. Докторът каза, че дробът ми е станал на каша.

От какво се получи това състояние?
Братът - Алкохол, преди това - наркотици.

От колко време?
Братът - От 16-годишен. Първо с трева, после - всичко, което можех да пробвам - кокаин, хероин, екстази, амфетамин. Най-дълго се задържах на амфетамин, 4-5 години сигурно. След това го спрях изведнъж, но трябваше да го заместя с нещо и започнах с алкохол.

Вие ли решихте да спрете амфетамините или се случи нещо?
Братът - Смених средата. Започнах по-често да се задържам в къщи. Направих го изведнъж, единият ден бях взел, на следващия вече не взимах. И така - до сега, до ден днешен.

Как взехте това решение?
Братът - Не съм го взимал, то се случи. Защо трябва да е решение? Тези неща стават по-лесно, ако просто се случат. Ако трябва да вземаш решение, ще има други решения, които ще те спират и така - по-трудно е.

Според официалната статистика около 300 000 души в България са наркозависими...
Братът - 300 000? Това е пълна глупост според мене!

Колко са според Вас?
Братът - Много повече, милион-милион и нещо. Ако аз не си бях казал, никой нямаше да ме хване, че вземам наркотици. Представете си колко хора още са така!

Как започнахте с тревата?
Братът - В училище, в техникума, мисля, че още в първите дни. Излязох от училището, някои от съучениците ми се бяха събрали в кръгче. Директно отидох да видя какво става - пушеха. И аз викам - чакай да си дръпна. Първото напушване е тригърът на всичко, то отваря всичко. Аз така се напуших и отидохме в клас по литература и аз не можах да спра да се хиля. И оня (учителя - б.р.), ме изгони от час. От там се тръгна.

След тези пристрастявания сте попаднал сте в болницата в доста сериозно положение...
Почти мъртъв.

Какво стана тогава?
Братът - Не знам. Спасиха ме.

Помните ли маслосвета, който направиха за Вас?
Братът - Да, разбира се. Отидох в едно параклисче, то се води черква. Събрахме се много хора на това малко място - направо ме хвана клаустрофобия. Мазаха ме по челото, кръстове ми правиха, това-онова. Палихме свещи, после се върнах в болницата.

Имаше ли някакви промени преди и след маслосвета?
Братът - Не.

Какви бяха медицинските показатели? Кога беше елеосвещението?
Сестрата - Той не беше през първия му престой. Той имаше няколко влизания в болницата за доста дни. При първия престой, когато беше в това критично състояние с големия оток на дроба, на Антоновден, помня, че лекуващият лекар го беше изпратил да се помоли в параклиса. По времето на втория престой беше този маслосвет. Помня, че лекарят каза: „В единия ден изследванията бяха едни, а в следващия ден - съвсем други".

А лекарят знаеше ли за маслосвета?
Сестрата - Той присъства на тайнството. Ние взехме разрешение, защото там не се е правил такъв маслосвет, до колкото знам или това беше първия, защото параклисът е нов.
Братът - Ама чакай, то беше отваряне тогава...

Параклисът тогава ли е строен или отдавна?
Сестрата - Параклисът бе завършен през 2013-та, съвсем нов. Това беше може би първият маслосвет. Трябваше да вземем разрешение, за да може брат ми да слезе от отделението, да влезе в параклиса, лекарят го придружаваше. С това тайнство станаха възможни нещата за неговото лечение. Дойдоха трима свещеници за маслосвета. Без разрешение няма как да се случи това и съдействието (на лекаря - б.р.) много ни помогна.

При този престой ли той беше с така подут черен дроб?
Сестрата - При първия дробът му беше многократно увеличен. Маслосветът беше при втория му престой в болницата, когато той имаше чести припадъци, придружени с гърчове. Губеше съзнание и това ни беше голямото притеснение при втория престой.
Братът - Защото аз имам и анемия...
Сестрата - Когато се случи тоя маслосвет ние намерихме някакъв път за действие да решаваме тези неща, как да се лекува. В такива случай няма яснота какво точно да се прави в такива случаи - и за припадъците...
Братът -Медикаменти...
Сестрата - Да, заедно с медикаменти вървеше всичко, едновременно.
Братът - Всичко спря с тях, с медикаментите.

