До края на годината предстои избор на нов главен прокурор, а в момента тече обсъждането на промените в Закона за съдебната власт, предложени от министър Данаил Кирилов, които предвиждат ред на търсене на отговорност на тримата големи в съдебната система. За замрялата или замразена съдебна реформа, за прокуратурата и за това какъв трябва да бъде новия ни главен прокурор със съпредседателя на "Демократична България" и бивш правосъден министър Христо Иванов разговаря Симеон Янев.

Г-н Иванов, какви изводи могат да бъдат направени от поредицата срещи, които държавният глава инициира във връзка с критериите за избор и правомощията на следващия главен прокурор?

Трябва да питаме държавния глава. Той се срещна, но от това не последва нищо. Аз съм призовавал многократно и продължавам да призовавам, господин Радев да обяви предварително, преди да са започнали номинациите, принципните критерии на базата, на които ще се оцени годността на излъчения от Висшия съдебен съвет (ВСС) кандидат. И в тези принципни критерии да включи ясна програма за реформа на прокуратурата, която да бъде много ясно свързана със структурните проблеми, които има тя - липса на отговорност, липса на каквито и да било успехи в борбата с корупцията, отворените врати за порочни влияния в прокуратурата и т.н.

Тоест самият президент трябва да е дал своята диагноза за състоянието на прокуратурата и да обяви на базата на тази диагноза как ще разпознае лечителя, ако трябва да се изразя метафорично - човекът, който може да предложи решение на диагнозата. Така че срещите биха могли да бъдат полезни за подготовка за едно такова действие, но без такова действие ние не можем да кажем на президента "браво". Без такова действие той няма да може да използва своето конституционно правомощие да подпише или да не подпише указ, защото Конституцията дава тази роля на президента не просто така, тя очаква от него да гарантира конституционния ред. Това е неговата длъжност.

Президентът Радев призова за прозрачна и отворена към обществото процедура - очаквате ли това да се случи?

Не. Тоест процедурата ще бъде прозрачна в смисъл на публичност, тоест, тя ще се развие или части от нея ще се развият пред камерите, но тя няма да бъде прозрачна от гледна точка на своите логики. Ние няма да разберем номинациите, които ще бъдат издигнати, как ще се стига до тях, как ще се формира необходимият брой поддръжници във ВСС, ние няма да разберем защо министърът на правосъдието се отказа предварително от това да издигне номинация. Ние няма да видим членовете на прокурорската колегия на ВСС да се обърнат към обществото и към професионалната общност на прокурорите и да кажат "предложете ни хора", защото това би било прозрачна и отворена процедура. Да вземат членовете на ВСС да се обърнат към прокурорите и да кажат - "предложете ни естествени лидери и хора, които вие разпознавате като агенти на промяната, истински реформатори из своите редици".

Забележете едно нещо - в демократичната история на България никога не е имало главен прокурор, който преди това да е бил редови прокурор, да идва от колегията. Нека да питат прокурорите, нека да питат съдиите, нека да питат другите магистрати, нека да питат другите правни професии да им предложат, нека да направят публичен процес, по който да получат предложения на база, на които да видим как се стига до тези предложения и на база, на които да решат кого да номинират.

Какъв според вас трябва да бъде законовият механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор и другите двама големи в съдебната власт?

На другите двама големи няма проблем с контрола върху тях и пакетирането им е един опит да не се признае проблемът с прокуратурата. Това е опит за замазване, откровен като минимум, а като максимум - е подготовка за една или друга репресивна мярка или просто продължаващ тормоз върху най-ярката опозиционна фигура на върха на съдебната власт Лозан Панов. Трябва много ясно да разберем един структурен въпрос - двамата председатели на върховните съдилища не са началници на съдиите, те са административно-обслужващ персонал, ако желаете максимално да го опростим. Те имат грижата да осигурят условията за работа на своите колеги, но нямат абсолютно никаква законова или организационна възможност да им възлагат как да решават делата си, да им въздействат, затова как да решават делата си, камо ли как да им дават инструкции.

Точно обратно е положението. Нещо повече - нямат влияние върху тяхната кариера. Те не могат да влияят върху най-чувствителната тема за един магистрат - неговото кариерно развитие, защото корупцията върви много често ръка за ръка с възможността да се влияе върху кариерната перспектива на един магистрат. Това председателите на съдилища не могат да правят и от тази гледна точка не могат да влияят на решенията на своите съдии.

Нека да ви припомня - съвсем наскоро два състава на Районния съд - на София и Градския, ако не ме лъже паметта - се произнесоха против Лозан Панов. Нали си спомняте - той беше глобен, обжалва глобата и съдът постанови против него. Ето това е емпирично доказателство затова, че един председател на Върховния съд не може да си пуска указания.

