И от най-бруталните ситуации човек може да извлече оптимизъм.

За мислещата част от българите удостояването на Христо Стоичков с почетното „Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет бе шамар.

Шамар по интелекта, академизма, науката и т.н. Както и повод за черни размисли за 20-те изгубени години след 89-та, защото подобни актове говорят единствено, че нищо не се е променило от времето преди 10 ноември.

Оптимистичното обаче е реакцията. И оставката на доцента от ПУ, и стотиците постинги по форуми, социални мрежи и т.н. срещу случилото се под тепетата.

Ако бяхме в малко по-друга икономическа ситуация, щях да призова и още хора от академичната общност да подадат оставка в знак на протест. Но в настоящата немотия, безработица и пропадане на науката, не бих си позволил подобен апел.

Най-вероятно ще си навлека гнева на мнозина, които ще викнат „абе, ти знаеш ли кой е Стоичков". Знам.
Страхотен футболист - може би най-великият до момента. Силен характер, позволил му да бъде незабравим на терена и нетърпим извън него.
Футболист, който вкарваше гениални голове и човек, който изръси доста простотии срещу родни медии и журналисти, дръзнал да заяви, че България нищо не му е дала и сума ти време демонстрираше подчертана неприязън.

Аз пък ще задам контра въпрос, вие знаете ли за условията, при които се присъжда званието „Доктор хонорис кауза".

Най-общо те са - „Присъжда се от висше училище за заслуги към развитието на науката, образованието и изобщо на културата или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици".

Като допълнение е редно да се добави, че наистина с това звание са удостоявани великолепни наши и чужди учени и политици.

Но Стоичков май не отговаря на нито едно от изброените условия. Всъщност, въобще нямаше да има подобни дебати, ако Камата бе получил званието от Спортната академия, примерно.

Но от Пловдивския университет...?! (Добре, че поне не му го връчи Софийският - това също е оптимистично)

Донякъде прави ще са тези, които припомнят поговорката за баницата и този, който я яде. Вярно е, че най-вероятно Стоичков не се е натискал сам да става Доктор хонорис кауза. Някой го е предложил (незнайно защо) и това е било прието от управата на ПУ (отново незнайно защо).

Но ако си позволим малката аналогия с лекия скандал около предложението премиерът да стане почетен член на СБХ, от което той се отказа след гръмналите дебати, то и Христо Стоичков можеше тактично и скромно да отклони дръзновеното предложение на ПУ. Или поне някой да го посъветва за това (ако Камата въобще слуша нечии съвети).

Скандалът обаче е налице, който в съвкупност с унизителните бюджети за 2012, поставя научната ни общност в много деликатна, предизвикваща съчувствие ситуация.

Мнителността ни поставя и друг въпрос, който обаче може би е една доста широка тема - за какво е готвен Стоичков, след като от известно време е почти непрекъснато в центъра на обективите и твърде близо до премиерското рамо по най-различни поводи и събития, последното от които е церемонията в ПУ.

Търпеливо ще изчакаме отговора на този въпрос.

За момента обаче ни остават единствено размислите за обезценяването и изключителната условност на интелектуалните постижения и тяхното изражение.

Продължаваме да отстояваме и правото да се наричаме страна на неограничените възможности. В която явно всеки при определени условия може да стане всичко.

Всъщност и това е оптимистично.