Изследовател във Френския институт за международни отношения (Ifri), където ръководи Центъра за изследвания в областта на сигурността и програмата за разоръжаване и разпространение, Корентин Брустлейн проучва военните ядрени позиции и политиката на отбрана на Съединените щати. Той е автор на неотдавнашното изследване "Ограничената ядрена война: стратегически подем на Америка". Тъй като президентът Доналд Тръмп често заявява личната си визия за ядрените оръжия и тяхното използване, в интервю за френския вестник Le Point Корентин Брустлейн хвърля светлина, като отбелязва, че тя значително се различава от позициите на Пентагона. Заключението е: запазете спокойствие!

Новият американски "Обзор на ядрената политика" (Nuclear Posture Review-NPR) е първият публикуван от администрацията на Тръмп. Какво ни казва той за стратегическите възможности на президента на САЩ?

Редица неща са се променили. През изминалата година видяхме един консервативен екип да поема юздите, възстановявайки концепцията за външна политика, базирана на военна мощ, отразена в лозунги като "Мир чрез сила" или в изявленията на Доналд Тръмп за военния инструментариум, с който би искал да разполага. По същество, много от предпочитанията, изразени в NPR, не са радикално нови, но президентската реторика относно ядрените оръжия променя окраската, особено в контраст с Барак Обама.

През 2010 г. бившият американски президент се беше амбицирал да намали ролята на ядрените оръжия, като например набляга на допълнителни възможности като конвенционални оръжия или ракети например. Дискурсът за ядрените оръжия традиционно е доста стандартен, далеч от коментарите на Тръмп за необходимостта САЩ да съживят надпреварата във въоръжаването и да притежават повече оръжия, отколкото всяка друга страна. Президентът е склонен да обърне с главата надолу правилата, установени заради уникалния характер на ядреното оръжие, там където администрацията му запазва по-конвенционална визия, която тя изразява в NPR. Тази диспропорция между президента и неговата администрация може да бъде тревожна за бъдещето.

Какви конкретни точки бихте изброили, за да илюстрирате това разминаване?

Такива не липсват! Контрастът между президентската реч за Русия и начина, по който NPR я превръща в потенциален противник, е ясен. Това е още по-важно, що се касае до ролята на ядрените оръжия в стратегията на САЩ. Спомняме си леките и провокативни забележки на президента Тръмп по отношение на Северна Корея, загърбвайки перспективата за военни възможности ("Oгън и ярост"), докато NPR отново потвърждава основната връзка между притежаването на ядрени оръжия и предотвратяването на войни. Пентагонът припомня основно политическата роля на това оръжие, докато Доналд Тръмп има тенденция, напротив, да размъти говоренето по темата.

Доктринален размисъл за ограничената ядрена война беше започнат още от президента Обама. Но защо той мина от много "разоръжаващите" позиции на своята реч в Прага към изучаването на опциите за ограничена ядрена война?

В администрацията на Обама от самото начало не всички гласове бяха в полза на ядреното разоръжаване. Екипите на Белия дом бяха приведени в съответствие с позициите на президента, както и част от Държавния департамент. Не е изненадващо, че Пентагонът запази резервирана позиция. Предишният "Обзор на ядрената политика" от 2010 г. отразява това напрежение между привържениците на намаляване на ролята на ядрената енергия от една страна и по-центристките позиции, загрижени за запазване на доверието в американското продължително въздържане, от друга. Основните проблеми тогава бяха ядреният тероризъм, а след това и регионалните сили Северна Корея и Иран, с конвенционални, химически и дори ядрени способности; това беше още времето на "Reset" с Русия. В отговор на тези приоритетни предизвикателства NPR 2010 се съсредоточи върху неразпространението и регионалното възпиране, при което ролята на ядрените способности беше съзнателно съкратена. Амбицията на Обама продължи до изявлението в Берлин през 2013 г., когато той предложи на руснаците да започнат дискусии за по-нататъшното намаляване на арсеналите. Но последвалите събития, анексирането на Крим, руската стратегическа заплаха, ускоряването на севернокорейските програми, наложиха втвърдяване на позицията.

Днес Съединените щати подемат отново идеята за ограничена ядрена война. Означава ли това, че според тях с ядрени оръжия могат да се водят успешни войни, че ядрената енергия вече не е "всичко или нищо"?

Това, което виждаме в NPR е готовност да се отговори на риска от ограничено използване на ядрени оръжия, главно от Русия или Северна Корея. В документа не става въпрос да се върнем към концепциите от времето на Рейгън, според които може да се поведе и да се спечели ядрена война. Съединените щати се опасяват, че противникът не се заблуждава, че може да ги парализира със заплаха от ограничени ядрени удари. От гледна точка на Вашингтон един от начините за предотвратяване на този риск е да се разработят нови възможности, в този случай ракети, носени от подводници и оборудвани с ядрена бойна глава с относително ниска мощност. Тези варианти липсват в настоящия арсенал и биха били по-малко уязвими и по-малко обвързващи дипломатически, отколкото съществуващите авиационни варианти. Колкото и да е спорен, този избор не отразява дълбока логическа промяна, а е включeн за да ни напомня, че американците никога няма да бъдат изложени на опасност при ядрена атака, насочена към техните съюзници.

Преходът на Северна Корея към статутa на "ядрена" държава промени ли нещата в дълбочина?

В Съединените щати, както и другаде, никой не желае да приеме Северна Корея като "ядрена" държава. Би било неприемливо една държава, която погази Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който е подписала, да придобие ядрено оръжие и в крайна сметка да получи такова признаване. Това, че нейната денуклеаризация изглежда малко вероятна, не означава, че трябва да се откажем от тази цел в дългосрочен план. Междувременно трябва да се научим как да управляваме тези конфликтни отношения, да убедим южнокорейските и японските съюзници да приютят американските бази, но и да сме бдителни за рисковете от ескалация на полуострова, включително случайна.

От американска страна, в допълнение към NPR, се очаква развитие в областта на противоракетната отбрана и е в процес на финализиране Преглед на ракетната балистична отбрана. До началото на 2017 г. политиката на САЩ е била да защитава своята национална територия само срещу много ограничен удар. Отсега нататък официалната амбиция е да има силна ракетна отбрана, която да се развива срещу все по-сложните заплахи. Като се има предвид контекста, можем да очакваме качествено и количествено укрепване на защитните сили срещу новите севернокорейски балистични способности в САЩ и Азия (THAAD, Aegis). Но играта вече не е двоична, както в ерата на Студената война, и подобно развитие би могло да насърчи Китай да укрепи своята вече много съществена програма за ядрена модернизация.

Превод: Петя Михайлова