Главният научен сътрудник от Социологичния Институт на Руската Академия на Науките, кандидат на историческите науки, доктор на културулогическите науки, Светлана Луре, за книгата си „Империята - ценностен и етнопсихологически подход" и изследванията си посветени на България, българската история и геополитика, пред News.bg

Какво Ви накара да се заемете с българската история и геополитика?
Две неща. Източният въпрос и конкретно Багдадската железница, строена от германците; освобождението на България и нейната геополитическа ориентация. Много е важно да се разбере защо след освобождението България се ориентира не изцяло към Русия, а към Германия и останалата част на Европа.
В Русия не са си давали сметка за настроенията на младите български интелигенти, по-късно обединени и организирани в социалистически групи, за които Руската Империя не е интересна с нищо и искат да превърнат страната в интегрирана част от Европа.
От друга страна, предмет на моите изследвания е преди всичко реакцията на руското селячество на войните на Балканите. На тях славянофилите са им обяснявали какви жестокости вършат турците на Балканите срещу „гърците". Разбирам че това е обидно за българите, поради лошите им отношения с южните съседи, но фактите са такива - руските селяни са могли да бъдат мотивирани за борба и жертви от чувство за солидарност към единоверците, които те са възприемали само като гърци.
Солидарността с единоплеменниците за тях не е означавала нищо, тъй като и поляците, и галичаните са били техни единоплеменници. В ситуацията, създадена след войната, след като руската армия пропуска да завземе Константинопол, е имало малко варианти за действие.
Един от тях е за цар на България да бъде обявен генерал Скобелев, който да я направи зависима от Русия. Това не е станало, тъй като той е имал болно сърце и не се е знаело какво ще стане след смъртта му. И генерал Скобелев наистина умира скоро след освобождението на България.
При всички случаи е трябвало тя да бъде освободена. По-късно обаче отношенията се развалят, тъй като руснаците винаги са гледали на българите през розовите очила на славянофилството. Тези изводи аз правя и в книгата си „Империята - ценностен и етнопсихологически подход".

Какви, според Вас, са били вариантите на решаване на Източния въпрос?
Не е било невъзможно Константинопол да бъде превзет от руската армия. Не е било сигурно, че Англия ще воюва за османската столица, която изобщо не й е била нужна. Проблемът е в това, че англичаните са имали фикс-идеята, че руснаците се стремят към Индия. А това изобщо не е вярно - руснаците не са планирали настъпление и разширение толкова на юг. Те са били наясно, че няма смисъл да се стремят към Индия, защото не биха могли да я „преглътнат и смелят".
Обаче в Лондон са смятали Константинопол за преграда срещу движението на руската армия към Индия и са заложили и сили, и средства, и авторитет, за неговото оставане в турски ръце. След 1904г. двете империи - Руската и Британската провеждат водораздел между владенията си и започват да сътрудничат до падането на династията Романови.
Освен това, руснаците са имали своя фикс-идея - че Константинопол трябва да бъде освободен. Има такова предание - Иля Муромец освобождава Константинопол и го предава на гърците. Тогава този род внушения са имали огромно значение. Не е било обаче ясно какво да се прави с него, ако бъде превзет!
Ако стане руска столица, какво да се прави с Москва и Санкт-Петербург! Тогава е щяла да се измени цялата териториална структура на империята.

В още непубликуваната си книга „Ереванската цивилизация" Вие разглеждате и Арменския Геноцид като част от Източния Въпрос. Какви са основанията Ви?
И арменците според Севърския договор, както и българите, според Сан-Стефанския, получават за кратко време цялата си етническа територия - нещо, за което те самите не са могли дори и да мечтаят допреди няколко години.
И в двата случая Русия и нейните съюзници нямат военен и дипломатически потенциал да удържат тези граници. И в двата случая обаче, поради пълната незаинтересованост към съдбата на двата християнски народа, от страна на великите европейски сили и САЩ, Руската Империя (по-късно СССР) успешно влиза в ролята на майка-закрилница.
Факт е, че тези арменци, които се оказват на руска, впоследствие на съветска територия, имат свобода и дори определени привилегии (доколкото това беше възможно по времето на социализма), за разлика от тези, останали в Република Турция и принудени да крият своята идентичност. Криели са я в началото дори и бежанците в САЩ и европейските страни, тъй като са били много наплашени. Имате много аналогии в историята.
Арменците изведнъж усилват своите позиции в СССР по време на Сталинградската битка, когато се е очаквало Турция да се включи във войната на страната на нацистка Германия и фашистка Италия и да настъпи в Кавказ. Тогава Сталин демонстрира бърза ответна реакция предявява претенции към арменските земи в Турция и е било твърде възможно да си ги възвърне, ако турските ръководители не бяха се ориентирали навреме към Вашингтон и Лондон. Така запазват териториалната цялост на страната си.
Факт е, че Арменският Геноцид остава най-актуалният аспект на неразрешения и досега Източен Въпрос. Заедно с Кюрдистан.