На 8 април 2011 г. действащият държавен глава на Казахстан Нурсултан Назарбаев положи клетва за нов четвърти мандат като президент. С 95,55% от гласовете той спечели убедителна победа на извънредния вот на 3 април.
На церемонията по встъпването му в длъжност присъстваха близо 3000 души. Сред тях бяха депутати, министри и многобройни чуждестранни дипломати.
По този повод, както и за развитието на отношенията ни, интервю пред news.bg бе любезен да даде Н.Пр. Темиртай Избастин, посланик на Казахстан в България

Как ще коментирате оценката на мисията наблюдатели от ОССЕ, че изборите в Казахстан не са били "истински демократични"?
Както знаете, всяка една организация има право на свое мнение, но като цяло резултатите от президентската кампания получиха висока оценка от наблюдателите. Показателно за това е и, че самият ръководител на мисията наблюдатели на ОССЕ - Дан Ейвърст - заяви, че неговата група е успяла да установи добър контакт с Централната избирателна комисия и е могла да посети всички райони на страната. Делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също смята, че резултатите от отминалите извънредни президентски избори отразяват волята на народа. Че вотът за държавен глава е бил демократичен, призна и мисията наблюдатели на ОНД.

На какво се дължи рекордната избирателна активност на З април, която достигна 89,99 процента?
Такъв висок процент на гласуващи, повечето от които подкрепиха действащия президент Нурсултан Назарбаев, не е удивителен, тъй като на сегашния етап той има практически абсолютна поддръжка от гражданите на страната.

По какъв път ще продължи да се развива Казахстан?
Казахстан се движи по пътя на създаване на основите на народен капитализъм. Днес ние уверено вървим към постигане на набелязаната цел, влизайки в числото на 50-те най-конкурентноспособни държави в света. По редица показатели ние вече сме влезли в първите 50 държави в света. Например, валутните ни резерви, заедно с Националния фонд, вече достигнаха 69 милиарда американски долара. Ние поддържаме класа от предприемачи, които се превърнаха в реален и ефективен участник в развитието на нашата икономика. Смятаме, че към 2020 г. частта на малкия и средния бизнес в БВП на страната ще бъде не по-малка от 40 процента.

На какво ниво се намират двустранните ни отношения?
Казахстанско-българските отношения са особено приятелски. Аз смятам, че за тези 18 години, които изминаха след първото посещение в нашата страна на президента Желю Желев, връзките помежду ни са възходящи.

В какви основни направления виждате развитието им?
През последните години особено бързо се разширяваха икономическите контакти между Казахстан и България. Разбира се, кризата, която не само ние, но и целият свят изживява, се отрази негативно на сътрудничеството ни в тази сфера. Въпреки това, трябва да отбележа, че към днешна дата съществуват повече от 55 съвместни казахстанско-български предприятия. Независимо, че разстоянието, което ни дели, не е малко. Затова е нужно да се работи по транспортната логистика, тъй като това е основната трудност при търговско-икономическите ни взаимоотношения.

Запази ли Казахстан интереса си към проекта "Бургас-Александрополис"?
Ние внимателно следим развитието на този проект, доколкото сме заинтересовани, и сме в течение на всичко, което става около него. И във всеки момент, когато бъде взето решение за неговата реализация, аз мисля, че Казахстан ще приеме участие в изграждането му. Но под каква форма, в този момент аз не мога да кажа.

Как е културното ни взаимодействие?
На 8 април аз връчих на директора на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" г-жа Боряна Христова дарение - книгата на Президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев „Казахстанският път", книгите на известни казахстански автори, преведени на български език. Това е поредният факт, който говори за нивото на културното ни взаимодействие, но уверявам ви, в никакъв случай той няма да е последен.

А остави ли някаква следа в развитието на отношенията ни бившият посланик на България в Казахстан Никола Филчев?
Аз не бих мъгъл да коментирам приноса на г-н Никола Филчев за развитието на казахстанско-българските отношения, тъй като той бе посланик за кратко време. Което съвпадна със завръщането ми от задгранична командировка и поради тази приична не бих могъл да оценя неговата дейност в нашата страна.

Аз разбирам дипломатичността Ви. В Казахстан живеят повече от 15 хиляди българи. Какво е тяхното положение?
Знаете ли, тази цифра, която Вие споменавате варира и не може със сигурност да се каже, че българите в Казахстан са 15 или 7 хиляди. Предстои да пролучим официално колко е техният брой, но на мен ми подсказват сега, че те са по-малко - от 5 до 7 хиляди. Изглежда статистиката е била не много точна и в началото е била тази цифра, която Вие сочите. Някои обясняват разликата с това, че върви някаква форма на асимилация, има и други моменти. Но като цяло, българската диаспора се чувства удобно в Казахстан, защото има свой културен център. Неин ръководител е човек, който е по-известен у нас, отколкото в България, Олег Дъмов, който сега е депутат.

Именно г-н Дъмов ми каза тази цифра в интервю с мен...
Това е негово виждане. В нашата статистика графата националност вече отпада и навярно поради това също се получава тази разлика. Ние преминаваме на варианта при паспортизация графата „националност" да се посочва по желание. През съветско време това бе задължително. Но иначе аз не знам да има голям поток от етнически българи от Казахстан, които да се връщат в обратна посока. Като изключим, разбира се, студентите, идващи да се обучават във висшите училища в България.

Имаме и друга една пресечна точка на интереси. България има свой контингент в Афганистан, а Казахстан провежда много активна политика в тази страна. Как мислите: има ли изход от афганистанската криза?
Разбира се, афганистанският проблем засяга всички нас, в това число и Казахстан. Нормализацията на обстановката в тази страна е пряко свързана с мира и сигурността в Централна Азия. Ние сме заинтересовани и работим за устойчивото и стабилно развитие на Афганистан, от чиято територия произлизат повечето заплахи от международния тероризъм, религиозния екстремизъм, наркотрафика и др. Затова личното ми желание е скоро там всичко да свърши, а като цяло мисля, че все пак ще победи човешкият разум и хората ще разберат безсмислеността на тази война.