С депутата от БСП Иво Христов в напрегнатата парламентарна седмица разговаря Диляна Панайотова.

Г-н Христов, намираме се в бюджетна процедура. Смятате ли, че Бюджет 2020 ще отговори на очакванията на обществото и ще доведе до реформите, които се очакват от хората?

Нито първото, нито второто. Самата дума "реформи" е станала мръсна дума. А и времето за реформи в България невъзвратимо закъсня поради отлагането им тогава, когато бяха възможни и обществено приемливи. В момента имаме едно уморено и изтощено общество, което вече не вярва на никого.

За пореден път, когато се гледа бюджета, бюджета на ДОО и НЗОК се стига до ескалация на напрежението в зала. Тази година отново станахме свидетели на скандали, викове ,обиди. Как ,според Вас, гледат хората на това? Не ги ли отчайва допълнително, гледайки как избраниците им се карат на едно много ниско ниво?

Искам да обясня две неща- първо парламентът е място, където народните представители трябва да се "карат". Това е място за сблъсъци не във физическия смисъл , а за идейни сблъсъци , на аргументи. Затова се казва парламент - говорене от parlare -старофренската дума за говорене. Този тип култура трябва да бъде разбрана от нашето общество. По-добре, както казват широките народни маси, да се карат в парламента, отколкото да се избиват по улиците. Второто, което е по-важно, нивото за съжаление, на българския парламентаризъм е под точката на замръзване, то е в рамките на бутафорията и това, трябва да бъдем наясно, е част от цялостната деградация на българската обществена тъкан за тези 30 години, носеща хрисимото наименование Преход. Това, което ми зададохте като въпрос, действително е така. Българите разбират, че съществените, важните въпроси на нашето общество не се поставят, не се разглеждат и, за съжаление, не се разбират в техния драматизъм. Ние сме в огромна беда. От една страна управляващите, които гледат с розови очила и обясняват със съответната пропаганда, че ние живеем в най-хубавия от всички възможни светове, от друга страна е ясно, че страната все повече потъва в социална, икономическа и демографска посредственост.

Парламентът, както казахте, е място за спорове, разговори, скандали, но спорове по политики, а в момента ние не виждаме ли как нашия парламента дава на аудиторията хляб и зрелище?

Не е казано, че политиците трябва да се харесват с журналистите и обратно, аз поне не съм от тези хора и съм го доказал. Работата на политиците и народните представители е не да се харесват на медиите или още по-малко на така наречените широки народни маси. Ние тук представляваме различни социални групи, които имат различно виждане за света, различни идеи, различни начини, по които трябва да се разрешават едни или други социални конфликти, различно виждане за това имаме или нямаме социални проблеми. Това трябва да бъде разбрано. И когато, за да се покаже колко ниско е нивото на българския парламентаризъм, тук от най-високата трибуна се призовава да не се политизирал един или друг въпрос. Не можаха да разберат, че това е висшият политически орган и че всяко, ако щете, дори техническо измерение на един или друг социален, финансов или политически проблем, е преди всичко политическо по своя характер. Ако това не са го разбрали, те нямат място тук.

Имаме и смяна на нов министър точно преди бюджета на ДОО. Вие разбрахте ли защо беше сменен Бисер Петков, къде не се справи или е изкупителна жертва, както се коментираше?

Не, не разбрах защо бе сменен господин Бисер Петков и разбира се, че той е изкупителна жертва. Това е опит да се доизкара мандата. Знаем, че голяма част от министрите играят ролята на бушони.

Предстои друг важен избор за председател на КПКОНПИ. Какво е мнението ви за процедурата, смятате ли, че фаворитът за поста господин Цацаров би се справил?

Ще кажа нещо, което пак ще влезе в противоречие с общия мейнстрийм. Познавам Сотир Цацаров от 35 години, ние сме състуденти. Той беше блестящ студент, завърши с пълно отличие. Той е човек с много сериозни качества. Аз лично адмирирам господин Цацаров като персона. Смятам, че той притежава професионални качества в едно по-депрофесионализиращо се съсловие, за съжаление. От друга страна той ще стане заложник на изначално сбърканата философия на този орган и тя се изразява в това, че дизайнът на този орган е направен така, че той винаги да зависи от съответните властимащи. Властимащите са тези , които избират председателят на комисията. Не е известен случай в историята при който лявата ръка да отреже дясната или обратното. От тук идват сериозните подозрения , че този орган служи по-скоро като средство за преследване на неудобни политически противници, а не за имагинерно борене на корупцията. Аз лично приветствам Сотир Цацаров за председател на този пост, но си мисля, че тук проблемът не е дали кандидатът е с добри или лошо професионални качества, а въпросът е чисто политически. От тук залозите не са за качествата на персоната, която кандидатства, а за естеството на органа , който той трябва да оглави. За съжаление, има изначален проблем с дизайна, предназначението, компетенциите на този орган.

И все пак не зависи ли в по-голямата част работата на комисията от нейния председател?

Дума да няма, но когато функционирането или нефункционирането на една институция зависи само и единствено от личните качества на персоната, която я оглавява, това означава, че зависите малко или много от случайността на избора. Тази институция , освен изначално сбърканият й дизайн и предназначение , има нещастието да бъде управлявана от едно абсолютно недоразумение, което допълнително я загроби във всяко едно отношение. Ние имаме тежки проблеми с корупцията на всички нива, това е публична тайна и го знае всеки, особено специалистите в тази област. Напълно споделям мнението на кандидата Цацаров, че тази комисия няма нужда от допълнителни правомощия. Тя, както и българската съдебна система, трябва да започне да изпълнява така наличните й правомощия.

Още при самото създаване на КПКОНПИ имаше спор дали е нужна такава институция или са достатъчни сега съществуващите?

Точно така. Когато не искаш да решиш един проблем, създавате съответна комисия. Ние обраснахме буквално с купчина специализирани институции, което всъщност показва, че местим въздуха, за да решаваме проблема. Истината е, че когато липсва политическа воля, вие създавате съответна поредица от институции. Тази комисия беше създадена, ако погледнете нейния генезис, от механичното съединяване на дирекции и институции, които преди това функционираха самостоятелно. Взеха се съответните структури от ДАНС, Сметната палата и те се намират в едно механично единство, но 2/3от информацията, която се събира, по определение присъства в съответните публични регистри. Една и съща информация се дублира няколко пъти, за да се имитира бурна дейност при фактическо бездействие.