Златин Крумов, зам.генерален директор „Експлоатация", НКЖИ пред news.bg

Г-н Крумов, кои са приоритетите ви за в близко бъдеще?
Приоритетите за мен като заместник генерален директор по експлоатацията на Национална компания „Железопътна инфраструктура" са пряко свързани с гарантиране на безопасността на влаковото движение и маневрената дейност по цялата национална железопътна мрежа и най-вече гарантиране на увеличаването на скоростта на влаковото движение, намаляване на произшествията, преодоляване на проблемите, свързани със съоръженията, които са по протежение на железопътната мрежа като тунели, мостове, прелези, слаби места, с които ежедневно се сблъскваме като тежка поддръжка относно тяхното стопанисване и тяхната безпроблемна работа.

А по-далечните ви планове?
По-далечните планове са да рехабилитираме и да модернизираме основни артерии по железния път, за да направим железопътния транспорт по-привлекателен за обществото и да привлечем повече спътници и товари по железопътната мрежа.
Много е важно да изтъкнем, че в рамките само на година - година и половина успяхме да сключим реални договори за модернизацията на жп-отсечката Пловдив - Бургас, миналата седмица изтече и последният срок за обжалване на процедурата, която проведохме за модернизация на железопътната линия Септември - Пловдив, също така отворихме офертите и на 23 участника, които ще се състезават за електрификация и реконструкция на железопътната линия от Димитровград до Свиленград.
Не малко работа е свършена и вярваме, че в началото на есента вече ще имаме три доста огромни проекта, които ще бъдат в ход. Те ще бъдат измъкнати от бумащината, която досега и предишните колеги са успявали да преодоляват. Апликационните форми са одобрени от Европа и за мен е много важно наистина на железопътния транспорт - и обществото, и политиците да обърнат едно много сериозно внимание, тъй като в момента сме в уникален период - за последните 20 години се правят невероятно големи инвестиции в сферата на железопътния транспорт и трябва да бъдем изключително концентрирани и решителни, за да реализираме тези проекти.
Това ще гарантира сигурност на влаковото движение, увеличаване на скоростта до близка или равна на скоростта на влаковото движение в Европа - от 130 до 200 км в час, комфортно пътуване, преодоляване на големи разстояния за кратко време и привличане на повече пътници и товари.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата?
Вижте, при мен всяка сутрин правим оперативка от 8 часа и присъстват всички директори на дирекции, пряко свързани с експлоатацията на железния път, т.е. директорите на поделения „Железен път и съоръжения", „Сигнализация и телекомуникации", „Електроразпределение", главният ревизор по безопасността на превозите и вярвайте, че в 60% от времето си говорим за произшествия и кражби. Това е един от най-сериозните проблеми в днешно време за НКЖИ.
В тази връзка виждам, че се правят доста промени в нормативната уредба, имаме добър диалог и добро сътрудничество с колегите от пътна полиция, но вярвайте, че кражбите при нас са огромни. От началото на годината за около 900 000 лв. Имаме кражби на проводници. И не е толкова проблемът в кражбата на проводника, проблемът е, че тази кражба води до закъснения на влаковете и лош имидж на НКЖИ пред обществото и най-вече това, че е предпоставка за последици от непредвидим характер, т.е. за много сериозни произшествия.
Вярвам, че с промените в нормативната уредба за изкупуване на цветни метали и ако получат малко повече правомощия МВР и има повече възможности за реакция, мисля, че можем да доведем до минимум тези кражби. Това е най- големият проблем за нас и ние се борим денонощно. Усещам и лека демотивация у нашите служители, но правим всичко възможно да ги оставим спокойни да си изпълняват служебните задължения и да предоставяме на нашите превозвачи сигурна и надеждна инфраструктура, за да добием добър имидж.
Вярвам, че нещата се случват. Може да е с по-бавни темпове - ние сме голяма структура и при нас промените стават доста по-мъчително, но мисля че и колегите от Министерството на транспорта и съобщенията и нашият Управителен съвет са решителни да се направят сериозни стъпки за подобряването на услугата, която предоставяме.

