Е няма такъв цинизъм и такава наглост! Депутатът Дарин Матов оправда присъствието си на презентацията на най-новата и луксозна версия на Верту вчера с благородни намерения.
Видите ли, той бил напълно наясно, че не може да получава подаръци като народен представител, които надхвърлят 1/5 от заплатата му. Затова пък се наредил на опашката за Верту с благотоворителни намерения - телефонът щял да бъде продаден, а парите от "сделката" щели да бъдат раздадени на домове за сираци.
Прощавайте, но това е срамота! Матов дори бил сигурен, че и другите депутати, присъствали на мнимото представяне на телефона, щели така да постъпят и имали добри намерения.
Най-малкото недостойно е да оправдаваш собствените си гафове със сираците.
Парламентарният шеф Цецка Цачева скастри депутатите и определи вчерашната случка като неприятна, а поведението на народните избраннци като недопустимо. Тя дори дава "алчните" на етичната комисия на парламента.
Но Цачева не е права, че не трябва заради поведението на отделни народни представители да се прави генерален извод, че НС не работи.
От 36 "поканени" на безплатно Верту се отзоваха 16 - близо 50 процента. Ами ако поканите бяха 100...
Геновева Алексиева от ГЕРБ обаче не се срамува. Доста неподготвено нейно изказване на фона на обявеното от премиера и лидер на ГЕРБ Борисов, че той се срамува от поведението на депутатите. Нищо, във вторник ще е интересно как Алексиева „няма да се срамува" по време на „сглядата" с премиера.
Друг тъжен факт е, че българският парламент няма изработен етичен кодекс за поведението на депутатите и реално те не могат да бъдат санкционирани за случаката с телефона.
Санкция в този случай може да има само от собствената им съвест и морал, което е доста съмнително, че ще се случи. Катарзисът е неизвестно понятие за голяма част от народните избраници.
Да се надяваме обаче, че тази постъпка няма да остане без санкцията на избирателите, които трябва да мислят много добре кого изпращат в парламента. Или поне в първия работен ден на избрания народния представител, да му подарят по едно Верту, че да не се излага пред цяла България.
Алчността, уважаеми народни представители, е един от седемте смъртни гряха, ако ви интересува де!
Олаф БГ
на 07.12.2010 в 16:28:44 #8(за по сигурно, че слухтят, ама пропускат) Лицемерието на ББ и ЦЦ-ва е потресаващо. Те може да нямат правен лост, но имат ПАРТИЕН. Една партия винаги може да излезе с писмено изявление. Парадокс: ББ казва на журналиста да пише (когато мус е обади), а не може да каже в собствената си партия? Е май се оказа кукла.... "Партийното ръководство на ГЕРБ, на свое заседание на .... разгледа материалите във връзка с порблема ... и взе решениза следното: Сваля доверието си от народните представители ....., и предлага изключването и от партията." Подпис: ЦЦ ББ
Олаф БГ
на 07.12.2010 в 16:27:12 #7Лицемерието на ББ и ЦЦ-ва е потресаващо. Те може да нямат правен лост, но имат ПАРТИЕН. Една партия винаги може да излезе с писмено изявление. Парадокс: ББ казва на журналиста да пише (когато мус е обади), а не може да каже в собствената си партия? Е май се оказа кукла.... "Партийното ръководство на ГЕРБ, на свое заседание на .... разгледа материалите във връзка с порблема ... и взе решениза следното: Сваля доверието си от народните представители ....., и предлага изключването и от партията." Подпис: ЦЦ ББ ...
dddddd
на 07.12.2010 в 03:19:27 #6Zelmoxis
Zelmoxis
на 06.12.2010 в 10:26:53 #5ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" - Кой си ти? - попита го Дяволът... - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече. Дяволът пак го спря: - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: - Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: - Виж голите им кървави меса. - Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си! - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци... - Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. Момъкът махна ръка: - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: - Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: - Да бъде! Вземи ги! ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
tashunko_sapa
на 04.12.2010 в 09:43:18 #4Хора - представете си, хванаха се на такава постановка, която им направиха...и това да е 0.001% от това, къде ходят, какво договарят, за кого... и какво получават без да знае "публиката". Не само от ГЕРБ, но и др. полит.партии в Парламента са изнаглели толкова, че не им пука! P.S. Сещате ли се кой е организирал постановката ? ...тези, представители на чиято партия не са били - класика!
Uporit
на 02.12.2010 в 18:36:01 #3НА ПРОТЕСТ! Елате утре, петък, 3.12.2010 г. в 10:00 ч. на тротоара пред Министерство на културата (бул. "Ал. Стамболийски" № 17), за да подкрепите протеста в защита на българската култура! Моля разпространявайте това съобщение където можете!
iHate
на 02.12.2010 в 15:11:29 #2ДПС нищо няма вече да спечели, освен някое и друго дело.
navuhodonosor
на 02.12.2010 в 14:48:43 #1и са се навертутали, и са се навермутали