Напротив, що се отнася до главния прокурор, той е на върха на една много стриктна полуармейска пирамида. Той надолу по тази пирамида може да спуска инструкции по конкретни дела и до конкретни прокурори и нагоре що се отнася до движението на прокурорите, има огромно влияние върху техните перспективи да се развият кариерно. Тоест, те са в ръцете му, буквално. И от тази гледна точка имаме този структурен проблем затова, че не е ясно как машинарията под главния прокурор може да се задейства срещу него. И веднага ви давам пример, че ние ще разберем, че нещата са се променили, когато се появи онзи прокурор в София, който ще се самосезира за "Цумгейт" или за двете каки, помните тези записи, в които господин Цацаров играеше главна роля и в двата случая. И в двата случая той нагло, безочливо отказа да бъде проверяван и можеше да си позволи това нещо да го направи пред камерата, защото всъщност прокуратурата е в ръцете му.

Когато имаме прокурор, който се самосезира срещу господин Цацаров срещу тези казуси... ще знаем, че има наченки на реформа. Това е проблемът с наказателната отговорност на главния прокурор.

Но има и втора отговорност - и тя е политическа отговорност. Веднага някой ще каже главният прокурор е независим и той не е политически, но това не е вярно. Главният прокурор отговаря за прилагането на наказателната политика на държавата, има конституционни решения в този смисъл и това е политика. Господин Цацаров сега завършва своя 7-годишен мандат и в този свой седем годишен мандат той претърпя пълен провал в прилагането на наказателната политика на Република България и специално що се отнася до борбата с корупцията.

И ние нямаме механизми затова, той да понесе политическа отговорност затова. Той трябваше на много по-рано етап да може да бъде сменен поради непригодност и поради невършене на работата. Това трябва да се случи в парламента и за да може да се случва, трябва да има конституционни промени, които уреждат неговата политическа отговорност. Едва тогава господин Цацаров няма да може да се държи като собственик на остров в Тихия океан, който от време на време гастролира по телевизията и важничи, а ще трябва да се държи като публичен служител на обществен интерес на всеки български гражданин и да се отчита със скромност и готовност, както подобава на всеки служител на Република България.

Има ли подводни камъни в предложените изменения в Закона за съдебната власт?

Главният подводен камък в това, което се прави е, че това е поредната имитация, с което се опитва да се замажат очите на нашите партньори в Брюксел, в Европейския съюз, в Европа и тук, на българското обществено мнение. Това няма да се случи: Надига се огромна критика. Това е абсолютен пореден провал на управлението и специално на министър Кирилов. Той вече обеща, че ще трябва да подготви оставката, сигурен съм, че си я е написал и би трябвало да е готов за нея.

Измененията в Закона за съдебната власт (ЗВС) породиха и мнение, че главният прокурор ще заеме поста главен съдебен инспектор след края на мандата си. Какво би означавало това за съдебната система?

Ако се намерят депутати, които да гласуват за господин Цацаров в качеството му на главен съдебен инспектор (...). Иначе наистина имаше такова намерение, то беше подготвено законодателно, беше уредено с изхода на сегашната титулярка, така че тя да може да си тръгне предсрочно, за да освободи място за господин Цацаров, който така да се каже в движение да може да прехвърли от едното кресло на другото. Защото иначе, ако вземеш да стъпиш на земята и да слезеш от облаците, можеш да загубиш политическата си гаранция за това, че ще бъдеш избран за другия пост.

Така че беше осигурено законодателно този трансфер, въпросът е дали ще се намерят 2/3 народни представители, които да подкрепят кандидатурата на господин Цацаров. Ако това се случи, ще бъде абсолютен атентат срещу демокрацията в България, защото господин Цацаров е доказал, че той не служи на публичния интерес по никакъв начин.

Нещо повече - в качеството му на главен съдебен инспектор спрямо съдиите и прокурорите, ще получи много по-голяма възможност да им оказва репресивно влияние и тормоз, отколкото дори като главен прокурор. В този смисъл това ще бъде още по-опасно положение с един човек, който е доказал тоталната си непригодност да служи на публични интереси и тоталната си отдаденост в службата на задкулисието.

Какви са качествата, които трябва да притежава следващия главен прокурор.

Следващият главен прокурор трябва да е доказал своята независимост на дело. Тоест, това трябва да е човек, който някога в кариерата си да може да посочи случай, в които се е изправял срещу някой силен, имал е характер, имал е гръбнак и е казал "не" в името на това да спазва закона; който трябва да покаже как е защитавал публичния интерес срещу нещо страшно, а такива неща в България не липсват. Това трябва да е човек на второ място, който да няма около него никакви съмнения за зависимости, тоест той трябва да премине през една много сериозна проверка за всякакви имотни сделки, връзки, свързаности и принадлежности към тайни общества, които биха го отворили за влияние. И не на последно място - това трябва да е човек, който трябва да назове проблема на прокуратурата. Той трябва да се изправи и да каже - "прокуратурата е корумпирана, тя не подлежи на обществен контрол, тя има твърде много прокурори и те трябва да се съкратят". В България има най-много прокурори от глава на населението в целия континент Европа.

