Клише е, но обожавам Париж. Когато говорим за европейски градове, Париж наистина е любовта на живота ми. Винаги бих се връщала там. Винаги има какво да откривам. Париж си заслужава да го опознават всеки сезон.

Мрачните есенни утрини, които са пропити с мъгла и студен дъх. Пухкавите зимни вечери, някъде на топло с чаша червено вино. Пролетната зеленина, когато сякаш и самият град се събужда за нов живот.

Дори лятната жега е някак по-шик. Странно е, но още не съм се качвала на Айфеловата кула. Все не ми остава време. Но има време за кулата Монпарнас с фантастичната 360-градусова гледка на града и прекрасния летен бар. Шабли на Трокадеро!

Винаги може да си поговорим с художниците на площад Тертр в Монмартър. Е, малко серт са, но като всички французи и те са податливи на малко ласкателства. Разходката по Сена по залез винаги е вариант. Музеи, паркове, дворци, история, изкуство, култура. Живот. За всеки по много.

Впечатляващо е как французите успяват да правят туризъм от всичко.

Митологизират, рекламират, продават. Барове за разкрепостени, турове по местата, където са извършени най-зловещите убийства и всякакви такива туристически странности. За които някои плащат.

Винаги са ме съветвали да посетя гробището Пер Лашез. Какво пък толкова да им гледам на надгробните камъни? Добре, там са погребани куп известни личности, но нямам сантимент особено към тази финална част от живота.

Факт е, че френските гробища впечатляват с невероятна архитектура. И все пак, гробища! Наскоро приятелка ми предложи при следващото пътуване до Париж да отидем до Пер Лашез. Е, добре де, защо?

Искала да види гроба на Оскар Уайлд и ми разказа за целувките, оставяни на гроба му. Тогава реших да проуча повече за странностите на Пер Лашез, за да разбера защо постоянно ми го препоръчват, не само приятели, но и гидове.

Всъщност гробището се оказа пълно с необичайни ритуали, които посетителите изпълняват върху гробовете на известни личности. И ако започнем с Оскар Уайлд, неговата гробницата е украсена с внушителен летящ сфинкс.

В края на 90-те години на миналия век се ражда традиция, започната от почитатели да целуват паметника, оставяйки отпечатъци от ярко червено червило, заедно с изписани любовни послания.

Тъй като мазнините от червилото започват да разяждат камъка, през 2011 властите издигат защитна стъклена стена около паметника. Сега феновете продължават ритуала, като целуват стъклото и хвърлят бележки в процепите.

Освен целувки за Оскар Уайлд на гроба на друг обитател на Пер Лашез има друга традиция. На гроба на Антоан-Огюстен Парментие се оставят картофи в знак на почит.

Той е френски агроном, който през XVIII век успява да убеди французите, че картофите не са отровни и стават за ядене. В знак на вечна признателност, хората от цял свят и до днес изпълняват необичаен ритуал, а именно да носят сурови картофи, които оставят върху надгробната му плоча.Често около паметника му могат да се видят насадени живи картофени растения.

Какво правят софиянци с билетите си за метро, след като приключат с пътуването си? Изхвърлят ги. Е, парижани са им намерили друго приложение - оставят ги в знак на почит на гроба на Серж Генсбур.

Е, гробът му е на гробището Монпарнас, но историята заслужава внимание. Ритуалът е препратка към една от най-известните му песни - "Le Poinçonneur des Lilas" ("Перфораторът от Лила"), разказваща за мъжа, който дупчи билети в подземната железница.

Заедно с билетите, почитателите често оставят цигари и бутилки от алкохол. Но да се върнем на историите от гробището Пер Лашез. Освен странности, то крие и трагични любовни истории. На гроба на Елоиза и Абелар се оставят бележки за любов. Те са най-известните трагични любовници на френското Средновековие. Техните останки са преместени в Пер Лашез с цел популяризиране на гробището в началото на XIX век.

Оттогава влюбени двойки или хора, страдащи от несподелена любов, изпълняват романтичен ритуал като оставят писма и бележки в пукнатините на гробницата им, молейки се за вечна любов или за завръщането на любим човек. Буквално сладка е традицията на гроба на Марсел Пруст.

В своя шедьовър "По следите на изгубеното време", писателят описва как вкусът на традиционния френски сладкиш "Мадлен", потопен в чай, отваря портите на спомените му. Вдъхновени от това, почитателите му редовно изпълняват ритуала да оставят истински сладкиши "Мадлен" върху черния му надгробен камък.

На гроба на Джим Морисън феновете оставят дъвки и цигари. Но традицията често създава проблеми. Гробът на вокалиста на The Doors се оказва истинско място за рок поклонение, но ритуалите тук често граничат с вандализъм.

Години наред традицията изисквала да се пие алкохол на гроба му, да се пушат цигари и марихуана и да се оставят фасове.

