За първи път искам да върна времето назад. До сега винаги съм казвала, че всичко се движи напред, но на 26-ти януари изведнъж стрелките спряха. И нямаше нито напред, нито назад.

Едно величие пое своя нов път.

Помня момента, в който разбрах за катастрофата. Един колега ми изпрати новината късно в неделя вечер. Прочетох заглавието и му казах, че не е възможно. Не исках да повярвам. Коби Брайънт беше загинал. Звучеше толкова нереално и нелогично. Социалните мрежи започнаха да бълват статуси и снимки на знаменития баскетболист. И сякаш всеки таеше надежда, че новината няма да бъде потвърдена, а това ще бъде поредният лошо скалъпен слух. След час надеждите се изпариха.

ESPN: Коби Брайънт загина в катастрофа, една от дъщерите му също е загубила живота си
Обновена

ESPN: Коби Брайънт загина в катастрофа, една от дъщерите му също е загубила живота си

Няма официално потвърждение на информацията от семейството му

Черната Мамба на баскетбола беше отлетяла нависоко заедно със своята Мамбасита.

Снимка 464137

Източник: GettyImages

Причините за катастрофата все още се изясняват. Дните изтичат като пясъчен часовник в търсене на въпроса защо това се случи. А на мен и на милиони други по света така ни се иска просто да върнем няколко секунди и Коби отново да е тук. Да ни отведе в своето безвремие. Да застане на баскетболното игрище, да разтърси тишината с дрибъл, да скочи на високо и със замах да прокара топката през мрежичката. Да ни научи защо има толкова много смисъл в играта баскетбол. Да ни научи защо, когато обичаш нещо, трябва да му се посветиш. Да ни даде от енергията и непобедимия си дух. Да ни предаде още някой урок по професионализъм. Да ни мотивира да не се отказваме, въпреки болката и трудностите. Да ни вдъхновява с чудовищния си талант. Да не се страхуваме - да летим!

Снимка 464577

Източник: EPA/БГНЕС

Може би никога нямаше да го срещна на живо или да се запозная с него. Но се гордея, че живея във времето на Коби Брайънт. Други няма да имат тази привилегия.

Истината е, че той беше необикновен и сигурно затова си отиде. На нас, обикновените, остава само да разказваме на децата си за величието на Коби.

Сигурна съм, че в небето две звезди винаги ще светят по-силно от всички останали - #24 и #2. Те ще ни напомнят да ценим повече времето.

Снимка 464579

Източник: EPA/БГНЕС

В една малка страна като България по време на мачовете от 18-ти кръг, отборите от Националната баскетболна лига също не пропуснаха да отдадат почит на Големия Брайънт. 24 секунди умопомрачителна тишина. Сълзи в очите на състезатели, треньори и фенове.

Снимка 464578

Източник: EPA/БГНЕС

Само ако можехме да управляваме тази безпощадна машина на времето - да имаме още един шанс да му се насладим.

Да му подадем топката, за да разтърси тишината на тези 24 секунди с дрибъл!

Снимка 463624

Източник: GettyImages