Светлана Луре: Руснаците винаги са гледали на българите през „розовите очила” на славянофилството

Главният научен сътрудник от Социологичния Институт на Руската Академия на Науките, кандидат на историческите науки, доктор на културулогическите науки, Светлана Луре, за книгата си „Империята - ценностен и етнопсихологически подход" и изследванията си посветени на България, българската история и геополитика, пред News.bg

Какво Ви накара да се заемете с българската история и геополитика?
Две неща. Източният въпрос и конкретно Багдадската железница, строена от германците; освобождението на България и нейната геополитическа ориентация. Много е важно да се разбере защо след освобождението България се ориентира не изцяло към Русия, а към Германия и останалата част на Европа.
В Русия не са си давали сметка за настроенията на младите български интелигенти, по-късно обединени и организирани в социалистически групи, за които Руската Империя не е интересна с нищо и искат да превърнат страната в интегрирана част от Европа.
От друга страна, предмет на моите изследвания е преди всичко реакцията на руското селячество на войните на Балканите. На тях славянофилите са им обяснявали какви жестокости вършат турците на Балканите срещу „гърците". Разбирам че това е обидно за българите, поради лошите им отношения с южните съседи, но фактите са такива - руските селяни са могли да бъдат мотивирани за борба и жертви от чувство за солидарност към единоверците, които те са възприемали само като гърци.
Солидарността с единоплеменниците за тях не е означавала нищо, тъй като и поляците, и галичаните са били техни единоплеменници. В ситуацията, създадена след войната, след като руската армия пропуска да завземе Константинопол, е имало малко варианти за действие.
Един от тях е за цар на България да бъде обявен генерал Скобелев, който да я направи зависима от Русия. Това не е станало, тъй като той е имал болно сърце и не се е знаело какво ще стане след смъртта му. И генерал Скобелев наистина умира скоро след освобождението на България.
При всички случаи е трябвало тя да бъде освободена. По-късно обаче отношенията се развалят, тъй като руснаците винаги са гледали на българите през розовите очила на славянофилството. Тези изводи аз правя и в книгата си „Империята - ценностен и етнопсихологически подход".

Какви, според Вас, са били вариантите на решаване на Източния въпрос?
Не е било невъзможно Константинопол да бъде превзет от руската армия. Не е било сигурно, че Англия ще воюва за османската столица, която изобщо не й е била нужна. Проблемът е в това, че англичаните са имали фикс-идеята, че руснаците се стремят към Индия. А това изобщо не е вярно - руснаците не са планирали настъпление и разширение толкова на юг. Те са били наясно, че няма смисъл да се стремят към Индия, защото не биха могли да я „преглътнат и смелят".
Обаче в Лондон са смятали Константинопол за преграда срещу движението на руската армия към Индия и са заложили и сили, и средства, и авторитет, за неговото оставане в турски ръце. След 1904г. двете империи - Руската и Британската провеждат водораздел между владенията си и започват да сътрудничат до падането на династията Романови.
Освен това, руснаците са имали своя фикс-идея - че Константинопол трябва да бъде освободен. Има такова предание - Иля Муромец освобождава Константинопол и го предава на гърците. Тогава този род внушения са имали огромно значение. Не е било обаче ясно какво да се прави с него, ако бъде превзет!
Ако стане руска столица, какво да се прави с Москва и Санкт-Петербург! Тогава е щяла да се измени цялата териториална структура на империята.

В още непубликуваната си книга „Ереванската цивилизация" Вие разглеждате и Арменския Геноцид като част от Източния Въпрос. Какви са основанията Ви?
И арменците според Севърския договор, както и българите, според Сан-Стефанския, получават за кратко време цялата си етническа територия - нещо, за което те самите не са могли дори и да мечтаят допреди няколко години.
И в двата случая Русия и нейните съюзници нямат военен и дипломатически потенциал да удържат тези граници. И в двата случая обаче, поради пълната незаинтересованост към съдбата на двата християнски народа, от страна на великите европейски сили и САЩ, Руската Империя (по-късно СССР) успешно влиза в ролята на майка-закрилница.
Факт е, че тези арменци, които се оказват на руска, впоследствие на съветска територия, имат свобода и дори определени привилегии (доколкото това беше възможно по времето на социализма), за разлика от тези, останали в Република Турция и принудени да крият своята идентичност. Криели са я в началото дори и бежанците в САЩ и европейските страни, тъй като са били много наплашени. Имате много аналогии в историята.
Арменците изведнъж усилват своите позиции в СССР по време на Сталинградската битка, когато се е очаквало Турция да се включи във войната на страната на нацистка Германия и фашистка Италия и да настъпи в Кавказ. Тогава Сталин демонстрира бърза ответна реакция предявява претенции към арменските земи в Турция и е било твърде възможно да си ги възвърне, ако турските ръководители не бяха се ориентирали навреме към Вашингтон и Лондон. Така запазват териториалната цялост на страната си.
Факт е, че Арменският Геноцид остава най-актуалният аспект на неразрешения и досега Източен Въпрос. Заедно с Кюрдистан.