Трета част от разговора на Анита Иванова със Стефан Костадинов - Камбоджанеца

За да живее един лишен от свобода нормално в затвора, семейството му каква сума месечно трябва да заделя, за да може на свиждане да му носи необходимите неща, както и евентуално да задели за алкохол, телефон и др.?
Всичко е много относително. Вече има едно ограничено количество, което можеш да получиш – до 10 кг. Това не е добре, защото те (бел. ред. от администрацията на затвора) се оправдават с това, че на лавката има всичко, но всъщност там всичко е с едни невероятни надценки от фонд „Затворно дело”.

Едно кафе в затворническата лавка колко струва?
Там няма наливно кафе. Но едно кафе „Нова Бразилия”, при нормална цена навън от 0,92 ст., в затвора се продава между 1,50-1,60 лв. Почти 30 % надценка, като 15 % e надценката от лавката и още 15 % от фонд „Затворно Дело”. Неща от първа необходимост, които навън струват до 1 лв., вътре са с 30-40 % увеличение. Да не говорим за плодове и зеленчуци. С някакви безумни фирми се сключват договори, което си е чисто връзкарска история. Сигурен съм, че в един момент имаше домати, които бяха на цената между 3,60 и 4 лв. Това е безумие, при положение че навън едни такива домати са между 1,50 - 2 лв. Бутилката Кока-Кола, стандартна двулитрова, на която навсякъде пише - 1,99 лв., в затвора е по 2,40 лв.

Кой е най-скъпият „деликатес” в затворническата лавка?
Голяма част от хората, които тренирахме вътре, давахме луди пари за протеини, спортни добавки, които са разрешени. Започнаха да ги вкарват от добри фирми на безумни цени. Ако навън една кутия от 3 кг. с протеин, е 80 лв, вътре беше някъде от порядъка на 120 лв.

През тези 5 г., в които ти беше в Централния софийски затвор, имаше ли смъртни случаи?
Имало е смъртен случай от свръхдоза. Лично аз знам един.

За кого става дума?
Краси се казваше човекът. Известен в ъндърграунда като Кокалара.

С какво предозира той в затвора?
Не знам с какво предозира. Ясно е, че е предозирал с нещо. От наркотици е, няма какво друго да е. Ползваше си. От един момент здрав и прав, в постоянна ситуация на надрусаност, ясно е, че нещо такова се е случило. Понякога е нелепо, че идва някой и казва, че има добър и качествен материал, а всъщност продава някакъв боклук. Сделката става на момента. Идва някой и ти дава.

Този някой затворник ли е?
Да. Може да ти даде прахче, в което вътре да няма нищо. Обаче сделката се осъществява веднага. Взимаш и оставаш или разочарован, или решиш да пробваш това, което има.

А откъде се е снабдил затворникът с наркотика?
Не знам. Дали е вътрешен човек, дали е влезнал преди една седмица или случайно на свиждане е станало.

На свиждане също може?
Разбира се. Направиха всички тези безумия и ограничения на багаж и храна. Лишиха нормалните хора там да получават готвени храни отвън заради бума на наркотиците, които започнаха да влизат по този начин.

В готвеното?
Да. Идва някой, носи ти една кутия, примерно, баница и вътре е скрито пакетче с „материал”. Това всъщност накара администрацията да вземе мерки относно снабдяването отвън с храна, което е голям проблем за всички нормални хора. В затвора не всички са наркомани. Голяма част от хората са нормални, влезнали по някаква причина там – четат книги, тренират и гледат да им мине затворът леко и спокойно. В един момент ги лишават от възможност да се хранят нормално.

След излизането си от затвора кое беше първото нещо, което направи?
Ядох в KFC.

Изпитваше ли страх, че си изгубил социални контакти?
Разбира се. Определено губиш социални умения.

Оглупяваш ли там?
Разбира се. Деградационният процес е толкова силен и не може да не те подмине. Това е принципът на такъв тип институция. Поставя те в ситуация, в която да не се грижиш за нищо, да не използваш почти по никакъв начин мозъчната си дейност. Мислещите хора в една такава институция определено не са за предпочитане. Защото те успяват почти винаги да създадат проблем на институцията с това, че намират пропуски в системата. Търсят си по някакъв начин права и неща, които им се полагат.