Най-странният, малко гнусен съвременен ритуал е залепването на вече издъвкани дъвки по близкото дърво и около самия гроб. Поради постоянните изцепки от този вид, днес гробът е ограден с метални бариери и се охранява строго. И така, ето и моят фаворит по странност, макар че от французите всичко може да се очаква. Но това определено ме впечатли, разсмя и да, изненада ме - докосването за плодовитост на гроба на Виктор Ноар.

Той е френски журналист. Гробът му се оказва една ли не най-известното място за странни ритуали в Париж. Върху него има бронзова скулптура в цял ръст, изобразяваща момента на смъртта му след дуел. Скулпторът е направил фигурата с много специфична и забележителна изпъкналост под панталоните.

С годините се ражда градска легенда, а именно, че ако жена целуне статуята по устните, остави цвете в шапката му и разтърка слабините му, това ще й донесе плодовитост, бързо забременяване или ще й помогне да си намери съпруг.

Заради честото изпълнение на този ритуал, бронзът на тези конкретни места е напълно изтрит и свети в златисто, докато останалата част от статуята е потъмняла от времето. Е, как да не ти стане любопитно.

Всъщност зад псевдонима Виктор Наор стои Иван Салмон, 21-годишен журналист, който през 1870 г. е застрелян от принц Пиер Бонапарт, който е братовчед на император Наполеон III, след политически спор. Смъртта му предизвиква огромно обществено възмущение и го превръща в символ на съпротивата срещу имперския режим.

През 1891 година, след установяването на Третата френска република, тялото му е преместено в Пер Лашез. Известният скулптор Жул Далу изработва реалистична бронзова статуя в цял ръст, която изобразява Ноар в момента на неговата смърт, по-точно легнал по гръб на земята, с разкопчано палто и паднала до него шапка.

Скулпторът извайва фигурата с изключителен детайл, включително със силно изразена издутина в областта на слабините. Около 1960-те години този детайл ражда градска легенда и суеверие, които бързо изместват политическото значение на паметника и го превръщат в талисман за любов и репродуктивно здраве. Според вярванията, ако посетител изпълни специфичен ритуал, ще получи магическа помощ.

И така, ако имате нужда от страст и любов трябва да целунете статуята по устните. За бързо забременяване и плодовитост трябва да се разтрие издутината на панталоните му.

По-детайлни версии на мита гласят, че докосването на десния крак носи бебе, а на левия ще ви донесе близнаци.

За намиране на съпруг и то с конкретен срок до една година в падналата шапка на Ноар трябва да се остави цвете. И хората дълги години наред са изпълнявали ритуала. Хиляди туристи минават от там, за да изпълнят ритуала с чатала.

Затова през 2004 година управата на гробището издига защитна ограда около паметника, за да предотврати "неприличното триене", но след масови протести и недоволство от страна на гражданите, оградата бързо е премахната.

Днес мястото остава една от най-посещаваните и забавни атракции в Париж. Точният момент, в който започват ритуалите за плодовитост и късмет в любовта на гроба на Виктор Ноар е исторически неизвестен, но градската легенда придобива широка популярност и започва да се документира през втората половина на XX век.

Според изследвания на френски историци традицията се ражда през 60-те и 70-те години на XX век. Една от най-популярните теории сочи, че всичко започва като студентска шега, след като младежи плащат на пазач на гробището да излъска слабините на статуята, за да се открояват.

Впоследствие медиите и градският фолклор раздухват историята, превръщайки я в истински "култ към плодовитостта". Към края на 70-те години в популярните печатни гидове и градски хроники се появяват първите директни писмени споменавания на специфичния ритуал с целуване на устните, поставяне на цвете в шапката и разтриване на слабините за плодовитост и брак. И ето ти повод за туристически наплив.

Е, вероятно предимно жени проявяват интерес. Едва ли Виктор Ноар някога си е мечтал, че един ден, след смъртта си ще е мъжът, до когото всяка жена ще иска да се докосне. Който и да е авторът на тази реклама, добре си е свършил работата.

Уникален маркетинг! За съжаление няма официални данни за точния брой туристи, които посещават гроба на Виктор Ноар, тъй като достъпът до гробището е свободен и няма отделни билети за отделните обекти в него. Статистиката се води общо за целия парк.

Пер Лашез е най-посещаваното гробище в света. Годишно то приема над 3,5 милиона посетители. Като оставим търкането на страна, няма как да не отбележим как французите успяват от всяка странност да направят реклама. И да печелят. А ние? Ние се гъзарим на таратор за 9 евро, докато Мишлен си прибират звездите!

Някои търкат чатала на Виктор Ноар, други вълшебната лампа на Аладин, а ние търкаме билетчета от тотото с надеждата за финансов късмет. Ако някога ви се отвори път до Париж и искате да избягате от обичайните дестинации, ето нещо по-различно и нестандартно.