Вярвате ли в успеха на заема от Световната банка при подобряването на вашите дейности?
Стабилното и устойчивото развитие на железопътния транспорт може да се постигне само с изпълнението на комплексен пакет от технологични, финансови и социални мерки.
Заемът, за който кандидатстваме от Световната банка е в размер на 140 млн. лв. и е изцяло за закупуване на изключително важни за нас машини и съоръжения, т.е. ние с този заем ще увеличим ефективността, ще намалим времето за реакция при отстраняване на аварии и произшествия, ще оптимизираме разходите за основния ремонт на железния път, ще се повиши качеството на извършваните работи и ще бъде премахнат тежкият физически труд.
Този заем ще бъде използван изцяло по предназначение за закупуване на специализирани машини и съоръжения за ремонт на железния път. Така че аз вярвам в неговия успех. Ние сме на финала по приключването на преговорите и сключването на договора за заем от Световната банка и вярвам, че с производството и внедряването на тези машини наистина ще постигнем тази ефективност, за която говорих преди малко.

Какви са очакванията ви от новия екип на Министерството на транспорта?
Да бъдат по-решителни. Виждам, че са млади и можещи хора и вярвам в тях и се надявам и те да вярват в нас, за да може да успеем. Много е важно да работим в екип, да бъдем по-оперативни, защото Европа това желае от нас. Европа желае основни артерии и коридори по нашата железопътна мрежа, все пак България е мостът между Европа и Азия, да бъдат рехабилитирани и модернизирани, така че да не бъдем пречка за пътниците и товарите от Европа и Азия и обратно.

Очакваните кадрови промени как се отразяват на работата?
Аз вярвам и считам, че нашите служители са спокойни. Правим всичко по силите си, за да работят в нормална обстановка и атмосфера и поне към момента не забелязвам проблеми относно дейността, която извършваме. Към този етап мога спокойно да заявя, че нашите служители работят в добра атмосфера и няма място за притеснение.

Лично вас какво най-вече ви стимулира в работата?
За мен е много важно да изляза на железния път и да видя, че той се ремонтира. Защото се изморих от документи, от срещи, от преговори. Най-голямото ми желание е когато отида в някое междугарие или стъпя на някоя гара да видя, че се извършват строително-монтажни работи, че кипи усилен труд от строителни организации, които подновяват релсите и траверсите. Там е истината. Истината е да си обновяваме и съхраняваме железния път и прилежащите съоръжения.
Това е мотивацията ми - когато имаме сключен договор и се засичаме на самия обект и решаваме проблеми - реални и истински, свързани с модернизацията и рехабилитацията на железопътната инфраструктура. Аз виждам бъдеще в железопътния транспорт, защото съм убеден, че до есента ще имаме 3 големи отсечки, с които се подновява нашата инфраструктура. Споменах ги вече. Също така сме стартирали подготовка на документи за следващия програмен период по оперативна програма „Транспорт" и смятам, че в рамките на 3 - 4 години ще бъдем конкурентоспособни на 100% на автомобилния и на въздушния транспорт.

Има ли напрежение сред служителите след стачните проблеми тази година?
Мисля, че основната цел на висшия мениджмънт в НКЖИ е да работи в добро сътрудничество със синдикатите и работниците в НКЖИ. До момента, с изключение на леките катаклизми, които имахме през март месец, ние си изпълняваме ангажиментите по подписаното стачно споразумение през м. март. Нашите служители навреме получават своите заплати, аванси, ваучери за храна. Имаме вече сключени договори за доставка на работно облекло и униформено облекло. Няма основания за притеснения и опасения от гледна точка на това, че няма атмосфера за работа. Напротив, аз смятам, че от последните няколко години сега нашите служители трябва да са най-спокойни и най-съвестно и отговорно да изпълняват своите задължения.

Това ли е вашето послание към тях?
Моето послание е първо да бъдат здрави, много здрави и да вярват в успеха на железницата, да бъдат по-решителни и не на последно място - да си върнат вярата и доверието в това призвание да бъдеш железничар. Аз смятам, че това е призвание. Това не е просто професия.