Във физиката съществува термин наречен "период на полуразпад". Това е времето, необходимо за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност. Нещо подобно се наблюдава и в родната политика - от четири години крачим от едни избори на други избори, партии се разцепват, нови се появяват и веднага се разпадат, за да се появят още по-нови, доверието в институциите се изпарява. Политическият полуразпад избухна особено ярко в 50-ото Народно събрание.

Петдесетият парламент бе доста шарен и фрагментиран. В него влязоха седем политически партии. Голямата изненада бе "Величие". Парламентарната им група се състоеше от 13 народни представители и за по-малко от месец от началото на 50-ото НС тя се разцепи. Депутатите от "Величие" се разделиха на два лагера - едните подкрепяха лидера на парламентарната група Николай Марков, а другите идеолога на партията Ивелин Михайлов. Марков и Михайлов допринесоха за разпада на парламентарната група с нападките си един към друг и взаимните обвинения, включително и такива гранични с престъпление, и то не в самия парламент, а извън него. И затова и не стана ясно този разпад идеологическа основа има ли.

Политическите трусове не подминаха и редиците на "столетната" БСП. На изборите на 9 юни 2024 г. социалистите затвърдиха движението си на свободно падане и спечелиха 7,06% от гласовете, което ги направи пета политическа сила. Подкрепата за партията се сви едва до около 151 000 гласа, а лидерът на БСП Корнелия Нинова пое отговорност за слабите резултати на изборите и подаде оставка.

В редиците на социалистите пролича разделението на два лагера, оформени около лидера в оставка Корнелия Нинова и новото временно ръководство в лицата на Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. Конфликтът между тях се задълбочи, като се стигна до там Националният съвет на БСП да изключи Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев от партията. Изключените оспорват отстраняването си с липсата на кворум на Националния съвет.

Най-ярко олицетворение на политическия полуразпад в страната е ситуацията с друг системен политически играч - ДПС. Конфликтът по оста Ахмед Доган - Делян Пеевски разтърси политическата сцена у нас. В началото на годината Пеевски и Джевдет Чакъров бяха определени за съпредседатели на партията. Този ход до известна степен вещаеше проблеми, защото като има повече от един лидер, всеки ще има различни идеи за развитие на партията.

Разривът между почетния председател и определеният от него за "феномен" в политиката избухна при гласуването на проектокабинета Росен Желязков. Противно на очакванията парламентарната група на ДПС не гласува монолитно. 14 депутати гласува "против", а един - "въздържал се". Последва вълна на остракиране - съпредседателят на партията Делян Пеевски изключи от парламентарната група "нелоялните" депутати, сред които бе и другият съпредседател Джевдет Чакъров.

Роенето в ДПС продължи до такава степен, че партията загуби статута си на втора политическа сила и се превърна в четвърта такава. Ахмед Доган неколкократно поиска оставката на Пеевски. Той обаче бе непреклонен и не пожела да сдаде партията, а двете фракции започнаха яростна битка за овладяване на структурите на ДПС. Тежки сражения се водиха и за сайта на партията, дори по-тежки от тези за централата. Последната арена на сблъсък по оста Пеевски-Доган стана ЦИК с действията по регистрацията за предсрочните избори на 27 октомври, за които и двете ДПС-та подадоха документите си. На заседание с кворум от 11 души, но без присъствието на председателя Камелия Нейкова, ЦИК гласува протоколно решение едновременно и без пореден номер в регистъра да приеме документите на двете групи представители на ДПС, след което и двете формации засипаха Комисията и оттам съда с жалби, контражалби, искания и контраискания.

Политическият полуразпад като че ли пожали коалицията ПП-ДБ. Тя изглежда стабилна, макар и да изгуби една солидна част от избирателите си на предходните избори, а и лидерът на "Да, България" Христо Иванов хвърли оставка и се оттегли от политиката. Макар и "Зелено движение" да напусна коалицията, ДСБ, "Да, България" и "Продължаваме промяната" изглеждат поне привидно обединени на фона на политическите трусове в страната и след период на чудене да продължат ли брака си или не.