Как стана изографисването на иконата на Св. Георги Софийски?
Сестрата - След като преминахме всички изпитания, на моменти имаше смъртна опасност, с много болка и страх вървяхме по този път, да не се случи нещо лошо. След като се разреши проблемът, с надежда и подкрепа, която срещнахме - и молитвата, после - маслосвета, отношението на лекуващия лекар, който прие присърце проблема да се възстанови брат ми, тъй като е млад човек (тогава 30-годишен - б.р.), всички отчитахме, че е от значение, ако може да се възстанови.
В хода на тия страдания и на това притеснение, след като видяхме, че нещата не тръгват на зле, а се подобряват, че той излиза от тези състояния, макар и да се завръща в къщи, нещата не се влошаваха драстично, както преди. В нормалното развитие по медицински показатели в положението, в което беше той, можеше да се очаква влошаване и лош край. Вместо това надеждата ни се укрепи, отваряха се и други врати за лечение и на поклонение ходихме и заради всички тези неща, които се обединяваха около параклиса, застъпничеството, около вярата на лекуващия лекар, се решихме да дарим икона на Свети Георги Софийски Най-нови.

Как избрахте да е на точно този светец?
Сестрата - Параклисът е посветен на Св. Георги Софийски Най-нови и човек вижда връзката. Там нямаше целувателна икона. Има голяма икона на проскинитарий - място, където се поставя за поклонение и се изнася на шествия. Тя е голяма икона и обикновено седи в страни от олтара. Такава целувателна, която да седи на поставка в храма, нямаше.
Поръчахме на една зографка от Варна, тя изпълни в срок и я поставихме в параклиса. Малко след това стана освещаването на храма от Негово Светейшество патриарх Неофит. Помня, че тогава лекуващия лекар - Д-р Данов, сподели пред патриарха и брат ми беше, че този случай се е развил не по обичайния ход, а е имало подобряване и патриархът го благослови.

Един от съвременните светци на Русия - Свети Лука Войноясенецки, е бил изключителен хирург и свещеник. Може ли да се каже, че примерът му е заразителен?
Сестрата - Определено ми идва тази аналогия за д-р Данов. Той е и лекуващ лекар, и набожен човек, който съдейства на Църквата, настоятел на параклиса. Освен всичко е и иподякон, може би ще стане дякон. Явно подхожда към лечението и с вяра в Бога, това е уникално, не се среща често...
Братът - Никак даже...
Сестрата - За това ми напомня на Св. Лука Войноясенецки, който е бил лекар и епископ. Самият д-р Данов много почита светеца.

Почти нищо не знаем за Свети Георги Софийски Най-нови, Литийно шествие в негова памет е имало още по време на турското робство, но в последните 70 години тази традиция е прекъсната...
Сестрата - Много се радвам, че в наши дни става възобновяването, да не говорим, че вече го усещам толкова лично, след като нашият престой в болницата се случва след като се възобновява параклисът, сега и Литийното шествие. Намирам, че това е вдъхновение, което за всички ни е полезно, че има голяма нужда да се обвърже медицината с такъв вид почитане към светията и Неговото застъпничество за болните, радвам се, че има такива случаи на подобрение, както се е случило на нас. Това придава нов смисъл, говорим за физическо и духовно оздравяване.
Помня разговорите, които брат ми и лекуващият лекар водеха, до голяма част и върху смисъла на живота. Основната мотивация, която лекарят отправяше бе, че нещата не свършват с този живот за това трябва да се помисли каква е цената на живота. Такъв вид наставничество не се среща често...
Братът - Нищо не помня. Наука и богословие, вяра, не трябва да върви ръка за ръка. Това са две коренно различни неща. Едното лекува тялото, другото - духът би трябвало, това са глупости, според мен. Но д-р Данов прави някак си връзка между двете. Върши си работата перфектно в едното, защо да не помогне и другото. Така е добре, но иначе, за някакво съвместно лечение между двете страни - не може да става и дума според мен.
Сестрата - Защо да не се съглася и с това, което казва той? Въпросът е в сърдечната връзка, която се създава между хората. От тук нататък и в живота ни много неща са обвързани. Ние не възприемаме лекаря само като професионален представител на медицината, а като наш приятел.
Обединяват ни всички събития покрай Свети Георги Софийски, отделно те се чуват за медицинските въпроси. По този начин е възможно всеки да заеме своето място. Да изработим нещо общо и така всеки да се чувства полезен.

На 25 май 2015 г. след 70-годишно прекъсване се възстановява четиривековното Литийно шествие в памет на Свети Георги Софийски Най-нови. Това шествие се е правило ежегодно и по време на турското робство.
Момъкът е роден в София от знатни родители Иван и Мария, когато е бил 25-годишен турците насила навили чалма на главата му и го провъзгласили за мохамеданин, пише в житието на Светеца. Оскърбеният Георги захвърлил и стъпкал натрапената му чалма, след което бил предаден на кадията. Мъчен е чрез обгаряне, а после е обесен на 26 май 1530 г., където и до днес се знае лобното му място. Погребан е зад ротондата Свети Георги, която е при президентството, затова маршрутът на шествието е от ъгъла на сегашните ул. "Св. Георги Софийски" и бул. "Пенчо Славейков" до ротондата "Св. Георги".