Айде пак каруцата пред магарето... Явно у нас обаче този подход действа.

Преди време социолозите предварително обявиха несъздадената от Бойко Борисов партия за лидер в политическото ни пространство.

Разчел правилно „социологическия стимул", бившият главсек на МВР създаде ГЕРБ - първо като движение, а след това и партия.

И виждаме - вярно казвали социолозите - и на евродепутатските избори, и на местните, а и сега на проучванията за предстоящите парламентарни, структурата на Борисов е сред лидерите.

Новият лайтмотив обаче явно е „президентската партия". Рибата още в морето..., но социолозите вече „вкараха" несъздадената формация в парламента, отреждайки й 7 процента подкрепа.

Само дето на изборите през идната 2009-а това не може да се случи.
Нито време има за нова партия, нито пък президентът ще тръгне от стола си на „Дондуков" 2 да я прави.

През 2013 година обаче може - тогава президентът вече няма да е президент и спокойно - ако иска, ще има възможност да се отдаде на партийна политика.

Въпросът е дали иска, или по-точно - дали ще има условия за това.

Първанов е умен политик, който в най-лошия случай много добре се учи от грешките на своите предшественици.

И Желю Желев, а и Петър Стоянов някак си не случиха на политическото поприще след президентствата си.

Докато избирателите удариха големия шамар на либералната формация на Желев, то Стоянов имаше частичен успех - със старата си партия СДС, чийто лидер стана, влезе в парламента, за да изпита на гърба си тоталния крах на изборите за евродепутати, което бе и край на престоя му на Раковски 134.

Настоящият държавен глава в никакъв случай не би допуснал неразчетена политическа стъпка да хвърли сянка върху 10-годишния му президентски мандат.
(Това разбира се при условие, че оценките за този мандат в крайна сметка са позитивни, което тепърва предстои да установим).

Георги Първанов трябва да има на масата си изключително сериозни аргументи и ангажираност за подкрепа от не един и двама, за да тръгне да прави партия и „щурмува" парламента.

По-скоро - възползвайки се от еврочленството на България, настоящият държавен глава би могъл да се амбицира за някой подобаващ пост в Брюксел или Страсбург.

При всички положения обаче това минава през едни добри години до края на президентския му мандат, в които той трябва да демонстрира нарастваща активност.