Пламен Русев: Среднисти провалят „Бургас-Александруполис”

На 17 февруари в Рим се състоя събрание на акционерите в проектната компания за изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис" - „Транс Болкан Пайплайн". Българският участник в нея от две години не е внасял своя дял от финансирането на дейностите по реализацията на проекта. За решенията на събранието и бъдещето на тръбопровода разговаряхме с екс-изпълнителния директор на компанията Пламен Русев

Какви са дължимите акционерни вноски на България в „Бургас-Александруполис"?
Досега разходите по проекта са около 3 млн. евро, а задълженията заедно с лихвите - още около 7 млн. евро.

Ще успее ли страната ни да внесе вноската си до 20 март т.г., какъвто срок й бе даден в Рим?
Практически това не може да се случи до 20 март т.г. То е обективно невъзможно поради няколко причини. Министър Дянков нееднократно е заявявал, че няма да плати дължимите суми, докато не бъде одобрена ОВОС. Следователно, ако има плащане, министърът трябва да поеме негативите. Премиерът Борисов също е гарантирал, че за този проект няма да има плащане от държавния бюджет, а ако сега се извърши такова, то ще е от бюджета, защото принципал е Министерството на финансите. За такъв кратък срок не е възможно и да се смени отново принципала, и да се осигурят средства, които не са предвидени в бюджета, на което и да е търговско дружество.

А ако за превода се използва схема за индиректно плащане от бюджета?
Това може да стане чрез банка, перо за инвестиции, резерв на министерство или други подобни способи, но то няма как да остане незабелязано от противниците на проекта в парламента и ще предизвика остри питания. А, както знаем, преди избори, каквито ни очакват наесен, подобна обстановка би трябвало да се избягва.

Какъв е българският интерес от изграждането на петролопровода?
Най-общо той се определя от големи външни инвестиции, нови работни места, съживяване на икономиката в някои изостанали райони, финансиране (за сметка на транзитните такси) на местните общински бюджети - в някои случаи над 50% и т.н.

А какви рискове крие отказването ни от проекта?
Отказът води до доста негативи. Единият от тях е загубата на 700 - 800 млн. евро преки чуждестранни инвестиции в икономиката на България и в частност на Югоизточния район за планиране - на толкова възлиза изграждането на българската част от съоръженията (планиран старт 2012 г.).
Ако България излезе официално от тристранното споразумение, вероятно ще бъде съдена за неспазване на договор. Ако продължи да създава пречки (спиране на съфинансирането, необосновано връщане на ОВОС и др.), може да бъде съдена за неизпълнение на клаузи от договора или да бъде изключена като акционер. Трябва да се знае и, че внасянето на дължимите вноски е неминуемо, при това без да има перспектива за възвръщаемост.

Ще има ли промени във финансирането на проектната компания?
Няма планирани промени - финансирането е чрез вноски от акционерите. Обсъждат се варианти за финансиране на строителството. Основните предложения са две - проектно финансиране и корпоративно финансиране. При проектното финансиране консултантът прогнозира лихвен процент около 12% и срок на заема около 10 години. При корпоративното финансиране руската страна предлага заем при лихва 7% и срок за погасяване - до 20 години. Посочените условия са по-добри, но има и много други детайли, които трябва да се договарят.

Рентабилен ли е нефтопроводът от икономическа гледна точка?
Разчетите показват, че е рентабилен. Пък и този въпрос при предложения от руснаците начин за финансиране на проекта практически става техен проблем, защото те поемат целия финансов риск.

Отрази ли се кризата върху интереса на банките да инвестират?
Не. Интересът е голям, защото има доста свободни средства за подобен род проекти - с гарантирана възвращаемост.

А има ли достатъчно суровина, която да се доставя от Черноморския, Кавказкия и Каспийския райони до Средиземно море?
Да, определено. След влизането в експлоатация на разширението на Транскаспийския тръбопровод, което трябва да стане по план в края на 2014 г., суровината ще е не само предостатъчна, но и ще бъде невъзможно да се изнася само през Проливите - Босфора и Дарданелите. Това е и замисълът на новите проекти.

Конкурентен ли е „Самсун-Джейхан" на „Бургас-Александруполис"?
Да. Той е конкурентен, но икономиката му е лоша. За да работи, трябва да се субсидира от турската държава (цената за пренос ще е много висока).

Може ли проектът да се придвижи така, че да бъдат спазени всички норми и така да се гарантирана сигурността на природата и хората?
Всички европейски и национални норми са спазени. Гаранция за това са проектните екипи - технически от ИЛФ (ФРГ) и екология от ЕРМ (Великобритания). Те работят само с доказани технологии и при спазване на нормите. Световната им класа не им позволява да допускат отклонения. Пазят си авторитета и позициите.

Как Русия и Гърция приемат обвързването на проекта с одобряването на ОВОС от България?
Те приемат забележките по ОВОС като резултат от политически (и предизборен) натиск от страна на българското правителство и настояват този натиск да отпадне, като се оставят специалистите да действат съгласно нормативните документи. А и не е ясно как един и същ ОВОС в Гърция се приема безусловно, а при нас се оценява като непълен. Нали сме европейци?

В какви срокове трябва да се отговори на българските забележки относно оценката на въздействието върху околната среда?
Допълнителните обследвания трябва да бъдат внесени до края на февруари. Вероятно те няма да задоволят нашето екоминистерство, защото специалистите от ИЛФ и ЕРМ са категорични, че разтоварването трябва да е на буй и извън зоната „Натура 2000", а политическият натиск е за разтоварване на пристанище.

На какво се дължи политиката на сегашния български кабинет по „Бургас-Александруполис"?
На неразбирането на същността му. Спирането на финансирането е от юли 2009 г., като с идването на новото правителство се допуснаха две основни грешки. Първата е, че се премина от корпоративно към бюджетно финансиране на акционерното дружество. А втората е, че се объркват двата етапа на финансиране. Сегашното финансиране на предпроектните проучвания (собствено финансиране от акционерите) се смесва с финансирането на проекта (инвестиционно финансиране - чрез банки или банкови институции).

Това поставя въпросът за квалификацията на хората, които работят по проекта от наша страна...
От проекта излезнаха всички, които са запознати в детайли, а бяха вкарани хора, които сега се сблъскват с фактологията. Не са подготвени като цяло, а има и фрапиращи случаи. На мястото на Емил Коцев (дългогодишен директор на „Техноекспортстрой"), например, като изпълнителен директор на българския акционер е назначен човек със средно образование, който за последната година шест пъти безуспешно е кандидатсвал за работа в столична община.

Гръцкият премиер заяви, че страната му държи на изграждането на тръбопровода. Може ли Атина да повлияе на позицията на София?
Трудно може да повлияе пряко, защото се опита, но няма чуваемост, но може да повлияе негативно при обсъждането на въпроси, отнасящи се до България, в ЕС.

Ще продължи ли проектът?
При тези условия и преди местните избори - категорично не!