Преди време социолозите предварително обявиха несъздадената от Бойко Борисов партия за лидер в политическото ни пространство.
Разчел правилно „социологическия стимул", бившият главсек на МВР създаде ГЕРБ - първо като движение, а след това и партия.
И виждаме - вярно казвали социолозите - и на евродепутатските избори, и на местните, а и сега на проучванията за предстоящите парламентарни, структурата на Борисов е сред лидерите.
Новият лайтмотив обаче явно е „президентската партия". Рибата още в морето..., но социолозите вече „вкараха" несъздадената формация в парламента, отреждайки й 7 процента подкрепа.
Само дето на изборите през идната 2009-а това не може да се случи.
Нито време има за нова партия, нито пък президентът ще тръгне от стола си на „Дондуков" 2 да я прави.
През 2013 година обаче може - тогава президентът вече няма да е президент и спокойно - ако иска, ще има възможност да се отдаде на партийна политика.
Въпросът е дали иска, или по-точно - дали ще има условия за това.
Първанов е умен политик, който в най-лошия случай много добре се учи от грешките на своите предшественици.
И Желю Желев, а и Петър Стоянов някак си не случиха на политическото поприще след президентствата си.
Докато избирателите удариха големия шамар на либералната формация на Желев, то Стоянов имаше частичен успех - със старата си партия СДС, чийто лидер стана, влезе в парламента, за да изпита на гърба си тоталния крах на изборите за евродепутати, което бе и край на престоя му на Раковски 134.
Настоящият държавен глава в никакъв случай не би допуснал неразчетена политическа стъпка да хвърли сянка върху 10-годишния му президентски мандат.
(Това разбира се при условие, че оценките за този мандат в крайна сметка са позитивни, което тепърва предстои да установим).
Георги Първанов трябва да има на масата си изключително сериозни аргументи и ангажираност за подкрепа от не един и двама, за да тръгне да прави партия и „щурмува" парламента.
По-скоро - възползвайки се от еврочленството на България, настоящият държавен глава би могъл да се амбицира за някой подобаващ пост в Брюксел или Страсбург.
При всички положения обаче това минава през едни добри години до края на президентския му мандат, в които той трябва да демонстрира нарастваща активност.
koragencia
на 15.07.2008 в 23:54:04 #3Мило, стига смешки... ГОЦЕ ПЪРВАНОВ ОТНОВО ПОД ПРИКРИТИЕ Напоследък държавният глава или се крие или се самоопровергава с тези и антитези, изречени от него в близък исторически период от време. Скриванията му са в чужбина, където ходи само на екзотични пътувания, без значение за двустранните отношения или за развитието на икономическите контакти. Вероятно в службата му са назначили хора от екипа на географското телевизионно предаване „Атлас”. Чрез него ние също обикаляхме света, но президентът го прави на живо и за сметка на данъкоплатеца. Историкът начело на страната ни, опиянен от втория си и дай Боже последен мандат /знам какво гласи Конституцията, дано не я променят/, разчита, че никой не помни светлите му обещания, дадени през 2001-а и през 2006-а. Надява се, че забравяме как е коментирал правителството от създаването му до днес. Мисли си, че отминаваме с лека ръка думите му по кризата в МВР или оценките му за министъра. Самоубеждава се, че твърденията за импийчмънт са в противоречие с Конституцията, но не се замисля, че те са свързани по-скоро с морала на политика, особено на този, който е забравил обещанията си и единственото, което прави е да провокира екскурзиите на „звездната” двойка и да се замисля какво ще стане с нея след 1 януари 2012 година. Да отминаха изборите и с тях суматохата около пиар кампаниите на държавния глава. Спомен е кампанийността по „Българската коледа”, по Рожен или събиранията на тракийските дружества. Няма го Гоце вече по ниви, села, паланки, заводи, събори, няма го на стадиона или в спортната зала във Варна, за да ги срещне като президент на всички българи. Няма го и в президентството. Отсъства и неговото „второ аз тъй вярно”, дето се занимава с помилване и даване на българско гражданство. „Офицерите” са в гарнизонен отпуск. Изглежда се поумориха. В това отношение Тато нямаше умора. Нито след първия, нито след втория, нито след последвалите мандати. И колкото и да не ни се иска, или да не сме го искали по онова време, човекът беше държавник. А нашият днешен президент се сърди на едни или други негативни коментари отвътре или отвън. Призовава към „обръщане на внимание” на Брюксел и Вашингтон да не ни отправят забележки с негативен оттенък. Тези дни, когато любимата му тройна коалиция ремонтираше кабинета, държавният глава отново липсва на общественото пространство. Явно си е наумил да стои зад кулисите, но е факт, че успява пак да постави в правителството свои хора. А, че Плугчиева е негова е ясно и за меломаните, които проследиха концерта на Майкъл Болтън. Тогава паметливите забелязаха в най-вип ложата, където не е за посланици, двете „звездни” семейства да се наслаждават на музиката, която беше любима на поколението на днешните петдесетгодишни. Първанов не пожела да признае провалите в управлението, липсата на прозрачност в дейността на МВР, несъобразяване с общественото мнение по признаването на Косово и нуждата от диалог с народа по темата, липсата на реакция за ставащото в Македония и потенциалното му отражение върху стабилността на България, затъващото образование и трагичното състояние на детските домове в страната за деца, лишени от родителски грижи. Като споменах младите у нас си спомних един случай, който не получи силен критичен отзвук в медиите. Преди време президентът се ослуша за едно посещение от Благоевград. Той реши, че няма нужда да се натоварва с визитата на учениците и техните учители, загрижени за съдбата на арменско семейство, пожелало България да бъде неговата родина. Ей, поборниците за страдащите наши сънародници в Македония, не помните ли революционера и харамията Яворов? Отсъствали ли сте от училище, когато другарчетата ви са се запознавали с неговото стихотворение „Арменци”? Защо не посрещнахте децата, били път в свободния си ден, да ви представят своята кауза? Защо не изслушахте тези хора, дошли от първата християнска държава с увереността, че българите са помагали в миналото на техните сънародници? Не сте ли чували, че нашите предци са ги спасявали от гоненията? И днес тези арменци си мислеха, че ние сме потомци на онези - на добрите българи? Явно по история на България сте имали слаби оценки. Сигурно общият ви успех се е увеличил с по-високи - по история на БКП. България не е на 100 години и дай Боже след много по-малко да ви няма, както ви нямаше и на протеста на учители, лекари, таксиджии и други и други и други, недоволни от реда, който се опитвате да възродите у нас. Нещо да сте чували от него за Челопечене или пък за
nono
на 09.07.2008 в 21:37:49 #2Пьрванов е умен политик?!Гоце е Гоце -дали пред или след каруцата-все тая!
lokster
на 09.07.2008 в 20:08:16 #1@chjorni kot, явно е достатъчно умен - щом е успял да накара толкова много хора да го изберат за президент...
(не че го подкрепям)