Премиерът малко избърза с поставянето на (само) оценки (междудругото, той не уточнява по коя система е тази петорка - шестобална ли, десетобална, или...).

Но все пак, оценки се поставят на ходещите на училище. А правителството, преживявайки своите първи сто дни, все още е на възраст, недорасла за школо.

Да приемем, че кабинетът „Борисов" премина първите си 7 години (ако го оприличим с един човешки живот и развитие).
Пък и толкова детски градини бяха открити от премиер министъра, че сравнението си е удачно.

Ползотворен ли бе този период и дали след време няма да си казваме, абе на този кабинет му липсват първите „7 години" - като може и обратното, разбира се.

Ясно изразени бяха характерните особености на всяко подрастващо дете - първо пълзене, после неуверени първи стъпки - залитания и доста падания, много рев - че кое бебе не реве - рязка промяна на настроенията - днес едно не му харесва, на утрото обаче (явно по-мъдро от вечерта) същото това нещо вече е приемливо и необходимо.

Така последователно „Дондуков" 1 първо отхвърли едни вертолети, после ги прие, след това ревна за едни самолети, после си остави единия, играчката „Южен поток" я захвърли веднага под леглото, после обаче припълзя, намери си я и много му хареса.

Сега недолюбвано е едно конструкторче - „Белене" се казва, но да видим - вече в по-зряла възраст - дали то няма да се окаже най-любимата и необходима играчка...

В същото време - през всичките първи 7 години - детенцето „Дондуков" 1 се радваше на огромно внимание и все по-нарастваща любов от околните.

Това е много хубаво, тъй като всяко едно бебче трябва да живее в позитивна среда, за да се формират добродетелите му, да расте спокойно и жизнерадостно.

Все пак обаче има малка опасност от разглезване, защото когато дойде времето на тийнейджърските бели, които заслужават пошляпване по дупето, не се знае детето как ще реагира - дали няма да го избие на откровена хулиганщина, или напротив - ще се комплексира и затвори в себе си.

Но да се надяваме, че белите няма да са толкова големи - защото в противен случай от тях бихме страдали всички.

Много се надяваме първите „7 години" да са подготвили „Дондуков" 1 за тежката школска, а след това и житейска действителност.

Да не се окаже, че приключвайки с еуфорията на детството, младият ни кабинет ще попадне в среда, където наистина се поставят оценки, които в никакъв случай не се влияят от аплодисментите и обичта на близките.

Наистина е важно „Дондуков" 1 да започне формирането на самокритичност и обективност, защото много бързо отминават времената, в които на един подрастващ му се прощава хленча, че околните другарчета в игрите са му виновни за всичко.

На „Дондуков" 1 ще му се наложи да взима все по-важни и тежки решения, за които отговорността ще е изцяло негова.

И тъй като без грешки няма да мине - всеки греши, когато работи - поне е важно те да бъдат осмисляни, признавани и анализирани - най-сигурната гаранция за недопускането им повторно.

Силно се надяваме след първите 100 дни аплодисментите към „Дондуков" 1 да понамалеят и да бъдат заместени от обективна и дидактична критичност, която пък ще пресече строежа на въздушни кули още в основата му.

Както се казва, стискаме палци за идването на 2-ри, 3-ти и т.н. 100 дни, защото за никого няма да е добре „Дондуков" 1 да смени бебчето с друго, което тепърва - и без време - ще кара отново своите първи 100 дни.