След поредния уикенд на истерия с гръмки заглавия и словоблудство по всякакви форуми и социални мрежи, стана ясно, че всъщност Паисий Хилендарски и неговото произведение „История славянобългарска“ няма да отпадне напълно от учебната програма. Тази сутрин, понеделнишки, дори евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че ако Паисий отпадне, то трябва МОН да си подаде оставката.

За успокоение на всички патриоти и родолюбци, българското образование няма да загърби напълно основната си функция да изгражда национално съзнание.

„История славянобългарска“ ще продължи да се изучава – е, да, не в учебната програма по литература за 6-ти клас, а само в гимназията.

Покрай истеричните заглавия и не по-малко истеричните мнения, които бяха изказани по темата, се прокрадва един въпросителен – колко от тези имащи право на мнение:
1. са чели произведението на Паисий
2. знаят какво се учи по учебна програма в училище
3. са компетентни да изказват мнение по въпроса.

Учебната програма по литература се оказа като футбола и политиката – всеки я разбира и има мнение по въпроса и се чувства компетентен да се изказва по темата. И не само това – ами и да има достатъчно основания да смята, че мнението му може да е меродавно.

Едно уточнение за разбиращите - „История славянобългарска“ не е литературно произведение. Не е написано като такова и никога не е било възприемано като такова. В този смисъл мястото на произведението на Паисий не е в учебната програма по литература за нито един клас. Фактът, че то е там не го прави повече литературно произведение. Фактът, че второто предисловие (единственото оригинално Паисиево дело) може да бъде разглеждано като произведение на реториката и в този смисъл на художествената мисъл, пак не внася особено голяма художествена стойност на текста на Хилендарския монах.

Да, символично това е началото на Българското възраждане. Да, от историческа гледна точка може би няма произведение, което да е по-значимо от „История славянобългарска“. Но на практика текстът на Паисий не може да даде пример за някакви особени художествени и дори реторични похвати на едни ученици в 6-ти клас, както и на учениците в 10 клас също.

Това произведение не може да бъде четено в оригинал от тях и това е напълно разбираемо – езикът е вече променен, езикът на Паисий е напълно неразбираем. Т.е. изучаването на Паисий остава на учене на българската история и на българската литературна история.

Тогава какъв е този вой? Вой срещу липсата на възпитание в национално съзнание и патриотизъм? А нима задачата на обучението по литература е да възпитава в патриотизъм и родолюбие?

Скъпи родители, патриоти и родолюбци. Тези чувства се възпитават вкъщи и то:

  • когато не ругаете, не псувате държавата и всяка една инициатива на държавата при всяка една възможност
  • когато не ви е единствена цел да платите по-малко данъци или да не си платите глобата за преминаване на червен светофар
  • когато не се опитвате да прецакате съседа си с всяко едно нещо, включително и чистенето на снега пред входа
  • когато не използвате всеки един неработен ден на национален празник, за да отпрашите към спа хотел, Гърция или у дома - на село, за да варите ракия, но не сте завели детето си нито веднъж на 19 февруари да сложите едно цвете там, в центъра на София
  • когато, включително, не смятате, че имате право да нахлувате в класната стая и да биете учител. Това също не е родолюбиво, нито патриотично. Защото без учителите, преписвали „История славянобългарска“ не бихте и чули кой е Паисий.

Та, след целия вой, шок и ужас, че Паисий отпада от учебната програма, защо не се чуват крясъци, че вече няма да се учи частта от произведението на Алеко „Бай Ганю в банята“. Нима то не е по-малко значимо от Паисий? Или то откроява националния ни дух и характер в по-малка степен. Или в по-нелицеприятна, може би?

Във всеки случай това произведение би било по-разбираемо за учениците – не само заради по-близкия език, а и защото могат да правят сравнения в главите си с примери под път и над път, ежедневно.

Сигурна съм, че повече от половината от тези, които изпаднаха в шок от отпадането на Паисий, не знаят дори годината на написването на „История славянобългарска“, камо ли да са го чели.

На за сметка на това свиха юмруци и гордо извикаха (написаха) „Булгар! Bulgar!”