Какво идва спонтанно на ума след първото гледане на станалия вече прочут диалог Орешарски - Вълчев? (Тоя - за седянката и учителите...)

На тия въобще не им пука - нито за учители, нито за родители, още пък по-малко за синдикати.
Това най-вероятно си мисли човек след „първия прочит" на аудио-видеото.

Странно обаче - на един просветен министър трябва да му пука за подопечните му, сиреч учителите и за клиентите му - сиреч родителите.
Да не говорим за „светая светих" на всяка една образователна система - учениците.

Защото - така поне си мисли разумният човек - няма нищо по-страшно от думичката „протакане", когато става дума за учителска стачка и неходещи на училище, скиторещи по улици и градинки деца и тийнейджъри.

А именно стремеж към „протакане" се прокрадна в експертния разговор на двамата министри.

Разумният човек очаква и друго от властимащите - енергични и денонощни действия, насочени към едно - възстановяване на учебния процес и вкарване на децата в класните стаи.

Но реалистът би обърнал внимание на друго - започвайки злощастния си разговор, и Орешарски, и Вълчев не може да не са видяли микрофоните на телевизиите, поставени пред тях и работещи.

Няма как да не знаят, че дори най-тихо споделените мисли, със сигурност ще бъдат записани.

Тогава какво? - пита обърканият разумен човек.
Ами нещата са ясни - отговаря реалистът - тези двамата не се притесняват дори и от общественото мнение, щом пред работещи микрофони си споделят тези неща.

За тях ситуацията се измерва единствено с аршина на абстрактната политика и цифрите и в никакъв случай с този - на празните класни стаи, набъбващия обем на пропуснат учебен материал, угрозата от провалена учебна година.

Какво става, когато един отбор не играе добре - сменят треньора, като според психолозите - на първо време самата смяна и новият човек подобряват играта.

Учителският отбор не върви добре - стачкува, иска нереални заплати, прави митинги всеки ден.
Треньорът Даниел Вълчев от своя страна повече от месец показва, че не може да преодолее кризата в играта.

Тогава - смяна - незабавна и категорична. Това може би е единственият ход на „ръководството на клуба".

Ако пък и новият „наставник" е човек, на когото му пука, нещата може и да тръгнат.

А когато стачката отмине и нещата поутихнат, ще трябва да се дава по-сериозен и задълбочен отговор - защо бе допуснато безпрецедентно нулево начало на една учебна година.

Тогава може би ще е и времето да бъде направено едно по-стриктно и строго отсяване - на тези, на които не им пука.