Случайно днес натовареният ви график да включва посещение при лекар?

Ако да, със сигурност ще трябва "да се насладите" на красивите моменти от недотам красивата ни здравна система - десетки агресивно настроени баби, борещи се с незнайно къде крити сили за място пред медицинския кабинет; олющени стени по грозните коридори на болниците; намръщен лекар, който едвам откъсва поглед от купищата бумащина, с която е залят, за да ви прегледа...и още, и още неприятни моменти, от които всеки болен рискува да си тръгне още по-болен, а всеки здрав - най-малкото изнервен до краен предел.

И все пак, ако сте събрали смелост да посетите своя личен лекар или който и да е друг лекар на днешния 7 април, помислете за секунда, че има кой да ви прегледа. Защото, ако случайно сте пропуснали да чуете новината, че лекарите в България отново протестират, болката, която ви е принудила да потърсите помощта им, със сигурност няма как да се пропусне.

Те знаят това, и както ги задължава една вековна клетва, са там - в олющените си кабинети, за да се опитат да я премахнат. Защото, за разлика от работещите в почти всички сектори, лекарите не могат да решат да излязат на улицата, да разкажат за своите си болки и просто да спрат работа. Не могат по закон. Писан и неписан.

А иначе болките им със сигурност не са малко. Онези от вас, които познават лекари не само от медицинските кабинети, със сигурност знаят, че те са най-безотговорни към собственото си здраве. То винаги е последна грижа и винаги ще се намери едно хапче в домашната аптечка, което лекува всичко.

За съжаление такова магическо хапче все още не е измислено за здравната ни система, а нейната болест като че ли стана хронична. През няколко години уж най-различни светила я лекуват с нови и уникални рецепти, но уви. Таз пуста нейна болест се оказа по-силна от всичко.

А "най-болните" в нея - лекарите, пак пренебрегват болежките си и продължават да ни лекуват.

Въпреки че ги заляха с куп бумащина и ги превърнаха в секретарки; въпреки че години наред получават едни от най-мизерните заплати в цяла Европа и трябва да търпят унижението 17-годишните им деца да имат три пъти по-високи възнаграждения, защото поназнайват нещо с компютрите; въпреки че трябва почти ежегодно да търпят yж иновативните здравни реформи със съмнителен резултат; въпреки че постоянно им приписват всички смъртни грехове - от ежеминутно взимане на подкупи до ежечасно убиване погрешка на пациенти...

Може би вместо да протестират, макар и символично, лекарите трябваше да послушат "гениалния съвет" на социалния министър Тотю Младенов, който призова останалите без работа, заради закритите болници медици "да се размърдат малко" и да си потърсят работа я в някой СПА център, я някъде из Европата. Наистина социални съвети дава социалният министър.

Със сигурност, ако вземат да се поразмърдат нашите лекари, но не само с разни плакати пред здравното министерство, ами така - по-ефективно някак си, ще са доста по-социално задоволени. Какво му мислят толкова - стартовата заплата за лекар в Германия е 3 500 евро. Доста социално биха си живели нашите лекари там.

Но, бъдете доволен, господин Младенов! Младите ни кадри в медицината явно се вслушват в думите Ви - за последните седем години няма нито един нов млад специалист, който да е поискал да работи като общопрактикуващ лекар у нас. Повод за национална гордост, не мислите ли?

И все пак, надеждата за оздравяване много трудно напуска болните. И днес болните ни лекари, като вещи в занаята, са си подготвили списък с рецепти за оздравяване. Знаят си хората какво ще им помогне и може би най-накрая ще ги излекува.

Както винаги обаче лекарите, мислейки за болестите - този път повече за своите, май забравиха, че няма кой да ги чуе. На "главния лекар" в здравната ни система ще му се наложи да смени посещенията в болницата със съдебните зали...
Въпреки това, да пожелаем успех на лекарите и този път. Дано днес някое чуе най-накрая за болестите им и да се опита с тяхна помощ да ги излекува.

И ако случайно днес натовареният ви график включва посещение при лекар, не забравяйте да му честитите празника. Току-виж намръщената му физиономия се смени с учудване и после с усмивка. Не е вълшебно хапче, но може пък и да помогне, поне малко.

Защото понякога и ние пациентите трябва да помагаме на лекарите си. Най-малкото с уважение.