Стабилно на политическата сцена стои май и ГЕРБ - партията на Бойко Борисов. Бившият премиер, макар и вече на една напреднала политика възраст, е ярката фигура, която държи партията сплотена. Тук обаче се прокрадва въпроса " А какво ще се с случи с ГЕРБ след Бойко Борисов?".

Драмите около регистрациите в ЦИК за поредните предсрочни парламентарни избори също забиха пирон в ковчега на разпадащата се политическа система у нас. ДПС-Доган и ДПС-Пеевски подадоха документи за участие във вота на 27 октомври като коалиции. ЦИК обаче отказа да регистрира двете фракции, тъй като те включваха в състава си името на абревиатурата "ДПС". Скандали имаше и при регистрацията на БСП. Наскоро изключените от партията Георги Свиленски и Иван Ченчев регистрираха социалистите за изборите. Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП обаче се разграничи от регистрацията. В навечерието на предизборната кампания голямото ляво обединение БСП - Обединена левица стана факт. Броени дни след това обаче започна разпад - партия МИР напусна коалицията, заваляха и обвинения, къде преки - къде с недомлъвки - за зависимости към водачи в листите.

Решението на Върховният административен съд за регистрацията на "ДПС - Ново начало" също подкопа и малкото останала вяра в изборния процес у нас. ВАС нареди на ЦИК да регистрира партията на Делян Пеевски за изборите, въпреки че заявлението за регистрацията бе подадено онлайн, преди официалното начало на подаването на документи за участие в изборите и към него липсваха набор от документи. Това съдебно решение отново повдигна въпроса за зависимостите на институциите от влиятелни политически фигури.

Освен в партиите у нас се забелязва и разпад на политическата система като мислене за нея. Може би най-яркият белег за това е избирателната активност. Тя намалява след всеки изминал вот. На изборите за Народното събрание и членове на Европейския парламент тя бе около 34%. Това поставя въпроса за легитимността на управлението. Може ли кабинет, избран с гласовете на по-малко от 10% от населението, да управлява страната? Българските избиратели развиха апатия към политическите процеси поради неизпълнените обещания, множеството кризи, роящи се една след друга и една от друга, и липсата на нови лица, които да предложат нещо различно. Все по-често се повдига въпросът за смяната на държавното управление, тъй като в очите на много избиратели парламентарната република като форма на управление вече е изчерпана.

На изборите през октомври ще се явят 28 партии и коалиции. Сред участниците във вота се забелязват доста малки и екзотични партии (Бригада, Русофили за България, МЕЧ, Величие, Синя България, Български възход и др.), които обаче се показа, че имат силата да обединят група хора около своите идеи. Или пък около лидерите си? Това спомага за раздробяването на вота и очаквана и предвиждана още по-силната фрагментация на следващия парламент. Съвместното управление между партии с коренно различни виждания от трудно постижима необходимост се превръща в мираж.

Последните социологически проучвания сочат, че в 51-то Народно събрание ще има поне седем партии. Техният брой може да нарасне до девет с оглед на ниската избирателна активност, която сваля прага за влизането в парламента. Подобна ситуация прави създаването на правителство изключително сложна и почти невъзможна с оглед на видяното през последните години. Също така влизането на непознати за широката общественост партии в парламента не вещае стабилност и предвидимост, а по-скоро продължаване на политическата криза. Друг голям проблем е липсата на програма за управление, която често е заменена с общи приказки и добри пожелания.

Полуразпадът е на път да разгради политическата система до атомно ниво и всичко да трябва да бъде съграждане от нулата. Това обаче отваря нова възможност.

И надежда от пепелта да се роди една нова политическа система, с нови партии, които да поведат страната по по-благоприятен път на развитие.