Уважението към традициите, завещани от предците и спазване на ритуалите - без никакво значение дали са християнски или не - прави една общност, едно село, една държава силни.

Това е неоспорим факт, независимо в контекста на какъв мащаб бъде поставен.

А ние пак сме на път да станем по-католици от папата.

В едно странджанско село авджиите имали обичай - от много векове останал, както някои казват - може би по-стар от нестинарството. Наричал се тричане. Връзват собствените си кучета през кръста, завъртат ги няколко пъти във въздуха, докато животното не падне в течащата под него рекичка - и то в специално сложена мрежа. След това то излиза - и по живо, по здраво. Един вид каляване за идващия ловен сезон.

Векове наред тази общност спазва, тачи и изпълнява стриктно тази традиция, необезпокоявана (а и защо да бъде) от никой. До вчера. Когато по силата на цивилизационния напредък случващото се прехвърля границите на селището и става достояние на белия свят.

Оттук насетне нещата се развиват бързо. От близо и далече - най-вече от държави, членки като нас на ЕС - се надигна величайшо възмущение, последвано от категорично заклеймяване на този „варварски" акт. Разбира се, че е варварски, и нашите деди векове наред са били наричани варвари - най-вече от страх, неразбиране, високомерие и т.н.

По силата на стадния феномен този евроропот се предаде и у нас, за да започнат безспирни риторики, искащи забрана, наказания, наказателни кодекси, морални такива и т.н.

Дори премиерът на страната посети главния прокурор на Републиката, за да обсъдят тревожната вест и явно голяма заплаха, дошла от странджанските авджии.

Странно, преди дни пияна мутра уби с джипа си на пътя двама невинни български граждани, но Борисов не отиде при главния прокурор. Не го направи и когато гръмна бомба пред редакцията на български вестник, както и когато месеци наред страната се тресеше от СРС гейт и не се знаеше кой кого, с какво и за какво подслушва...

Но тричането се оказа явно странна заплаха за сигурността на нацията и върховенството на закона, та обвинител № 1 да се заеме с него.

Сигурно ще си навлека гнева на не един или двама природозащитници, които ще говорят за хуманност, цивилизованост, европейски ценности и т.н.

С риск да прозвучи банално ще предложа да подложим на преценка чрез евроценностната система „случките" около Гергьовден или пък преди Коледа (доколкото знам обаче навсякъде в Европа агнешките котлети и дебелата свинска пържола са особено тачени...)

Да не говорим за коридата и биковете, и знайните и незнайни състезания и надбягвания с най-различни животинки, които е сигурно, че се чувстват много по-зле от странджанските ловни песове.

Но тричането се яви като проблем номер 1 и явно ще остане такъв, докато някой не ни се изсмее силно та да го чуем и се позасрамим малко. Нима няма каузи, около които да се обединяваме, та ги търсим по странджанските села?!

Ритуалът в Бродилово го е имало и ще го има, това е сигурно и така трябва да бъде. Защото нещо оцеляло тъй дълго във времето, не може да е вредно или пошло.

По-скоро ние трябва да си оправим аршина, та да мерим по-право.