Пълна липса на въображение. Така лаконично могат да се определят реакциите и на управляващи, и на опозиция след вчерашния звучен шамар от Брюксел.

Толкова звучен, че дори няма нужда да обръщаме другата страна (според библейската повеля).

От „Дондуков" 1 - всъщност Германия, тъй като и премиерът и вицето Плугчиева са там, дойдоха малко разнородни сигнали.

Министър-председателят е подчертано гневен на ЕС, заподозрял прилагане на двоен стандарт към страната ни.

Странно, не стана ли ясно вече, че дамите и господата в Брюксел могат да правят с нас каквото си поискат.

Всичко необходима за това е налице - бедни сме, малки сме, корумпирани сме (не на последно място), световната финансова криза още не ни е закачила - как може такова безобразие - големите да страдат, а ние не...

Изобщо, България е идеалният кандидат за обект на назидание - плашилото за останалите потенциални непослушковци от ЕС.

Още преди няколко дни шефът на ОЛАФ недвусмислено ни заяви въобще да не се надяваме, че в Брюксел са заблудени от някои наши симулации на съдебна активност и шумни дела.

Доказателството за това дойде вчера от кабинета на Оли Рен.

В този ред на мисли реакцията на вицепремиера Плугчиева бе малко по-адекватна - тя обяви, че е изненадана и разочарована.
Примирението е видно, посланието към европартньорите ни също - казвайте какво искате, готови сме на всичко.

(Макар че те отдавна са ни го казали - повече присъди и строг контрол на евромилионите)

Опозицията също не се прояви с особено новаторство. След месеци мълчание, явно примирила се с нормалните избори на пролет, сега изведнъж от трибуните зазвуча - оставка, предсрочни избори и т.н.

Скука. Явно тези циклични изригвания все още поддържат живеца в затихващите опозиционни напъни.

Много странно е, ако десните лидери си мислят, че едни предсрочни избори ще разтопят леда в Брюксел и ще размразят евромилионите. Цъ.

Иде зима в Европа и замразеното задълго ще си остане такова.