С облекчение приехме вестта, че САЩ в лицето на посолството си в София, са удовлетворени от нас, респективно министър Петканов и неговия заместник. Те и двамата доста се потрудиха през почивните дни да отричат от категорично по категорично, че са правили изявления, свързани с US-шпионаж у нас.

И добре направиха , защото виждаме какво става, когато Съединените щати не се удовлетворяват, пример – Ирак и непослушния Саддам (аналогията е в кръга на шегата).

Друг е въпросът – ние удовлетворени ли сме от САЩ? Щото имаме доста причини да се сърдим, нищо че сме малки и бедни. И последната е от вчера – 5 януари, когато сякаш от небитието, в един американски град, свързван от нас единствено с понятията jazz и blues, се появиха едни писания, които пращат страната ни направо в “трета глуха”. То не бяха калашници, то не бяха оръжия, контрабанди и всичкото с акцент българската Кинтекс.

Не стига това, ами грижливо е пресъздадена цялата биография на фирмата (в най-черни краски, разбира се), както и всички наши “кирливи ризи” – ненацапани от нас обаче, от последните десетилетия. Всъщност, както явно ще се окаже, американският човек е непослушкото, а ние този път “сме чисти”.

Е да, ама така не може. Сега на нас кой ще ни се извинява и кой ще удовлетворява нанесените ни “морални щети”. Най-вероятно – никой. И то с презумпцията, че ние сме си свикнали.

Да, обаче към свикването трябва да се прибави и писването. Защото перспективата да живеем непрекъснато с мисълта, че някой, някъде, някога ще реши да се избърше с нещо нашенско, хич не ни се нрави.

И това е нужно да бъде разбрано от по-големите и по-силните!