Съгласен ли си с фразата, че: „Попадаш в затвора и ставаш човек”?
Не. Доста комунистическо. Срещаш се определено с хора, които биха могли по някакъв начин да ти бъдат полезни, но почти винаги тази полезност не е в положителен аспект.

Смяташ ли, че е необходимо да има синдикати, които да се грижат за бивши затворници и тяхната интеграция в обществото?
Наличието на една такава организация, която да дава възможност на такъв тип хора да успяват да се интегрират отново в обществото, е добре, защото хората, които излизат от затвора вече са с клеймо. По никакъв начин никъде не им се дава възможност за абсолютно нищо.

Какво е необходимо да се направи?
Да се опитат, от подобен тип организация, да говорят с хората и дори медиите да се опитват пред обществото да не демонизират толкова много един бивш затворник. Не може под един знаменател да се слага изнасилвачът и педофилът и човек, който поради някаква причина е бутнал друг човек и го е убил или поради някаква причина някой е застрелял друг. Излиза някой от затвора, иска да си гледа жената и детето, не иска да граде и нищо подобно да прави, а не му се дава възможност дори да кара такси. Защото искат свидетелство за съдимост. Не се дава никаква възможност на човек, който е бил в затвора, при положение, например, че този човек знае два езика. ОК, сбъркал е, направил е в един етап от живота си някаква грешка. Излиза от затвора, платил си е данъка пред обществото. Излежал си е наказанието. И от този момент нататък би трябвало да му се даде шанс да почне на чисто. Никой не му го дава този шанс. В момента, в който му видят свидетелството за съдимост – не става. Навсякъде искат такова свидетелство и бележка от Национална следствена служба, че срещу теб няма дело. И на практика човекът остава в ситуация, при която отново да се върне към порочната практика на изкарване на пари, защото има семейство.

Какво е личното ти мнение за номинацията на осъдения за убийство – Джок Полфрийман, за „Човек на годината”?
Чух за тази номинация. Познавам Джок Полфррийман.

Като какъв човек го познаваш?
Аз не познавам лоши хора отвътре. Престъпленията и провиненията, за които всеки един влиза в затвора, тях ги съди прокуратурата и съда. Вътре хората наистина са нормални. Да, има крайности, като педофилите, например. Те са утайка и си имат чисто мозъчни отклонения.

Скандална ли е тази номинация?
Не мога да кажа. Доколкото знам всеки има право да предлага кой когото иска за каквото и да било. Ако има комисия, която по някакви критерии би могла да избере или не този човек – ок. Според преценката на Джок Полфрийман, в неговият случай, единственото, което е направил е да се защити и да защити друг човек. Респект и уважение към близките на загиналите момчета относно този случай, нека всички ние да помислим как един човек убива двама други, при какви обстоятелства и как се случват тези неща. Защото никой досега не си е направил труда да вземе делото на Полфрийман или делото на когото и да било, и да погледне какво е формулирано в това дело. Да, сигурно не трябва да го номинират за „Човек на годината”, защото е безумно. Но пък толкова помия се изля върху този човек, който просто е интелигентен, търси си правата в български затвор в другия край на света, така както би направил всеки един българин, ако попадне в австралийски затвор по неподходящия начин формулирано обвинение, както той смята, че е. Ако аз попадна в австралийски затвор и съм осъден на престъпление, което, според моята преценка, не е правилно, ще копая земята и ще правя всякакви неща, за да ми се обърне внимание. Като толкова не го харесват да го върнат в Австралия и това е. Как направиха с футболния фен, англичанина, който се опита да убие в Слънчев бряг. Да, понеже сме в Европа... Англичанинът си беше някакъв невероятен наркоман и пропадняк. Джок Полфрийман, със законно пребиваване, без никакви проблеми с наркотици, работел е тук, имал е постоянно местожителство, в ситуацията, в която се случва защитава циганин от посегателство на двама, които са били с явна визия на скинове. Искрено съжаление към близките на момчетата. Полфрийман сигурно е прекалил, пресилил е нещата, но чак такава драма около него. Да, той е поставен в невероятни условия – седи и лежи 20-годишна присъда за нещо според него, в което не е виновен.