(Понеделник, около обед)
Още незапочнал истинската си предизборна кампания, десният кандидат за президент Неделчо Беронов получи възможно най-трудния ултиматум.

Получи го от човека, който според социолозите единствен евентуално би успял да наклони везните в посока различна от позицията „Георги Първанов".

С присъщия си неглижирано откровен стил столичният кмет, неформален лидер на ГЕРБ и бивш главен секретар на МВР Бойко Борисов вгорчи сутрешното кафе на Беронов, заявявайки му - избираш мен, или Костов.

И то по един изключително частен проблем - отношението на Костов и ДСБ към кмета Борисов.

Тук политика няма - за разлика от коментарите на Борисов по отношение на Първанов, където бяха замесени и тройната коалиция, и отношението на настоящия президент към ДПС, и т.н.

В случая с Беронов нещата отиват към личен реванш - Костов да оттегли иска си за моето отстраняване и да признае успехите на кметуването ми и ще те подкрепя.
Горе-долу това е краткият вариант на позицията на Бойко Борисов.

Топката сега е в отбора на Иван Костов. Защото нали никой не си мисли, че десният тим се води от Неделчо Беронов?

И точно поради тази причина въобще не е сигурно, каква ще е реакцията от щаба на ДСБ.
Ситуацията в СДС е ясна - още отдавна Петър Стоянов заяви - добре е ГЕРБ да подкрепи Беронов.
Останалите десни формации, които за момента отказаха подкрепа за десния кандидат - нищо чудно, чувайки името Борисов, да се върнат „в правия път".

Но проблемът е лидерът на ДСБ и страховитата праволинейност на поведението му.
Като въпросът е дали Костов ще ни изненада, смекчавайки тона спрямо Бойко Борисов и допускайки го до себе си, ще се отмести да освободи малко „дясно пространство".

Това ако стане, ще е знаменателно - при всички случаи ще е добре за Беронов, който би получил немалък предизборен тласък, а Иван Костов ще излезе от ситуация, придобил образа на гъвкав политик, готов на компромиси в името на общата цел.

Костов има нужда от подобен бонус, тъй като Петър Стоянов го води с една обиколка, спечелена с отказа си от номинация за кандидат-президент, подкрепяйки издигнатия от ДСБ Беронов.

Както винаги обаче има едно „дали".

Дали електоратът, който обича Борисов и би го подкрепил безпрекословно на едни избори, би сторил същото за друг - непознат човек (защото Неделчо Беронов е точно такъв), пък бил той и „с протекциите" на кмета?
Дали част от десният електорат не би се отдръпнала смутено и обидено от гласуване, отхвърляйки по този начин „коалирането с Бойко Борисов".
Дали подобен ход - пък бил той и печеливш на 22 и 29 октомври, ще доведе до обединение, а не до разпокъсване на дясното?

А дали въобще средностатистическият българин се интересува от тези въпроси?

(Понеделник, късен следобед)
P.S. Ситуацията се променя толкова бързо, че за няколко часа част от горенаписаното изгуби актуалността си, а въпросителното заглавие "Ще ни изненада ли лидерът на ДСБ" загуби смисъл, получавайки отговора си.

Не, лидерът на ДСБ не ни изненада.
Беронов не прие условието на Бойко Борисов и логично изгуби подкрепата му.
И това решение едва ли е експертно - съдията Беронов седнал, прочел няколко документа и решил, че не може да удовлетвори искането на столичния кмет.

Решението е политическо и е взето на съответното ниво и място. И нивото не е Беронов, нито мястото - пътят между София и Плевен (поредна предизборна спирка на десния кандидат).

Най-вероятно тъмносините стратези са се доверили на социологическата теория, че мажоритарната подкрепа не се пренася механично на друг човек, сиреч - от Борисов върху Беронов и са решили да играят сами.

А то ще стане точно така - ДСБ с полуподкрепата на СДС и съмнителната като ефективност на ДП и на една от земеделските организации - тръгва почти слепешката към 22 октомври.

С това най-вероятно десните правят услуга на данъкоплатците - без втори тур, изборите ще струват доста по-малко от изчислената от министър Василев колосална сума от 22 млн. лева.