Направих си експеримент - попитах свои приятели, които не учат литература и не са завършили филология, умни хора, които четат - четат, но не българска литература.
„Кажете ми един съвременен български автор?"... Последва мъка и безмълвие. Единственото име, което плахо се прокрадна бе това на Георги Господинов, но какво е писал... а де, тук вече стана трудно. Тогава ме порази една безумна мисъл... и се уплаших...
Литературата е огледало на реалността и на фантазията - на историческата памет на един народ и на неговите пориви за промяна - материално или чисто психологически.
Литературата изразява много повече, отколкото може да се каже за нея, защото всеки я разбира по своему и вижда именно тази част, която е необходима именно на него...
Нуждата от развитие, нуждата от постигане на нещо повече от кола, бира и живот ден и нощ - легло, часовник, кафе, компютър, обяд, телевизор и пак легло. Тези неща рано или късно писват.
Когато българинът чуе имена като Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, има повод да се гордее... да се гордее с това, което са направили тези велики хора за историята на тази страна.
И днес ако се зачетем в „Записките" на Захари Стоянов или в „Под игото" на Вазов, можем да си представим тогавашна България много по-ясно, от колкото от учебниците по история... Защото при литературата заработва фантазията...
Когато чуем имената на Гео Милев и Христо Ясенов - едни от„непокорните пера" на българската литература, както ги наричат критиците... Именно това определение ме уплаши и мисълта ми за тях се пренесе в днешни времена...
Кой е непокорното перо на съвременната българска литература? И кой ще влезе в учебниците след 100 години. По история - ясно - има достатъчно материал и Иван Костов, и Симеон Сакскобургготски и Станишев, и Борисов.
Перфектно си ги представям, като различни глави от учебника по история за 11 клас - подбрана есенция, факти, години и богато илюстровани със снимков материал. Светът се променя.
А по литература? Все още ли ще се учи Вазов, който и на сегашните ученици става твърде далечен с възхвалите си за „земята рай". Просто днес подобни призиви са често трудни за асимилиране...
Една страна не трябва да забравя миналото си и съм твърде против Вазов да бъде изхвърлян от програмата по литература, но ни липсва новият Вазов, новият Алеко- една могъща фигура в българския литературен живот, с която да се гордеем, която да върне отново българина към четенето на български книги...
Защото е казвано много пъти - историята става история и хората осмислят проблемите си често, когато ги чуят от друг, когато ги видят написани...
И ако някога след 100-150 години един студент чете съвременна българска литература, каква ли ще е представата му за България? Плаши ме изразът „непокорното перо", съдбата на твореца, заплатил с живота си в името на това, да изразява свободно духа и мисълта си...
Боби Цанков и Георги Стоев ли ще бъдат новите Гео Милев и Христо Ясенов? И ще има ли в учебниците секция за литературното течение от края на 20-ти и началото на 21-ви век - мутризъм - характеризира се с елементи на фантастика и силна хиперболизация на главните действащи лица, съвместяващо елементи от криминален и детективски роман + холивудски екранен привкус.
Нима българската литература е станала твърде елитарна? Чете ли българинът? Категорично чете - чете обаче, най-често каквото му дадат и това, за което се говори. Не че в миналото не е било така, сега обаче за българската литература не се говори.
Чете се Дан Браун, чете се „Здрач" и книги за диети и пълни със съвети как да хванеш богаташ или прочие.
Светът пише, светът продължава да пише и в българските книжарници на предно място седят именно тези бестселъри, а за българската литература е отреден често някой тъмен кът, пълен основно с издание от поредицата „Книга за ученика" и нови луксозни издания на един вечен - „Бай Ганьо"...
И нека именно в навечерието на 3 март, празникът, който ни припомня, че сме свободна нация, способна на велики дела и се гордеем с подвига на опълченците на Шипка (неминуемо свързван със стихотворението на Вазов)... да помислим - кога за последно прочетох добър роман, издаден от печатницата на „земята рай"...
gottom
на 03.03.2010 в 15:55:14 #5Новият Алеко се казва Алек Попов. Начело с него, Г. Господинов и доста други оформят лицето на съвременната интелектуална българска литература. Имена като на Цанков и Стойков са повече имена на бизнесмени и журналя, отколкото на литератори. Статията пропуска да обърне внимание на продуктите, а защо не и постижения, на съвременната наша литература, а вместо това, припряно и небрежно споменава и коментира автори от най-низш разряд. Но авторът е прав за едно: Българинът не чете и не знае за съвременната стойностна БГ литература. Но в края на краищата това си е негова работа. Честит Национален Празник, пожелавам на всички ни един ден България да стане държавата на Истинските неща, а гражданите и да ценят стойностното в най-общ аспект.
алекс
на 03.03.2010 в 15:26:40 #4Изключително добре направен анализ! Интересно е да се отбележи, че същото може да се каже за почти всички сфери на културата. За мен лично проблемът идва от дългите години изолация през които родните творци са живяли в контролирана, изолирана и подхранвана среда - след което сблъсъкът с останалия свят се оказва пагубен. Аз лично съм песимист, че до 10-15 години ще се появи новия Алеко.
бат Радко
на 03.03.2010 в 15:22:44 #3Айде и тук комуноидната гад се е изходила по въпроса ... Друго си е по партийна линия да се дадат насоки на културата. Може и творческа командировка. Почивна станция на кулутур-трегерите ... Клуб на писателите, дрън-дрън. Да продължавам ли?
Минувач
на 03.03.2010 в 15:10:51 #2Написах книгата: "Как станах милионер". Сега търся спонсор, за да я издам.
МайкълКапустин
на 03.03.2010 в 15:01:09 #1Постоянно чета, но не в класическия смисъл на думата. Бъдещето не са Вазов и Ботев. Бъдещето е в знайните и незнайните блогъри и драскачи. Примирете се, че живеем в нова ера и да гледаме видео, например, просто действа по-добре от да четем. Авторката да изхвърля старата пишеща машина!