Тези проблеми трябва ясно да бъдат назовани и ние трябва да видим едни много ясни конкретни заявки за това как тези проблеми ще бъдат решени. Това е много просто - характер, доказана готовност да се бориш за върховенството на закона, правата на човека и демокрацията, чистота и ясна визия за реформа, която тръгва от ясно назоваване на проблемите.

Как се отразява на цялата система конфликтът между главния прокурор и председателя на ВКС?

Не е достатъчно добре. Този конфликт би трябвало да доведе до дълбоко замисляне от страна на магистратите и би трябвало да доведе до пробуждане на магистратска съвест, за това което се случва пред тях затова, че един смел човек като Лозан Панов не се страхува да назовава проблемите, за което и търпи изключителна медийна репресия и преследване.

И това не бива да оставя българските магистрати равнодушни. За съжаление, аз не виждам достатъчно ясна позиция от страна на широки магистратски кръгове и те не могат да продължат да се държат като служители на култа на формализма. Или българските магистрати трябва да осъзнаят, че са служители на конституционния ред, на конституционализма, на преамбюла на Българската конституция, където пише думи като права на човека, свобода, европейски ценности и те ще трябва да осъзнаят тази своя длъжност или ще станат вкупом ненужни.

Какви са предизвикателствата пред държавното обвинение? Къде трябва то да се реформира?

Държавното обвинение трябва да премине под ясен режим на публична отчетност за своето изпълнение на публичната наказателна политика, след което трябва да премине през реселекция на личния си състав, който както казахме, е вероятно двойно по-голям, отколкото на България е необходимо. Ние не сме богата страна, за да издържаме толкова много прокурори и следователи, и те да вършат толкова малко работа.

Говоря по съдържание, не говоря за бройки дела. Пълненето на затвори с роми не е прилагане на наказателната политика на Република България. Тези хора трябва да преминат през една реселекция, така че да останат половината от тях и половината от тях наистина са пригодни, разбират за какво са на тази работа, а не за да местят папки и преписки и да изпълняват безпрекословно изказани или неизказни указания на системата към тях, и да се задоволят с висша степен на формализъм, а да защитават върховенството на правото в България. И да изпълняват конституционния мандат на прокуратурата. Тази половина от тях, които отговарят на съзнанието за тази мисъл и имат професионална пригодност, трябва да остане там и да бъде много сериозно обучена, защото има кадрови срив и срив на базовата компетентност за работа в прокуратурата. В нея трябва да бъдат вкарани модерни правила и методи на мениджмънт, такива има, известни са и тогава ще имаме една модерна европейска прокуратура, която ще бъде пригодна да обслужва модерната европейска демократична българска държавност.

В последно време ВСС е доста тих, най-малкото не произвежда скандали. Означава ли това, че ВСС не работи или че съдебната реформа е замразена.

И двете неща означава. Във ВСС няма ясна реформаторска група такава, каквато имаше в миналия Висш съдебен съвет. Статуквото успя да назначи едни анонимни хора, които не заемат позиции в публичния интерес, които не правят реформи, те не са направили нито една реформа, въпреки че с конституционните промени допълнително се увеличи обемът от техните правомощия.

Къде е електронното правосъдие, къде е електронното правосъдие? Електронното правосъдие трябваше да бъде вече 2020-2022 г., трябваше да бъде реалност. Нищо не се прави по тази тема, а това е фундаментална реформа за модернизацията на правосъдието в България. Тези хора седят, кършат пръсти и пазят тишина под юргана. Това е, с което те се занимават. Липсата на скандали е изключително проблематична, защото системата е болна и единственият начин, с който тя би могла да премине към някакво излизане от тази кома, в която е изпаднала, е скандали. И липсата на скандали, и липсата на каквито и да било действия показва, че имаме един Висш съдебен съвет, който е като ръкавица на ръцете на господин Цацаров. И сега в момента се търси следващата ръка, на която да бъде надяната.

Смятате ли, че действително властта чака да си назначи удобен главен прокурор?

Смятам, че властта само затова мисли и не може да спи, и не само властта, а обобщено - господин Борисов и господин Пеевски. Господин Борисов знае, че наказателната давност от последния подпис, който той положи на властова позиция, е десетина години, за някои от тях продължава до 15. Тоест мандатът на същия главен прокурор е само първата половина от времето, през което той трябва да съумее да се пенсионира, без да влезе в затвора и това не му дава мира със сигурност.

Същото важи за господин Пеевски, за господин Доган и за още много знайни и незнайни герои на българската мафиотизация.