Бавният разпад на Обединеното кралство

Някога Британската империя владееше голяма част от света и слънцето над нея не залязваше. Сега от тази огромна колониална сила няма и спомен. Тя се е свила до една малка островна страна в Европа, която е бледа сянка на миналото си.

В наши дни Обединеното кралство се състои от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Всички страни, освен Англия, настояват за повече самостоятелност и предприемат инициативи в тази посока. Най-яркият пример за това е, че първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия официално поискаха независимост от Великобритания, заявявайки, че времето на Уестминстър, е приключило.

Казусът за по-голяма самостоятелност на страните от Обединеното кралство не е от днес. На 18 септември 2014 г. Шотландия провежда референдум за отделяне от Великобритания. Въпросът на референдума бе "Трябва ли Шотландия да бъде независима държава?". Общо 3,623,344 души упражняват правото си на глас. 44,7% гласуват с "да", а 55,3 процента с "не". Избирателната активност е малко над 84%.

Политическите отношения между Единбург и Лондон се изострят след Брекзит. Дебатът за независимост на Шотландия отново излиза на дневен ред. Англия твърди, че Шотландия не може да организира едностранно нов референдум за независимост. Това бе потвърдено и от съда. С решение от 2022 година Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че провеждането на референдум за независимост е извън правомощията на шотландския парламент, попарвайки амбициите на Единбург за ново допитване.

В Уелс подкрепата за излизане от Великобритания не среща същата подкрепа, като в Шотландия. Уелското общество изглежда някак си по-скептично настроено към пълната независимост. Въпреки това темата се превръща във важна част от политическия дебат. По време на изборите за парламент през 2026 г. Plaid Cymru ("Националната партия на Уелс") повдига въпроса за правомощията за провеждане на допитване до народа относно независимостта на страната. Настоящото правителство обаче няма намерение да провежда референдум за независимост, а се фокусира върху получаването на по-голяма автономия.

Лидерите на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия искат независимост от Великобритания

"Времето на Уестминстър изтича", предупредиха те

Малко по-особено е положението със Северна Ирландия. Островът е разделен на две държави - Ирландия и Северна Ирландия, като втората е част от Обединеното кралство. Съгласно Белфасткото споразумение от 1998 г. Северна Ирландия ще остане част от Великобритания, докато мнозинството от населението не пожелае това да се промени. Това е една от основните разлики с Уелс и Шотландия, за които няма такива договорености.

Потенциалното обединение на Северна Ирландия с Ирландия може да даде тласък на процеса на разпад на Обединеното кралство. Подобен ход без съмнение ще подтикне и Шотландия отново да погледне към независимостта.

В наши дни Великобритания вече не е централизирана държава в класическия смисъл. В края на миналия век Уелс, Шотландия и Северна Ирландия получават собствени институции и значителни правомощия. Въпреки това отношенията между Англия и останалите нации стават все по-обтегнати. Дебатът вече не засяга само темата "съюз или независимост", а включва и други въпроси като автономия, децентрализация и промяна на Конституцията.

Брекзит направи национализма в рамките на Обединеното кралство по-видим. През 2016 г. 51,9% от британците подкрепиха излизането от Европейския съюз. Мнозинството от шотландците гласуваха за оставането в ЕС, но в крайна сметка се оказаха извън блока. Северна Ирландия пък се оказа в особено положение поради нуждата да се запази отворена границата с Ирландия и спазването на споразумението от Белфаст. Великобритания напусна ЕС, за да възстанови контрола си, но в страната стартираха ожесточени спорове за бъдещето на отделните нации.

По-малко от половината шотландци вече искат независимост

Според резултати от ново проучване

Британската конституция е уникална с това, че е неписана. Няма единен документ, който да служи за върховен закон на страната. Обединеното кралство е изградено въз основа на закони, договорености, съюзи и политически компромиси. Тази гъвкавост обаче лесно може да се превърне в слабост. Когато няма единен отговор на това какво държи страните в Обединеното кралство заедно, рано или късно се появява въпроса, трябва ли този съюз да продължи да съществува.

Разпадът на Великобритания няма да стане от днес за утре. Подобен процес, ако изобщо се случи, ще се проточи с години. Вероятно всичко ще започне с нови правомощия за нациите в съюза, а след това ще се премине към нови договорености и референдуми за независимост. Старият британски модел вече не може да се приема за даденост. Шотландия и Уелс искат да имат правото да избират и сами да решават бъдещето си. Темата за обединението на Ирландия пък отново е на дневен ред.

"Разпадът" на Обединеното кралство може да се окаже нож с две остриета. Нациите в съюза може да получат това, за което се борят, но в крайна сметка това да ги отслаби. Сред позитивите при едно потенциално отделяне от Великобритания са по-голямото политическо самоопределение, националното самоуправление и защита на националните интереси. Отваря се възможност за водене на различна от досегашната икономическа политика. Също така страните ще могат да стоплят отношенията си с ЕС, връзка която бе нарушена след Брекзит.

Постигането на независимост може да има и някои негативни последици. Един такъв риск е икономическата несигурност. Независимостта ще изисква преструктуриране на държавните институции, както и нови решения за валутата, данъците и бюджета. Отделяйки се от Обединеното кралство отделните страни ще загубят достъпа до големия общ пазар. Един референдум за независимост носи и опасност за политическо и обществено разделение.

Великата Британска империя отиде в историята. Въпросът сега ще я последва ли и британската държавна конструкция.

Хиляди в Уелс демонстрират с настояване за независимост от Великобритания

Същите мераци има и Шотландия, т. е. Обединеното кралство може и да не оцелее