Социология в най-чист вид. Без анкети, анкетьори, въпроси и прочие.

Възрастни мъже и жени, станали по тъмно, се биха пред столични магазини за по-евтини банани, олио и т.н.

Заключенията може да са много, но обобщението им е кратко и лаконично - бедни сме и отчаяни.

Няма ЕС, няма Шенген, далеч от темите за брутни вътрешни продукти, брилянтни бюджети и уникални усвояемости на еврофондове, стотици наши майки и бащи, баби и дядовци - с лакти, крошета и ругатни - „се бориха" за по-евтиното.

Дали е „народопсихология", както мъдро и нервно констатира настоящият премиер, или си е до „материала", както царствено обобщи негов предшественик, резултатът е един и същ - по-евтините краставици, олио, кафе и банани май показват истинското лице на България'2010.

И въпросът не е само до беднотията - тя е неоспорим факт, който ще ни съпътства десетилетия напред.

Може би по-страшното е продължаващото отчаяние и чувство за несигурност.

Едва ли само днешните случки около новооткритите магазини са достатъчни за констатацията, че хората тотално са обезверени от уникалния, продължаващ десетилетия, четиригодишен цикъл на големи надежди, последвани от рухването им.

Но какво ако не усещане за непреодолима несигурност е фактът, че утринната блъсканица пред магазините става независимо от обявените 4-дневни намаления на стоките.

Но въпросът е „ами ако евтините банани свършат?". Не вярвай на нищо, не разчитай на никого е стар принцип на джунглата, който у нас властва с пълна сила.

И логично - нашенската си джунгла е не по-малко коварна, опасна и смъртоносна.

Дали от глупост или от глад, немотия, мързел и безсилие, но всеки ден е доказателство, че еврочленството ни (като символ на благополучие, охолство, строги правила и нормалност) е все още на теория.

Има разбира се и някои светли петна, но те по-скоро са едно голямо изключение от общата картина на тези 111 хил. кв километра.

Където мъж тръгнал да краде електрически стълб, отрязал го, а той паднал върху главата му и го убил. Не, това не е виц - станало е снощи близо до Панагюрище.